Жулиет Бинош: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 27: | Ред 27: | ||
'''Жюлиет Бинош''' ({{lang-fr|Juliette Binoche}}) е [[Франция|френска]] филмова [[актриса]], родена на [[9 март]] [[1964]] г. в [[Париж]], която е участвала в повече от 50 филма от 1983 г. насам. |
'''Жюлиет Бинош''' ({{lang-fr|Juliette Binoche}}) е [[Франция|френска]] филмова [[актриса]], родена на [[9 март]] [[1964]] г. в [[Париж]], която е участвала в повече от 50 филма от 1983 г. насам. |
||
Още от първите си роли преобладаващо играе съвременни жени, които не се страхуват да изследват всички страни на живота си. Жюлиет има таланта да изобразява всякакви героини. Притежава нестихващо желание да опитва нови и нови жанрове, което е и причините тя да остава една от най-любимите актриси в света. <ref>[http://www.cinefish.bg/Juliet-Binosh-Juliette-Binoche-ac519.html Жюлиет Бинош – www.cinefish.bg, 16 юни 2014г.]</ref> |
|||
Бинош получава номинация за „Оскар” за най-добра актриса и за ролята си в „Шоколад”, както и награда Сезар за най-добра актриса за „Синьо”. |
|||
От дълги години актрисата е почитател на песните на „Мистерията на българските гласове“. По време на посещението си в България през юни 2014 година, докато снимат френско-испанската продукция с българско участие "Никой не иска нощта", френската актриса успява да чуе песните им на живо. <ref>[http://www.vesti.bg/razvlechenia/shoubiznes/zhuliet-binosh-bukvalno-se-vliubih-v-bylgariia-6014930 Жулиет Бинош: Буквално се влюбих във вашата страна, в България, www.vesti.bg, 16 юни 2014г.]</ref> |
|||
[[Картинка:Juliette Binoche and Jean Reno.jpg|thumb|240px|Жюлиет Бинош и [[Жан Рено]] на кинофестивала в [[Кан (Южна Франция)|Кан]] през 2002 г.]] |
[[Картинка:Juliette Binoche and Jean Reno.jpg|thumb|240px|Жюлиет Бинош и [[Жан Рено]] на кинофестивала в [[Кан (Южна Франция)|Кан]] през 2002 г.]] |
||
Ред 61: | Ред 68: | ||
* „[[Семеен живот]]“ (1985) |
* „[[Семеен живот]]“ (1985) |
||
* „[[Здравей, Мери]]“ (1985) |
* „[[Здравей, Мери]]“ (1985) |
||
==Източници== |
|||
<references/> |
|||
==Външни препратки== |
==Външни препратки== |
Версия от 06:58, 17 юни 2014
Жюлиет Бинош Juliette Binoche | |
Жюлиет Бинош, 2012 | |
Родена | 9 март 1964 г. (на 60 г.) |
---|---|
Активност | 1983-понастоящем |
Оскари | Най-добра второстепенна женска роля за „Английският пациент“ (1996) |
Награди на БАФТА | Най-добра второстепенна женска роля за „Английският пациент“ (1996) |
Уебсайт | |
Жюлиет Бинош в Общомедия |
Жюлиет Бинош (Шаблон:Lang-fr) е френска филмова актриса, родена на 9 март 1964 г. в Париж, която е участвала в повече от 50 филма от 1983 г. насам.
Още от първите си роли преобладаващо играе съвременни жени, които не се страхуват да изследват всички страни на живота си. Жюлиет има таланта да изобразява всякакви героини. Притежава нестихващо желание да опитва нови и нови жанрове, което е и причините тя да остава една от най-любимите актриси в света. [1]
Бинош получава номинация за „Оскар” за най-добра актриса и за ролята си в „Шоколад”, както и награда Сезар за най-добра актриса за „Синьо”.
От дълги години актрисата е почитател на песните на „Мистерията на българските гласове“. По време на посещението си в България през юни 2014 година, докато снимат френско-испанската продукция с българско участие "Никой не иска нощта", френската актриса успява да чуе песните им на живо. [2]
Награди
Избрана филмография
- „Годзила“ (2014)
- „Корумпирани ченгета“ (2011)
- „Лесни момичета“ (2011)
- „Пътуването на червеното балонче“ (2007)
- „Взлом“ (2006)
- „Сезонът на буквите“ (2005)
- „Скришна игра“ (2005)
- „В моята страна“ (2004)
- „Шоколад“ (2000)
- „Код непознат“ (2000)
- „Вдовицата на Свети Петър“ (2000)
- „Децата на века“ (1999)
- „Алис и Мартен“ (1998)
- „Английският пациент“ (1996)
- „Хусар на покрива“ (1995)
- „Три цвята: Червено“ (1994)
- „Три цвята: Бяло“ (1994)
- „Три цвята: Синьо“ (1993)
- „Вредата“ (1992)
- „Брулени хълмове“ (1992)
- „Любовниците от Пон Ньоф“ (1991)
- „Непосилната лекота на битието“ (1988)
- „Отровна кръв“ (1986)
- „Срещата“ (1985)
- „Сбогом, язовецо!“ (1985)
- „Семеен живот“ (1985)
- „Здравей, Мери“ (1985)