Джамия: Разлика между версии
м форматиране: 2x кавички (ползвайки Advisor.js) |
Termininja (беседа | приноси) lat. 'е' -> кир. 'е' |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
{{ислям}} |
{{ислям}} |
||
'''Джамията''' |
'''Джамията''' е храмът, в който [[ислям|мюсюлманите]] се събират и извършват обща [[молитва]]. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (''mosque'', ''moschee'', ''mosquée'', ''moschea'') произхожда от испанската дума за джамия ''mezquita'', която от своя страна е съществителното ''масджийд'' от [[арабски език|арабския]] глагол ''саджада'' - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български както и на останалите балкански езици думата за мюсюлманския храм е заемка, през [[турски език|турски]] ''cami'', от [[арабски език|арабското]] '''جمع''' (''jámaʕa''), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“. |
||
[[File:681px-Banya.JPG|thumb|ляво|200px|[[Баня баши джамия]] в София]] |
[[File:681px-Banya.JPG|thumb|ляво|200px|[[Баня баши джамия]] в София]] |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от [[Коран]]а, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мухаммад в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.<ref name = sulus> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.academia.edu/6061866/Islam_and_Iconography_Religious_Symbolism_and_Artistic_Value_of_the_Thuluth_Calligraphy_Script_in_Bulgarian_ | заглавие=Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус” | достъп_дата = 27 май 2014}} </ref> |
Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от [[Коран]]а, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мухаммад в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.<ref name = sulus> {{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.academia.edu/6061866/Islam_and_Iconography_Religious_Symbolism_and_Artistic_Value_of_the_Thuluth_Calligraphy_Script_in_Bulgarian_ | заглавие=Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус” | достъп_дата = 27 май 2014}} </ref> |
||
В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 |
В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 m — точно толкова години (63) живял [[пророк]]ът [[Мохамед]]. |
||
== Джамиите в ислямските текстове == |
== Джамиите в ислямските текстове == |
||
Версия от 10:49, 27 юни 2014
| Част от поредицата относно |
| Ислям |
|---|
 |
| Вярвания |
| Практики |
| Текстове и закони |
| История и лидери |
| Култура и общество |
| Вижте също |
| Ислямски портал |
Джамията е храмът, в който мюсюлманите се събират и извършват обща молитва. Думата в повечето съвременни европейски езици за джамия (mosque, moschee, mosquée, moschea) произхожда от испанската дума за джамия mezquita, която от своя страна е съществителното масджийд от арабския глагол саджада - „да се простреш в молитва“, т.е. със значение „място за извършване на молитвата“. На български както и на останалите балкански езици думата за мюсюлманския храм е заемка, през турски cami, от арабското جمع (jámaʕa), което значи „събиране“ или „място за сбор на хората“.
След 7 век обикновено се строи във формата на четириъгълник, с външен двор, и включва 1-2 минарета (кула, от която мюезинът с напев призовава мюсюлманите за молитва). Единствената джамия с цели 6 минарета в света е така наречената Синя джамия в Истанбул.
Стената, обърната към Мека, се нарича кибла и се отбелязва с празна ниша, михраб. Обикновено е украсена с инкрустации, мозайки, резба върху камък и дърво.
Характерни за османската джамия са кръглите медальони с имената на Аллах, пророка Мохамед, праведните халифи или с цитати от Корана, изписани калиграфски. Най-често те украсяват барабана на джамията, подкуполното пространство, михраба и вратата. Кръглите композиции с Аллах и Мухаммад в повечето случаи са поставени над самия михраб, което засилва усещането за оформянето на своеобразен „иконостас”.[1]
В повечето джамии допускат само мюсюлмани. Височината на минаретата, съгласно канона, е 63 m — точно толкова години (63) живял пророкът Мохамед.
Джамиите в ислямските текстове
Най-често думата „джамия“ се използва в Корана заедно със светилището Кааба в Мека. В Корана тази дума се използва за назоваване на местата за богослужение и на християните и юдеите. Със същото универсално наименование на всички видове храмове се използва и в хадисите.
История
Огромните входове и високите кули или минарета отдавна са били и продължават да бъдат свързвани с джамиите. Обаче първите три джамии са били много опростени открити пространства. Джамиите са еволюирали значително много през последните 1000 години, докато придобият днешните си отличителни черти и докато се интегрират с различните култури по света.
Източници
- ↑ Атанас Шиников “Ислям и иконография: религиозна знаковост и декоративна ценност на калиграфския шрифт сулус” // Посетен на 27 май 2014.