Борислав Геронтиев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
малка промяна
Ред 31: Ред 31:


== Биография ==
== Биография ==
Борислав Геронтиев е роден на [[12 август]] [[1943]] г. в село [[Градище (Област Шумен)|Градище]], Шуменско. Завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]]. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в [[Шумен]]. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма [[Христо Ботев (радио)|„Христо Ботев“]] в [[БНР]], а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.<ref name="Жанет 45"/>
Борислав Геронтиев е роден на [[12 август]] [[1943]] г. в село [[Градище (Област Шумен)|Градище]], Шуменско. Завършва [[българска филология]] в [[Софийския университет]]. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в [[Шумен]]. Година по-късно започва работа като журналист във в. „[[Шуменска заря]]“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма [[Христо Ботев (радио)|„Христо Ботев“]] в [[БНР]], а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.<ref name="Жанет 45"/>


Геронтиев е на работа в [[БНТ]] от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2011).<ref name="Дневник">Добромир Киряков, [http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/03/17/71862_borislav_gerontiev_-_pop_folk_arbitur_i_shef_na_bnt/ „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“], в. „Дневник“, 17 март 2004.</ref>
Геронтиев е на работа в [[БНТ]] от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2011).<ref name="Дневник">Добромир Киряков, [http://www.dnevnik.bg/dnevnikplus/2004/03/17/71862_borislav_gerontiev_-_pop_folk_arbitur_i_shef_na_bnt/ „Борислав Геронтиев – поп фолк арбитър и шеф на БНТ“], в. „Дневник“, 17 март 2004.</ref>

Версия от 16:48, 17 юни 2014

Борислав Геронтиев
Роден12 август 1943 г. (1943-08-12) (80 г.)
Националност България
Жанрстихотворение

Борислав Геронтиев е български писател, поет и публицист.

Биография

Борислав Геронтиев е роден на 12 август 1943 г. в село Градище, Шуменско. Завършва българска филология в Софийския университет. Трудовата му биография започва през 1963 г. като стругар в завода за товарни автомобили „Мадара“ в Шумен. Година по-късно започва работа като журналист във в. „Шуменска заря“. През 1969 г. става редактор в националното радио. Развитието му продължава във в. „Студентска трибуна“, където преминава през постовете завеждащ отдел, заместник-главен и главен редактор от 1970 до 1978 г. В продължение на дванайсет години е и зам.-главен и главен редактор на младежкия вестник за литература и изкуство „Пулс“. През 1990 г. той става директор на програма „Христо Ботев“ в БНР, а година по-късно оглавява магазинното списание „Модева“.[1]

Геронтиев е на работа в БНТ от 1995 г. като ръководител на направления „Художествени програми“, „Фолклор“ и „Култура“. Програмен директор (2004-2011).[2]

Автор и водещ на предаване в поп фолк радиото на Кеворк Кеворкян „Сигнал плюс“. Прави предаване и в музикалната телевизия „Планета“, за което през 2004 медията го награждава. Той е и член на журитата на много от поп фолк фестивалите, организирани от компанията „Пайнер мюзик“.[2]

Изпълнителен директор на Националния фонд „Култура“ към Министерството на културата.[3]

Женен е, има дъщеря и син, който е спортен журналист във в. „24 часа“.[1]

Библиография

Автор е на над 20 книги с поезия, проза и публицистика, сред тях:

  • „Име на песен” (1970)
  • „Спомени за вино“ (1981)
  • „Кладенец в двора“ (1985)
  • „Бродове“ (1978)
  • „Песните на моя народ“ (1987)
  • „И става все по-страшно“ (1993)
  • „Ти ли си оня, който…“ (1994)

Бележки

Външни препратки

За него