Арабско-израелска война (1948)

Арабско-израелската война от 1948 г., показателно наричана на арабски ал Накба („Катастрофата“), а в Израел провъзгласена за освободителна война, е първата от много войни, които се водят в рамките на арабско-израелския конфликт. След нейния завършек Израел си извоюва статута на независима държава, а останалата част от британския мандат в Палестина е разделена на области, контролирани от Египет и Трансйордания.

Същност

1948 арабско-израелската война или първата арабско-израелска война се е водила между Държавата Израел и военна коалиция на арабските държави и палестинския арабски сили. Тази война е вторият етап на Палестина войната 1948 , известен в арабския Ал Накба ( Arabic : النكبة, "катастрофата") и на иврит като Milkhemet Ha'atzma'ut ( иврит : מלחמת העצמאות, "Война на независимостта ") или Milkhemet Hashikhrur ( иврит : מלחמת השחרור "Освободителна война").

Имало напрежение и конфликт между арабите и евреите и британските сили още от 1920г и създаването на Британския мандат в Палестина . Арабите и евреите са били недоволни от британските политики. Продължаващото напрежение избухва на 30 ноември 1947г. в гражданската война между арабски и еврейски в отговор на плана за разпределение на ООН за разделяне на Палестина- в една арабска държава, еврейска държава и специалния международен режим за град Йерусалим.

На 14 май 1948 г., продължаващата гражданска война се трансформира в състояние на конфликт между Израел и арабските страни. Комбинирана инвазия от Египет, Йордания и Сирия, заедно с експедиционни сили от Ирак, влиза в Палестина. Тя поема контрола на арабските райони и веднага атакува израелските сили и няколко еврейски селища. 10-те месеца на боеве, разделени от няколко периоди за примирие, се състоят най-вече на територията на бившия британския мандат, за кратък период от време и в Синайския полуостров и южната част на Ливан .

В резултат на войната, на Държавата Израел запазва областта, която е била препоръчана от резолюцията на Общото събрание на ООН 181 за предложената еврейската държава и пое контрола на почти 60% от площта, определена за предложената арабска държава. Трансйордания поема контрола на останалата част на Западния бряг, включително Източен Йерусалим ,египетската армия поема и контрола над ивицата Газа .Създадена е палестинска държава. Споразумения за примирие са подписани между всички воюващи страни с изключение на иракчаните и палестинците.

Конфликтът предизвика важни демографски промени в страната и в Близкия изток. Около 700 000 палестински араби бягат или са прогонени от областта, която е на Израел и те стават палестински бежанци . Войната и създаването на Израел също предизвиква еврейско преселение от арабските земи . През трите години след войната, около 700 хиляди евреи, живеещи другаде в Близкия Изток са избягали или са били изгонени от техните страни.

История

1. По време на Първата световна война , съюзническите сили дават на арабските лидери гаранции за независимост, както и за военна помощ, като арабите са тези, които са подкрепяни от Антантата срещу Османската империя . В същото време, Великобритания приема Декларацията на Балфур , която предвижда създаването на "еврейски национален дом в Палестина." Арабските лидери виждат в данните от декларацията нарушаване на нейните гаранции. След войната Обединеното кралство получава от Обществото на народите мандат за Палестина.

2. През 1936 - 39 години в Палестина има голямо въстание на арабското население ,с огромен брой недоволни, еврейска имиграция в страната и икономически проблеми. През 1939 г., в резултат на този бунт, правителството на Обединеното кралство има идея за създаването на т.н. Бяла книга , която предвижда рязко намаляване на еврейската имиграция към Палестина и създаването на независима палестинска държава в рамките на пет години.Въпреки това, след Втората световна война Великобритания прехвърля палестинския въпрос към ООН .

3. В навечерието на разглеждането на резолюциите на ООН за палестинския въпрос, част от еврейската общност се среща с ръководството на Лигата на арабските държави, в опит да се намери компромис по отношение на разделянето на сфери на влияние в Палестина. Този опит е посрещнат с неуспех. Генералният секретар на Арабската лига Азам Паша, намеква на еврейските пратеници, че мирът няма да бъде разделянето на Палестина, както че и правото им да е част от територията на Палестина ще трябва да бъде защитавано с оръжие. През октомври 1947 г., той заявява:

4. ... Това ще бъде война на изтребление, мълния, клането, което ще се помни, както и клането на монголите и кръстоносните походи.

