Белоградчик: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Borislavpenkov (беседа | приноси)
Редакция без резюме
McZusatz (беседа | приноси)
Ред 2: Ред 2:
{{Селище в България
{{Селище в България
| картинка=Belogradchik E1.jpg
| картинка=Belogradchik E1.jpg
| герб=Belogradchik-coat-of-arms.svg.jpg
| герб=Belogradchik-coat-of-arms.jpg
| екатте = 3616
| екатте = 3616
| население-нси ={{decrease}} 5 173
| население-нси ={{decrease}} 5 173
Ред 172: Ред 172:
* [http://www.predavatel.com/bg/9/bel.htm Радио и телевизия в Белоградчик]
* [http://www.predavatel.com/bg/9/bel.htm Радио и телевизия в Белоградчик]
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/ Снимки от Белоградчишката крепост и Белоградчишките скали]
* [http://gallery.belogradchik.biz/bg/belogradchik/ Снимки от Белоградчишката крепост и Белоградчишките скали]
* [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Belogradchik-coat-of-arms.svg.jpg Герб на Белоградчик]
* [https://commons.wikimedia.org/wiki/File:Belogradchik-coat-of-arms.jpg Герб на Белоградчик]


{{Община Белоградчик}}
{{Община Белоградчик}}

Версия от 19:15, 3 юли 2014

Белоградчик
      
Герб
Общи данни
Население4601 души[1] (15 март 2024 г.)
207 души/km²
Землище22,234 km²
Надм. височина522 m
Пощ. код3900
Тел. код0936
МПС кодВН
ЕКАТТЕ03616
Администрация
ДържаваБългария
ОбластВидин
Община
   кмет
Белоградчик
Боян Минков
(БСП за България; 2023)
Адрес на общината
ул. „Княз Борис I“ 6
п.к. 3900
тел.: 0936/531 61, факс: 0936/5 3248
mayorbelogradchik@abv.bg Интернет адрес http://belogradchik.bg
Уебсайтwww.belogradchik.org
Белоградчик в Общомедия

Белоградчѝк (изписване до 1945: Бѣлоградчѝкъ) е малък град в област Видин, Северозападна България. Той е административен център на едноименната община Белоградчик. Населението на града към 2009 година е 5 334 жители[2][3], което го прави второто по големина населено място в областта. Градът е живописно разположен в западната част на Стара планина, в югозападното подножие на Белоградчишкия венец. Благоустроен и приветлив, Белоградчик е сред атрактивните туристически обекти на България. Предлага възможности за излетен, пещерен и конгресен туризъм, алпинизъм, лов и риболов, спорт и астрономически наблюдения. Девизът на градът е „Вечен и Млад“.

География

Изглед към града

Преди около 230 млн. години (в края на палеозойската ера) в този район се наслоили песъчливо-мергелни скали. По-късно те били залети от море, на дъното на което се отлагали довлечените от реките пясък, чакъл и глина. С течение на времето тези материали били свързани от силициева или пясъчно-глинеста спойка. Така се получили конгломерати и пясъчници, известни като пъстър пясъчник (бундзандщайн). Поради обагрянето с железен окис те придобили червеникав оттенък. През юрския период върху пясъчниците се наслоили сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. При нагъването на Стара планина този район се превръща в суша. В най-високата му част се появили пукнатини, където започнала разрушителната работа на водата, ветровете и колебанията на температурата. Тази дейност достигнала до пясъчниците. Поради нееднаквата им твърдост те се рушали неравномерно. Така в продължение на милиони години се създали причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика се образували и над 100 пещери, богати на красиви образувания, пропасти,пещери и интересна фауна. Най-известната пещера - Магура (дължина над 2 500 м) е благоустроена - осветление, обезопасителни съоръжения. Заедно с района около нея е обявена за природна забележителност.

Население

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след втората световна война (1946-2009):[2][3][4]

Белоградчик
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 2 192 3 444 5 178 6 898 7 256 6 635 5 838 5 542 5 415 5 334
Източници: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de[3] и „Pop-stat.mashke.org[4]

История

Античност

Селището е създадено по времето на римляните, които построяват крепост на същото място, където се намират и днешните останки от Белоградчишката крепост. В първите турски документи от началото на робството го наричат Белград, тъй като по-голяма част от къщите през този период са били изградени от плет, кал и вар, което е придавало особена белота на града на фона на червените скали. По-късно, за да го отличат от сръбския град Белград го наричат Белградин(малък Белград).

