Валтер Бенямин: Разлика между версии

Валтер Бенямин
	Валтер Бенямин
	Валтер Бенямин през 1928 г.
Роден	15 юли 1892 Берлин, Германия
Починал	26 септември 1940; (на 48 години) Портбоу, Испания
Уебсайт	Страница в IMDb
	Валтер Бенямин в Общомедия

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 07:02, 16 юни 2014

Валтер Бендикс Шьонфлис Бенямин (Шаблон:Lang-de) (1892-1940) е немски философ, литературовед, критик, есеист и преводач от еврейски произход.

Житейски път

Валтер Бенямин израства в Берлин като дете от заможно семейство^[1]. От 1912 до 1919 следва философия, германистика и история на изкуството в Берлин, Мюнхен и Берн. Докторската му работа е на тема "Понятието за художествена критика у немския романтизъм" (1919). През 1925 университетът във Франкфурт на Майн отхвърля хабилитационния му труд "Произход на немския трауершпил", в който от философска гледна точка се разглежда дотогава малко изследваната литература на XVII век.

Бенямин изкарва прехраната си като рецензент, а също превежда на немски романа на Марсел Пруст „По следите на изгубеното време“. Предприема пътувания в Испания, Норвегия и често пребивава в Париж.

През 1926-1927 г. Бенямин посещава Москва и задълбочено изучава марксизма. През 1933 г. емигрира в Париж, където остава до окупацията на града през 1940 г. В Германия трудовете му са забранени. Сътрудничи на емигриралия от Франкфурт "Институт за социални изследвания". Пътува на три пъти до Дания, за да се срещне с Бертолт Брехт.

Приятели успяват да му издействат емигрантска виза за САЩ, но на испанската граница в Портбоу ученият е арестуван и пред заплахата да бъде предаден на Гестапо се самоубива със свръхдоза морфин.^[2]

Трудове

Сред най-известните произведения на Бенямин са: "Гьотевият роман 'Родства по избор'" (1922), "Произход на немския трауершпил" (1928), „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“ (1936) и "Върху понятието за история" (1939).

В последното десетилетие на своя живот, успоредно с другите си занимания, Бенямин работи над т.н. "Пасажен-верк" (Passagen-Werk; англ. Arcades project), фрагментиран текст от цитати и собствени мнения, свързани с покритите търговските галерии ('пасажи'), станали популярни в Париж през 19 век. Посмъртното издание на събрания от него материал излиза едва в 1982 г.^[4]

Разпръснатите ръкописи на Валтер Бенямин са събрани и многократно издавани едва след края на Втората световна война. Пълните събрани съчинения на Бенямин са достъпни в Интернет Архив^[5].

От текстове на Бенямин в превод на български език са издадени два сборника: "Художествена мисъл и културно самосъзнание" (1989)^[6]. и "Озарения" (2000)^[7].

Библиография

Begriff der Kunstkritik in der deutschen Romantik, 1920
Charles Baudelaire, Tableaux Parisiens, (Deutsche Übertragung mit einem Vorwort über die Aufgabe des Übersetzers), 1923

Файл:Portbou 011.jpg

В памет на Валтер Бенямин, Портбоу

Einbahnstraße, 1928
Ursprung des deutschen Trauerspiels, 1928
Deutsche Menschen. Eine Folge von Briefen, 1936

Посмъртни публикации

Schriften, 2 Bände, 1955
Illuminations. Walter Benjamin: Essays and Reflections, New York 1969
Gesammelte Schriften, 1972–1999
Écrits français, Paris 1991
Briefe, 2 Bände, 1955
Gesammelte Briefe, 1995-2000

Бележки

↑ За детството си спомня в автобиографични текстове като "Берлинско детство"; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9
↑ Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20
↑ За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, excerpt
↑ Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (English: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, (New York: Belknap Press, 2002), 1088 pages.)
↑ За подробности виж [1]
↑ Художествена мисъл и културно самосъзнание, София: Наука и изкуство, 1989, (582 с.) включва: "Гьотевият роман 'Родства по избор'", "Произход на немския трауершпил", „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, "Шарл Бодлер лирик в епохата на високоразвития каптализъм", "Централен парк","Върху понятието за история"
↑ Озарения, София:Критика и Хуманизъм, 2000, (392с.), ISBN: 9545870575