5. Според резолюция номер 181 на Общото събрание на ООН от 29 ноември 1947 г. относно разделянето на Британската колония на Палестина, на нейна територия, трябва да се създадат две независими държави - еврейска и арабска държава, както и по-голям Ерусалим - територия, контролирана от ООН. Всяка държава трябва да се състои от три области, съседни помежду си.

6. Евреите и арабите отказват да го признаят, и искат създаването в Палестина на единно обществено образование.

Сили от двете страни

Евреите

Част от "Хагана" , в това число:

• "Палмс "- четири батальона, възлизащи на около 2200-2900 човек - основна ударна сила.

• Хикс ( Евр. חיל השדה - חי"ש, Heil Sadeh - "полеви единици") - пехотни единици-1800 човешки бойци и 10 000 запасняци, които са събрани в шест бригади.

• ЧЕМ ( Евр. חיל המשמר - חי"ם, Heil Mishmar - "часовникови части") – части на отбраната и гарнизонните териториални структури Освен "Хагана" на първия етап на войната е действал и Иргун (5000 души. в началото на войната) и Лийхи (1000 души). В услуга:

• противотанкова и зенитна артилерия

• леки оръжия, огнехвъргачки, картечници

• 30 леки въздухоплавателни средства са били използвани за разузнаване

До октомври 1948 г. броят на АЙДФ е вече 120 000 души, той е имал около 100 бойни самолета, но от по-старите модели. До края на войната той се състои от 84-90000 души и един танков батальон. Бързото нарастване на израелските сили е свързано с факта, че след обявяването на независимостта на Израел за месец пристигат повече от 10 000 евреи имигранти.

Араби

• Трансйордания - 10 000 души.

• Сирия - 5000 войници, един танков батальон и една въздушна ескадрила "Харвард"

• Египет - две бригади, танков батальон (танкове " Матилда "и" Кръстоносец" , леки бомбардировачи. В хода на войната срещу Египет се концентрират до 40 хиляди войници

• Ирак - 10-18 хиляди войници, един батальон от танкове и две въздушни ескадрили.

• Ливан - 2500 войници и две артилерииски батерии.

• Около 6000-7500 доброволци от арабските страни, които са обобщени в шест батальона. От тях около 3-4000 - в Самария .

• Мюсюлманското братство - около 1500 доброволци от Египет, Трансйордания и Сирия (общия брой на членовете на Братството в Палестина достига 12-20000 души).

• Арабски милиции под местна юрисдикция (аналогови еврейски групи ЧЕМ), 700-800 разпръснати населени места, номериране от 10 до 100 души във всяко село. За разлика от Израел, арабските страни, участващи във войната, ангажират само малка част от населението си. Поради това, до края на войната, израелската армия числено превъзхожда арабската.

• В първия етап на войната 29.11.1947-15.5.1948

• Вижте също: 1947-1948 Гражданската война в Задължително Палестина (на английски език)

• Хагана плакат подтиква жените да отидат в армията [24] .

• В първия етап лениви въоръжени сблъсъци, които се провеждат от средата на 1930 г., ескалират в пълномащабни боеве в почти всички области на контакт с арабите и евреите. Тази фаза на войната се характеризира с конфронтация между еврейските и арабските нередовни формации. . Британските войски се готвят за предстоящата евакуация и се намесват с опозиционните групи.

• Бени Морис , един от най- новите израелски историци , разделя този етап на два периода. Първият период от 29-ти ноември 1947 г. до март 1948 г., се характеризира с факта, че еврейските сили действат на принципа на "ответни действия" срещу арабите. От март 1948 до средата на месец май 1948 г., този етап се характеризира с активни действия на Хагана за овладяване на териториите в Палестина

• Разпределение на силите на партерната фаза на войната

• През Ноември 1947 г. – 14 000-16 000 души, а през Май 1948 - 27 000-35 000 души. Някои изследователи твърдят, че се надхвърля този диапазон. По този начин, израелският военен историк Ури Милстейн предполага, че броят на войниците през м. Декември 1947 г. (един месец преди мобилизация) достигат до три хиляди души, половината от които са момичета. Военният анализатор Кенет Полак оценява общия брой на евреите, които са мобилизирани до 45 000 души, сред които жени и юноши, само на около две трети от които са били въоръжени с нещо.

