Ездра: Разлика между версии
м. |
|||
| Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Файл:Ездра.jpg|thumb|«И разгъна Ездра '''закона''' пред очите на всички хора»]] |
[[Файл:Ездра.jpg|thumb|«И разгъна Ездра '''закона''' пред очите на всички хора»]] |
||
[[Файл:Esdras preaches the law. Julius Schnorr.jpg|thumb|«Ездра обявява '''закона'''», [[Юлиус Шнор фон Каролсфелд]], 1860]] |
[[Файл:Esdras preaches the law. Julius Schnorr.jpg|thumb|«Ездра обявява '''закона'''», [[Юлиус Шнор фон Каролсфелд]], 1860]] |
||
'''Ездра''' ({{lang-he|עֶזְרָא}}, Езра; {{lang-el|Έσδράς}} ; {{lang-la|Esdras}}) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва [[кодификация|кодифициране]]то на [[Тора]]та. След завръщането на евреите от [[вавилонски плен|вавилонски плен]], явно по поръчка на [[Персийска империя|персийския]] [[Шах_(титла)|шах]] [[Артаксеркс]], Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи [[култ]]а към едно върховно божество - съвършения [[Яхве]]. |
'''Ездра''' ({{lang-he|עֶזְרָא}}, Езра; {{lang-el|Έσδράς}} ; {{lang-la|Esdras}}; в [[ислям]]а: [[Узеир]]) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва [[кодификация|кодифициране]]то на [[Тора]]та. След завръщането на евреите от [[вавилонски плен|вавилонски плен]], явно по поръчка на [[Персийска империя|персийския]] [[Шах_(титла)|шах]] [[Артаксеркс]], Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи [[култ]]а към едно върховно божество - съвършения [[Яхве]]. |
||
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани [[свещеник|свещеници]], [[книжници]] и [[левити]] (известни постфактум като [[Голяма асамблея|Голямата асамблея]]), било кодифицирано [[Петокнижие]]то, като според общовъзприетите от [[Юлиус Велхаузен]] означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви ''J, E, JE и Dt''. |
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани [[свещеник|свещеници]], [[книжници]] и [[левити]] (известни постфактум като [[Голяма асамблея|Голямата асамблея]]), било кодифицирано [[Петокнижие]]то, като според общовъзприетите от [[Юлиус Велхаузен]] означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви ''J, E, JE и Dt''. |
||
Версия от 20:46, 19 юли 2014
Ездра (Шаблон:Lang-he, Езра; Шаблон:Lang-el ; Шаблон:Lang-la; в исляма: Узеир) е еврейски религиозен водач и реформатор, комуто се приписва кодифицирането на Тората. След завръщането на евреите от вавилонски плен, явно по поръчка на персийския шах Артаксеркс, Ездра събрал, уеднаквил и обединил различните еврейски вехти писания и традиции, засягащи култа към едно върховно божество - съвършения Яхве.
"Законът на небесния Бог" който имал за задача да прогласи Ездра, трябвало да бъде валиден и в светски план (Ездр. 7:26). В следствие на редакциите на древните еврейски текстове, предания и книги от Ездра, и с помощта за това на значителен брой хора около него, наричани свещеници, книжници и левити (известни постфактум като Голямата асамблея), било кодифицирано Петокнижието, като според общовъзприетите от Юлиус Велхаузен означения, различните съставни части на източниците (хронологични пластове), от които е компилирана Тората носят латинските букви J, E, JE и Dt.
Новият еврейски закон е прогласен на тържествено събрание в първия ден на седмия месец, т.е. на първия ден от еврейската година (рош ха шана). "Законът на небесния Бог" бил приет във всички провинции на Юдея и Самария. [1]
По времето на Исус Библията, т.е. само Стария завет, не съществувал/а във вида в който е познат/а днес, а еврейските свещени писания съдържали само два от крайните си три раздела - Тората и Пророците. Те не били считани за "Библия" в съвременния смисъл като една книга, а за две отделни сбирки от свещени писания. Писанията (третия раздел от Библията) са завършени едва през 2 век.[2] Имайки предвид, че единствената оцеляла еврейска секта (без юдео-християните) след първата юдейско-римска война, тази на фарисеите, отхвърлила Новия завет, Еврейската Библия останала 22 книги. [3]
Източници
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 65-67. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.
- ↑ Уайлен, Стивън. Евреите по времето на Исус, стр. 23-25. ИК "Витлеем", ISBN 0-8091-3610-4, 2007.
- ↑ Льомер, Андре. История на еврейския народ, стр. 3. ИК "КАМА", ISBN 954-9890-42-2, 2003.