Източници

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки

Валтер Бенямин „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, в превод на Венцеслав Константинов, LiterNet.com
Валтер Бенямин „Критика на насилието“, в превод на Димитър Зашев, Litclub.com
Валтер Бенямин, Задачата на преводача, (превод Гергана Фъркова), сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.56-59
Венцеслав Константинов: „Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“, В: Венцеслав Константинов, „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
Ирена Кръстева: Валтер Бенямин за превода като многоезичие, в-к Култура, бр.40 (2567), 19 ноември 2009.
Владимир Сабоурин, „Ляво и литературно“, в: Сабоурин, Вл. Ляво и литературно, Издателство „PerMan“, с. 109-112.

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Валтер Бенямин.

[1] За детството си спомня в автобиографични текстове като "Берлинско детство"; за подробности от живота и творчеството му вж. Лила М., Кореспонденцията на В. Бенямин, сп. Литературата, (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.64-9

[2] Близо петдесет години след смъртта му се появяват журналистически спекулации, хвърлящи съмнение върху подробности около неговата смърт. Вж. Yates J., The briefcase of Benjamin, Rhizomes, 2010, Issue 20

[3] За подробности вж. Michael Taussig Walter Benjamin's Grave, U. of Chicago press, 2006, excerpt

[4] Gesammelte Schriften. Bd.V (1-2), hrsg. von R. Tiedemann und H. Schweppenhauser. Suhrkamp, Frankfurt am Main 1991 (English: Walter Benjamin. The Arcades Project, Ed. Rolf Tiedemann. Trans. Howard Eiland and Kevin McLaughlin, (New York: Belknap Press, 2002), 1088 pages.)

[5] За подробности виж [1]

[6] Художествена мисъл и културно самосъзнание, София: Наука и изкуство, 1989, (582 с.) включва: "Гьотевият роман 'Родства по избор'", "Произход на немския трауершпил", „Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“, "Шарл Бодлер лирик в епохата на високоразвития каптализъм", "Централен парк","Върху понятието за история"

[7] Озарения, София:Критика и Хуманизъм, 2000, (392с.), ISBN: 9545870575

[1]

[2]

[3]

[4]

[5]

[6]

[7]

@@ Ред 74: / Ред 74: @@
 == Външни препратки ==
-*Валтер Бенямин [http://litclub.com/library/fil/benjamin/nasilieto.html ''„Критика на насилието“''], в превод на [[Димитър Зашев]], Litclub.com
 *Валтер Бенямин [http://liternet.bg/publish18/v_beniamin/hudozhestvenoto.htm ''„Художественото произведение в епохата на неговата техническа възпроизводимост“''], в превод на [[Венцеслав Константинов]], LiterNet.com
+*Валтер Бенямин [http://litclub.com/library/fil/benjamin/nasilieto.html ''„Критика на насилието“''], в превод на [[Димитър Зашев]], Litclub.com
-*Венцеслав Константинов: [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/benjamin.htm ''„Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“''], В: „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
 *Валтер Бенямин, ''Задачата на преводача'', (превод Гергана Фъркова), сп. ''Литературата'', (ISSN 1310-6988), кн. 18 (1998) с.56-59
+*[[Венцеслав Константинов]]: [http://liternet.bg/publish3/vkonstantinov/tvorchestvoto/benjamin.htm  ''„Художественото произведение през погледа на Валтер Бенямин“''], В: Венцеслав Константинов, „Писатели за творчеството“, изд. ЛИК, София, 2007 (LiterNet)
-*Ирена кръстева: [http://www.kultura.bg/bg/article/view/16281 ''Валтер Бенямин за превода като многоезичие''], в-к Култура, бр.40 (2567), 19 ноември 2009.
+*Ирена Кръстева: [http://www.kultura.bg/bg/article/view/16281 ''Валтер Бенямин за превода като многоезичие''], в-к Култура, бр.40 (2567), 19 ноември 2009.
 * [[Владимир Сабоурин]], [http://liternet.bg/publish8/vsabourin/liavo.htm „Ляво и литературно“], в: Сабоурин, Вл. ''Ляво и литературно'', Издателство „PerMan“, с. 109-112.