• Според един от "новите историци", Илан Папе , през първата фаза на войната еврейските сили са имали силно числено превъзходство, до май 1948 г. броят на еврейските сили, е около 50 000, а броят на палестинските сили, включително Чуждестранни доброволци, не повече от 10 000 души.

Курс на военни операции

Арабските сили се опитват да отделят Ерусалим от крайбрежната част на страната, където повечето от еврейските селища и еврейските формирования са направили опит да поддържат връзка с Ерусалим, и сигурно свързване на Тел Авив и Ерусалим с път. В първия етап на войната, еврейските сили не са успели да изпълнят тази задача, въпреки че връзката между Ерусалим и еврейските селища по крайбрежието се е поддържала с помощта на въоръжен ескорт, който е успял да влезе в Ерусалим. Имало е и опити за улавяне на еврейски селища в други части на страната. Вероятно първият такъв опит е бил атаката на 8 Декември в района на арабския Хатиква в Тел Авив. Според Морис, основните области на военни операции в периода от Ноември 1947 до средата на Май1948 са ставали скрито от ООН, за да се създаде еврейска държава (с изключение на транспортния коридор от Тел Авив в Ерусалим), включително и почти никакви сблъсъци в окупираните арабски Горна Галилея и Самария. В смесените градове като Хайфа, Яфа и Йерусалим, арабите, инициирали сблъсъци и обстрелвали еврейски домове, автомобили и пешеходци. По-късно, в началото на януари 1948 "Хагана" формулира "принципи на възмездие", според които се предполага, че еврейските сили няма да атакуват първи.

Втора фаза на войната 05.15.1948 - 20.07.1949

Втората фаза на войната започва след изтичането на британския мандат . В тази връзка, на 14 Май 1948 г. е провъзгласена независимостта на държавата Израел , и на 15 Май, 1948 експедиционни войски на пет арабски държави влизат в бившия британски мандат на Палестина. Въвеждането на арабските редовни войски е направено, за да унищожи новата еврейска държава, в съответствие с декларацията на арабските страни по време на инвазията, за защита на арабското население в Палестина и създаването на единна държавна формация, "където всички граждани са равни пред закона".

Партиите от конфлика

В Декларацията за независимост на Израел се казва:

[...] 29 Ноември, 1947 на Общото събрание на Организацията на обединените нации се приема резолюция за създаването на еврейска държава в Ерец Израел.

[...] Еврейския народ, като всяка друга нация, имат естественото право да бъдат независими в собствената си суверенна държава.

[...] Държавата Израел ще бъде отворена за репатриране и събиране на разпръснатите евреи; тя ще положи всички усилия, за да се развива страната в полза на всички негови жители. Тя ще се основава на принципите на свободата, справедливостта и мира, в съответствие с идеалите на еврейските пророци. Тя ще осигури пълно равенство на социалните и политически граждани, без разлика от религия, раса или пол. Тя ще гарантира свободата на религията и съвестта, правото да се използва родния език, правото на образование и култура. Тя ще защитава свещените места на всички религии и ще бъде вярна на принципите на Устава на Организацията на обединените нации.

Държавата Израел е готова да сътрудничи с властите и представителите на Организацията на обединените нации за прилагане на резолюцията на Общото събрание от 29 Ноември 1947 г. и ще предприеме стъпки за изпълнение на икономическото единство на цялото Ерец Израел. [...]

Държавата Израел е готова да допринесе за каузата на развитието на целия Близък изток. [...]

Арабските страни отхвърлят резолюция на ООН 181. Обявяването на Лигата на арабските държави (телеграма № S/745 от 15 май 1948), изпратено от генералния секретар на Арабската лига Азам Паша в Съвета за сигурност на ООН, когато арабските армии вече са нахлули Палестина, , заявява:

• Англия обеща да признае независимостта на арабските страни в Азия, включително и в Палестина, в замяна на тяхната подкрепа в Първата световна война .Вместо това, след края на войната, Палестина бе поставена под британски мандат. През 1917 г. Англия публикува законово неприложима декларация, която изразява подкрепа за създаването на еврейски национален дом в Палестина. Англия насърчава имиграцията на евреите там. Англия обърна внимание на интересите и правата на арабите.

