Херцогство Бавария

Херцогство Бавария (907–1623)
Бавария в състава на Свещената Римска империя през 10 век
Официален език	латински
Държавна религия	Римокатолицизъм
Васално херцогство Васално княжество	Херцози и принцове от династиите: Лиудолфинги Вителсбахи Велфи

Херцогство Бавария (Шаблон:Lang-de) е едно от петте племенни херцогства, съществували през Средновековието в Югоизточна Германия на територията на съвременна Бавария.

Ранно херцогство при Агилолфингите

Първото херцогство е образувано още през 6 век. To заема областa между реките Лех и Енс, планината Фихтел и Тридентинските Алпи. Първият известен херцог е Гарибалд I (548–595), произлизащ от рода Агилолфинги. Столица на херцогството при него е град Регенсбург. Гарибалд се съюзява с лангобардите против натиска на франките, но е разбит и принуден да моли за мир. Неговият наследник, Тасило I († 612), e известен с това, че започва враждебни действия против славяните и тeхните съюзници аварите. Неговите наследници стават съюзници с кралете на франките и постепенно попадат под тяхна зависимост.

При Гарибалд II († 650 г.), със съдействието на франкския крал Дагоберт I са въведени първите писани закони (така наречената Баварска правда – Шаблон:Lang-la). При Тасило II в Бавария със съдействието на франкските мисионери започва разпространението на християнството, като окончателно то се налага при херцог Теодо II († 716).

Херцог Одило († 748), зет на франкския майордом Карл Мартел, през 743 г. влиза в конфликт с братята на жена си Карлман и Пипин III, бяга и трябва да признае зависимостта на Бавария от франките, но запазва службата си като херцог. Той създава много манастири и сборникът със закони Lex Baiuvariorum. През 788 г. Тасило III трябва да предаде Бавария на Карл Велики.

В Каролингската империя Бавария получава статут на кралство и по Вердюнския договор влиза през 843 г. в състава на Източно франкското кралство.

При Велфите

През 1070 г. император Хайнрих IV дава херцогството в ленно владение на рода Велф. През 1156 г. Бавария е дадена на Хайнрих Лъв от Фридрих I Барбароса.

През 1255 г. Бавария се дели на Херцогство Горна Бавария и Херцогство Долна Бавария. През 1340 г. при Лудвиг IV Горна и Долна Бавария се обединяват. Бавария се дели през 1349 г. отново чрез Ландсбергския договор на Херцогство Щраубинг-Холандия (Бавария-Щраубинг), Херцогство Горна Бавария и Херцогство Бавария-Ландсхут (Долна Бавария-Ландсхут) между шестте синове на Лудвиг IV.

През 1392 Бавария се разделя отново между синовете на Стефан II на Херцогство Бавария-Инголщат, Херцогство Бавария-Ландсхут, Херцогство Бавария-Мюнхен. Чрез Primogenitur - закон от 8 юли 1506 г. от Албрехт IV всички баварски линии се събират. След Тридесетгодишна война Баварското херцогство е преобраззвано в курфюрство през 1623 г. с курфюрст Максимилиан I.

През 1806 г. Бавария e издигната на Кралство Бавария с крал Максимилиан I Йозеф.

• 
  Бавария около 600 г.
• 
  Племенното херцогство Бавария през 788 г.
• 
  Херцогство Бавария 952–976 г.

Литература

• Institut für Bayerische Geschichte: Einführende Bibliographie zur Geschichte Bayerns.
• Karl Bosl, Bayerische Geschichte. München 1979.
• Ernst Deuerlein, Geschichte Bayerns. Ploetz, Würzburg 1975, ISBN 3-87640-053-8.
• Monumenta Boica, Bayerischen Akademie der Wissenschaften (Bd. 1-50, 53,54, 60, München, 1763- 1916, 1932, 1956)
• Historische Lexikon Bayerns