Сираково (област Враца)

Вижте пояснителната страница за други значения на Сираково.

---

Сираково
Сираково 43.516565, 23.759737 Сираково
Общи данни
Население	222 души (15 март 2024 г.) 24,4 души/km²
Землище	9,098 km²
Надм. височина	139 m
Пощ. код	3254
Тел. код	09131
МПС код	ВР
ЕКАТТЕ	66617
Администрация
Държава	България
Област	Враца
Община    – кмет	Борован Иван Костовски (Възраждане; 2023)

Сира̀ково е село в Северозападна България. То се намира в община Борован, Област Враца.

История

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРК ЗА СЕЛО СИРАКОВО ОБЩИНА БОРОВАН

Сираково е едно от малките села на равнината, но неговата история е твърде интересна. Първите обитатели в неговите околности са от каменомедната епоха IV-то хилядолетие пр.н.е. те основали селище в местността "Пчелиня"където се открива керамика, оръдия от кремик и камък. В същата местност има останки от тракийско селище, обитавано през първото хилядолетие пр.н.е. на север от тук има две могили, а на запад една. това са могили гробници на местни тракийски владетели или герой живели в същото селище. По време на римското господство /І-IV в от н.е./ върху естествената височина наричана калето римляните изградили укрепление чийто останки били сравнително добре запазени до края на миналия век, тук личели каменни стени на солидни землени валове на укреплението. В първите десетилетия на нашия век добролевчени и сираковчени разбили стените на калето и камъкът използвали за строеж на съвременни жилища.В наши дни върху калето е застроена западната половина на Сираково. От крепостната стена са останали основи, личат и землените укрепителни съоръжения. В калето са разкрити и три латински надписа издълбани на камък.Върху единия има релефно изображение на мечка в борба с друго животно. От надписа може да се прочете че бенефицарият/подофицерът/ от първа военна част е направил посвещението. За съжаление от надписа липсват голяма част и ние не можем да узнаем нито името на бенефициария нито в коя военна част е служил. Надписът е от II-ри век. Вторият и третият латински надпис разкриват за дарение на богинята Диана направени от ветерани които са служили в първи италииски и пети македонски легион на Римската армия. По всичко изглежда че след отбиване на военната си служба те са останали да живеят в крепостта при Сираково. След IV век тази римска крепост е била разрушена от нашествията на различни варварски племена. През първата и втората българска държава върху развалините на сираковското кале е образувано малко българско село. Как са наричали римската крепост за сега не знаем но може би ще научим от някой нов латински надпис. За името на българското село през средновековието може да се твърди че е Сираково. Името е българско произлиза от сирак и е свързано с една легенда на сирак войвода живял преди падане под османско робство. Това е така защото османските завоеватели още в 15 век наричат мястото с името сираково. В един османски регистър от средата на 15 век пише че ".... част от раята на с.Типченица живеят в мастото на име "Сираково". Изглежда че средновековното сираково е било разрушено и обезлюдено от завоевателите. Такава е била съдбата на Баница, Девене, Рогозен и други села в този край. Заселване на хора от Типченица в Сираково е продиктувано от чисто икономически съображения на властта- да има работници в пустеещите поля и данъкоплатци. Село Сираково се среща и в турски регистър с дата 28 май 1606 година като владение /тимар/ на Шакретин Оглу който получавал от раята му 5000 акчета годишен доход. В края на 18 век Сираково е разграбено и опожарено от кърджалиите. Оцелелите му жители забегнали във влашко. В началото на 19 век от тях се завърнали само фамилията Гарговци като част от тях останали във влашко а други в с.Крушовене. Няколко години след тях в Сираково дошли Бендурете /Първаноци, Рашовци, Панковци, Чанголеевци и Поповци/ те са от Синьо бърдо Врачанско. От там избягали поради кърджалиите живели във влашко а на връщане част от тях останали в с. Староселци Плевенско където са известни с прякора немчорете. Така Гарговци и Бендурете заселили отново Сираково. Селото е образувано първоначално при стаменова могила/присада/ а след 1890 година се премества на днешното си място. След първите две фамилии в Сираково дошли Гавриловци и Тотовци от Типченица, Тошковци и Тупанете от село Долна кремена, те са от долнокременкия род Тупанете и са все едно с пупанкьовци от Галиче. От този род е Тошо Симеонов Тупанкьов участник в четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през 1868 година. По късно в Сираково се заселили Бикарете от с.Радотина, Ботевградско, Нефелченете от с.Нефела до Враца, Лиженете от с.Лик и Нечовците Дошли по-късно от Ломско и др. От 1857 до 1859 година в Сираково живеят татари а от 1859 до 1877 година тук обитават черкезки колонисти. Днес Сираково има чисто българско население известно с пословично трудолюбие и гостоприемство.

в. Отечествен зов, бр.34/04.05.1973 год.