Средновековие

През XIV век Белоградчик е бил част от Видинското царство. Белоградчишката крепост била сред най-трудно превземаемите в царството.

Османско владичество

Има сведения за неговото съществуване в турски регистър от 1454 година. През османското робство жителите са се занимавали главно със занаятчийство и земеделие. През 1850 г. избухва въстание, което е потушено с кръв.

След Освобождението

„Ведерник“, 10 ноември 1930 г.

Крепостта е възстановена до днешния си вид и след Освобождението. Във войната от 1885 година, малко след Съединението на Източна Румелия с Княжество България, сърбите правят първия си опит да превземат града, но са разгромени.[5]

При избухването на Балканската война петима души от Белоградчик са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

През лятото на 1913 г. по време на Междусъюзническата война край града се водят боеве. От запад настъпват сръбските войски. Отбраната на града е набързо организирана. Създаден е Белоградчишкия отряд, който включва части на 9-та пехотна Плевенска дивизия и 3 опълченски дружини, пристигнали от Видин. На 8 юли 1913 г. сърбите настъпват срещу града. Опълченските дружини се разбягват. Само плевенските полкове влизат в боя, но не успяват да спрат натиска на противника. На 9 юли 1913 г. сърбите завземат Белоградчик. Тук те се свързват с румънските войски, настъпили към града от север.

През 1930-те години в града излиза вестник „Ведерник“.

Религии

Населението изповядва източноправославното християнство.

Храм "Св.вмчк Георги Победоносец" е въстановен през 1868 г. след пожар.

През 1751 г. османската власт построява Хаджъ Хюсеин джамия.

Политика

  • 1995 — Владимир Живков (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 63% срещу Ани Панчев (СДС).
  • 1999 — Емил Цанков (ОДС) печели на втори тур с 56% срещу Ангел Джунински (БСП).
  • 2003 — Емил Цанков (Всички за Белоградчик) печели на втори тур с 55% срещу Борис Николов (независим).
  • 2004 — Изборите в Белоградчик са анулирани за използване на фалшиви бюлетини
  • 2004 — Людмил Антов (независим) печели на втори тур с 58% срещу Емил Цанков (Всички за Белоградчик).
  • 2007 - Емил Цанков (независим) печели на втори тур с 51% срещу Людмил Антов (БСП).
  • 2011 - Борис Николов (Български социал демократи) печели на балотаж срещу Людмил Антов (БСП)

Икономика

Обществени институции

Забележителности

Музеи

Белоградчишки исторически музей - разполага с фонд от над 6000 експоната. Природонаучен музей с експозиция от 520 експоната и фонд от още 2500, представя най-атрактивната част от богатото биологично разнообразие на цяла Северозападна България. Историческият музей в град Белоградчик е основан през 1970 г. и се помещава в "Пановата къща" - образец на западно българската възрожденска архитектура. Този паметник на културата е построен през 1810 г. и е запазил възрожденския си лик и до днес. Експозицията в музея е посветена на Османския период и Възраждането и отразява развитието на занаяти като златарство, дърворезбарство, абаджийство, терзийство, мутафчийство, грънчарство, медникарство. Основният фонд включва над 6000 експоната. Голяма част от експозицията акцентира върху въстанието срещу турския поробител от 1850 г. с център град Белоградчик – едно от най-масовите въстания в българските земи. Маркирани са и събитията, свързани с освобождението на Белоградчик от робството и тези със сръбско-българската война от 1885 г. Музеят разполага с богата колекция на монети и икони. Показан е домашния бит, народни носии и предмети на бита. Женските накити - обеци, невестенски венци, пръстени и наушници са богато украсени с цветни стъкълца, седеф и висулки. В дворът на музея са експонирани антични надгробни паметници.

Белоградчишка крепост

Крепостта „Калето“ е една от най-добре запазените в страната. Използвайки естествената непристъпност на скалите, през I-III век римляните поддържат тук крепост за охрана на стратегическите пътища, които пресичат района. В късната античност тя е част от отбранителната система на Римската, после Византийската империя, изградена по северните склонове на Стара планина. Крепостта е доизградена от българите. Значението и нараства след обособяването на Видинското царство, включващо териториите на днешна Северозападна България, части от Източна Сърбия и Югоизточна Румъния. Една от последните крепости (тогава с име Белград), завладяна от турците в края на XIV век. Последните настаняват тук гарнизон, играещ важна роля в охраната на западните области на държавата и в потушаването на въстанията на българското население.