• Палестина - една арабска страна "в сърцето на арабските страни", която е свързана с арабския свят духовно, исторически и стратегически.

• През 1939 г., Обединеното кралство пуска Бяла книга , която е решена да създаде независима държава в Палестина и техният ангажимент за създаване на еврейски национален дом вече е почти удовлетворен. Въпреки това, обещанията, направени в Бялата книга не са реализирани.

• Според Арабската лига, Палестина след края на Първата световна война и след разделянето й от Османската империя е отделна страна, която не трябва да получава независимост, но не по вина на неговото населението.

• Целта на арабските страни е създаването в Палестина на една държава, в която, в съответствие с принципите на демокрацията, всички граждани са равни пред закона, правата на малцинствата са гарантирани, както и че ще се гарантира безопасността на светите места и достъпа до тях.

• Целта на нападението е да защитава жителите на Палестина от ционистката агресия, която води до една четвърт от един милион араби, които са изгонени от домовете си в съседните арабски страни.

Последици

1949г. - споразумения за примирие

През 1949 г. Израел подписва примирие с Египет на 24 февруари, Ливан на 23 март,Йордания на 3 април и Сирия на 20 юли. Израел е имал контрол върху 78% от територията, която обхваща бивша Палестина, включително цялата Галилея, Западен Йерусалим и крайбрежната равнина в центъра.

Линиите за примирие са били известни по-късно като " зелената линия". Ивицата Газа и на Западния бряг (Включително Източен Йерусалим) са заети от Египет и Йордания.ООН създава комисия за надзор, за да наблюдава прекратяването на огъня, надзирава споразуменията за примирие, да се предотврати изолирани инциденти от ескалиращото напрежение, и за да помагат на други операции на ООН по поддържане на мира в региона.

Пострадали

Израел дава 6373 жертви от своя народ във войната,което е около 1% от населението и по това време. 4000 от тях са били войници, а останалите са били цивилни. Около 2000 са оцелелите от Холокоста.

Точният брой на арабските жертвите е неизвестен. Една приблизителна оценка поставя арабските а смъртни случаи около 7000: включително 3000 палестинци, 2000 египтяни, 1000 йорданци,1000 сирийци.

Демографски резултат

По време на Гражданската война през 1947-1948г. в Палестина и през 1948г в арабско-израелската война,която последва, около 750 000 палестински араби избягаха или бяха прогонени отдомовете им, от около 1,2 милиона араби, живеещи в бившата Палестина. През 1951 г. Помирителната комисия на ООН за Палестина установено, че броят на палестинските бежанци, прогонени от Израел е бил 711 ​​000.

Тази цифра не включва разселените палестинци в израелска територия. Повече от 400 арабски села и около десет еврейски селища иквартали,бяха обезлюдени по време на арабско-израелския конфликт, повечето от тях през 1948 година. Според оценка, основаваща се на по-рано преброяване, общото мюсюлманско население в Палестина е 1,143,336 през 1947 година. След войната, около 156 хиляди араби са останали в Израел и са станали израелски граждани.

Разселените палестински араби, известни като палестинските бежанци , са се заселили в палестинските бежански лагери в целияарабски свят. ООН определя като облекчение и човешко развитие агенцията, натоварена с предоставянето на хуманитарна помощ на палестинските бежанци. Арабските нации отказват да абсорбират палестинските бежанци, вместо да ги държат в бежански лагери.

Статутът на бежанец също е бил прехвърлен на техните потомци, които също така до голяма степен им е отказано гражданство в арабските държави. Потомците на бежанците също са лишени от гражданство в приемащите страни. Арабската лига е инструктирала своите членове да отрече "палестинското гражданство ", за да се избегне разпадане на тяхната идентичност и защита на правото им на връщане към родината си." Повече от 1,4 милиона палестинци все още живеят в 58 признати бежански лагер , докато повече от 5 милиона палестинци живеят извън Израел и палестинските територии .

Палестинският проблем с бежанците и дебатът за правото на завръщане също са сред основните проблеми на арабско-израелския конфликт.Палестинските араби и техните поддръжници организират годишни демонстрации и чествания на 15 май всяка година. Популярността и броя на участниците в тези демонстрации варира непрекъснато.