Договор „Две плюс четири“: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 5: Ред 5:


== Първоначални позиции и реакции ==
== Първоначални позиции и реакции ==
В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер [[Джулио Андреоти]] предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов [[пангерманизъм]]. Против е и холандския премиер по това време - [[Руд Люберс]]. Според [[Франсоа Митеран]], [[Европа]] "не е дозряла за подобна стъпка". В [[Полша]] също не са във възторг от [[идея]]та. Британскияг премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент [[Михаил Горбачов]], военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.
В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер [[Джулио Андреоти]] предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов [[пангерманизъм]]. Против е и холандския премиер по това време - [[Руд Люберс]]. Според [[Франсоа Митеран]], [[Европа]] "не е дозряла за подобна стъпка". В [[Полша]] също не са във възторг от [[идея]]та. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент [[Михаил Горбачов]], военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.


[[САЩ]] изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън [[НАТО]].
[[САЩ]] изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън [[НАТО]].

Версия от 13:31, 3 юли 2014

Триумфалната корона на триумфалната арка на Бранденбургаската врата

Договор за окончателното решение по отношение на Германия или Договор "Две плюс четири" е международен договор, подписан в Москва на 12 септември 1990 г. Влиза в сила на 15 март 1991 г.

Договорът признава суверенитета на Федерална република Германия (ФРГ) върху бившата Германска демократична република (ГДР) в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите велики сили, победителки от Втората световна война. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.

Първоначални позиции и реакции

В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер Джулио Андреоти предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов пангерманизъм. Против е и холандския премиер по това време - Руд Люберс. Според Франсоа Митеран, Европа "не е дозряла за подобна стъпка". В Полша също не са във възторг от идеята. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент Михаил Горбачов, военния контигент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР.

САЩ изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън НАТО.

Преговорите

Първата стъпка по темата предприема Николай Португалов от КГБ (изпратен от Виктор Фалин), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера Хелмут Кол - Хорст Телчик. Португалов дава принципното си съгласие за обединението но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ разбирайки за съветските условия от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.

На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в Източна Европа остават Румъния и България, понеже Полша, Чехословакия и Унгария ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.

На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.[1]

Начало на преговорите за международно саниране на падането на Берлинската стена се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.

В хода на преговорите въпросът за промененото статукво остава отворен. На 10 септември 1990 г. по време на телефонен разговор между последния съветски президент Михаил Горбачов и канцлерът Хелмут Кол се постига договореност за оттеглянето на съветските войски от ГДР до края на 1994 г., като Германия поема разходите. Преговорите са мъчителни най-вече поради позицията на Франция и Великобритания по тях. Тези две страни настояват процесът на обединение да се отложи за по-дълъг период от време, опасявайки се от прекалено германско засилване на Стария континент. Британското правителство прави последен отчаян опит да забави процеса на обединение, като изисква неприемливото за съветската страна искане след обединението британските войски да имат правото на провеждане на военни учения на територията на бившата ГДР. Съветската страна отхвърля това искане категорично. В крайна сметка, в нощта на 11-ти срещу 12-ти септември държавният секретар Джеймс Бейкър, по настояване на немския си колега Ханс-Дитрих Геншер успява да убеди британската страна да оттегли това свое искане, с което отпада и последната дипломатическа пречка за международно признание на обединението на Германия.

Ратификация

Договорът окончателно решил обединението на Германия от съюзниците през Втората световна война е ратифициран от всички страни по него, като последната ратификация е на Върховния съвет на СССР от 4 март 1991 г.

Съдържание

Договорът възстановява немското единство и окончателно потвърждава пълния суверенитет на Германия над територията над двете немски държави, включително и по отношение на своите вътрешни и външни работи. Единна Германия включва териториите на ГДР, Федерална република Германия и Западен Берлин, като Германия се отказва от териториални претенции към съседни страни, като същевременно потвърждава отказа на немската държава от производство, притежаване и разпореждане с ядрени, биологични и химически оръжия.

Въоръжените сили на обединена Германия в рамките на 3-4 години трябва да се сведат до 370 000 души. Съветските войски от територията на бившата ГДР следва да завършат изтеглянето си до края на 1994 г., а чужди негермански войски и ядрени оръжия и установки за изстрелването им няма за в бъдеще да бъдат разполагани на територията на бившата ГДР.

Упълномощени представители на страните по договора

Договорът с който се възстановява суверенитета на Германия е подписан от:

  1. за ФРГ - от министъра на външните работи Ханс-Дитрих Геншер;
  2. за ГДР - от председателя на Съвета на министрите на ГДР Лотар де Мезер;
  3. за Франция - френския външен министър Ролан Дюма;
  4. за СССР - от съветския външен министър Едуард Шеварднадзе;
  5. за Обединеното кралство - от британския външен министър Дъглас Хърт и
  6. за Съединените щати - от щатския държавен секретар Джеймс Бейкър.

Геополитически, решението по договора е взето в Кремъл през 80-те година на 20 век (виж Перестройка), а на 26 декември 1991 г. СССР изчезва от политическата карта на света. На неговото място е възстановена Русия, като СССР е заменен от ОНД.

Източници

  1. в. "Труд", "329 дни покер за обединена Германия", брой 271 /21 381/, 1 октомври 2010, стр. 27

Вижте също