В периода 1805-1837 год. се разширява и преустроява за огнестрелно оръжие под ръководството на френски и италиански инженери. Паметните плочи във връзка със строежа са на турски и български език - единствен случай в историята на строежите на турските крепости. Състои се от 3 двора (всеки с възможност за самостоятелна защита) с обща площ 10 211 кв. м и едно отделно укрепление. Има две главни порти - Видин капия и Ниш капия. На крепостните стени (височина до 10 м) са изградени амбразури за пушки. За оръдията са построени три бастиона за 15-16 оръдия. Във военно време броят на защитниците на крепостта и околните възвишения достига до 3000 души. Белоградчишката крепост е обявена за паметник на културата,през 1985 г. с национална значение,пригодена за масови посещения.

От най-високата част на крепостта известна като Първа плоча се разкрива неповторима панорама.На юг погледът гали нагънатото било на Стара Планина, от връх Ком до Връшка чука , на запад е привлечен от островърхите медни планини на Карпатите , а в ниското намира покой във фантастиката на Белоградчишките скали. Част е от Стоте национални туристически обекта на Българския туристически съюз: Белоградчишки скали и крепост. Лято: 9:00 - 18:00 ч.; зима: 9:00 - 17:00 ч. Без почивен ден. Има печат на БТС.

Белоградчишки скали

Белоградчишките скали са красиви скални образувания край едноименния град. Един от уникалните природни феномени, който няма аналог в света. Тази скална приказка се простира от запад на изток от връх Ведерник около град Белоградчик, село Боровица до село Белотинци. Районът е с дължина около 30 км. и ширина от 3- 6 км. Белоградчишките скали са впечатлаващи не само със своята възраст над 230 млн. години, но и с десетките легенди за причудливите природни форми, като Мадоната, Монасите, Конникът, Ученичката, Дервишът, Мечката, Адам и Ева, Хайдут Велко, Замъкът, Кукувицата, Гъбите, Лъвът, Камилата, Тракийската богиня Бендида, Орфей и Вкаменената сватба, и мн. др. Включени са в списъка на Стоте национални туристически обекта на БТС.

Астрономическа обсерватория

Редовни събития

Фолклор

Едно значимо ежегодно събитие е тридневният фолклорен фестивал „От Тимок до Искър – по стъпките на траките“, който се провежда през месец септември.

Фестивалът започва с тракийско шествие от известната белоградчишка крепост под съпровода на овчарски гайди и други музикални инструменти, докато участниците, облечени в традиционни тракийски костюми, преминават през града. Зрелището придобива мистериозен характер с появата на участници в костюми, с маски и факли в ръка. За онези, които желаят да се присъединят, се раздават свободно маски, костюми и факли.


Тракийската богиня Бендида е почетена с празненство, при което в скалите, огньовете и под светлината на факлите в местността „Панаирище“ се пресъздава легендата за божеството, заедно със спектакли като „Орфей и вкаменената сватба“ или „Тамирис и музите“.

Пресъздават се и битките между съперничещите си племена, като се използват импровизирани оръжия като копия, мечове, лъкове, щитове и тояги. Фестивалът включва и други спортни съревнования – хвърляне на копие и диск, стрелба с лък, надбягване с коне и прескачане на огньове. Победителите в тях биват увенчавани с корона от млада жена в ролята на богиня Бендида. В местността „Панаирище“ е отделено специално място и за грънчарството, където занаятчиите показват своите умения и тайните на това изкуство.

Спорт

Футболният отбор на града се казва ФК Балкан.

Личности

Побратимени градове

Фотогалерия

Панорамен изглед към Белоградчик

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. а б в Население - градове в България - „НСИ“
  3. а б в Население - градове в България - „WorldCityPopulation“
  4. а б Население - градове в България - „pop-stat.mashke.org“
  5. История на Сръбско-българската война 1885 год. Щаб на армията – Военно-историческа комисия. София, Държавна печатница, 1925, стр. 710-712
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.829.
  7. Тзавелла, Христофор. Дневник на костурския войвода Лазар Киселинчев, София, 2003, стр.115.

Библиография

  • Емил Павлов. Бeлогpaдчик - кpaсивa пpиpодa и човeшки тpaдиции. - В: Същият. Семиотика и култура. Благоевград, УИ „Неофит Рилски”, 2005,
  • БЕЛОГРАДЧИК. Албум от колекцията на Милен Бъзински. С., Календар, 2011.

Външни препратки