Константин IX Мономах: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 27: Ред 27:
'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. ''"сражаващият се сам"'') е византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].
'''Константин IX Мономах''' ({{lang-el|Κωνσταντίνος Θ΄ Μονομάχος}}) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. ''"сражаващият се сам"'') е византийски император ([[11 юни]] [[1042]] – [[11 януари]] [[1055]]). Идва на трона след като се оженва за императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]].
[[Файл:Wedding Konstantin and Zoe.jpg|thumb|left|200px|<center>Венчаване на Константин и Зоя (миниатюра от хрониката Йоан Скилица, [[XII век]])</center>]]
[[Файл:Wedding Konstantin and Zoe.jpg|thumb|left|200px|<center>Венчаване на Константин и Зоя (миниатюра от хрониката Йоан Скилица, [[XII век]])</center>]]
Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са били съдии. По време на управлението на [[Роман III Аргир]] ([[1028]]-[[1034]]), на който Константин Мономах е зет, той бил приближен на императорския двор и се понравил на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбудил опасения у придворните, че като фаворит той възможен съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължило през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).
Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са съдии. По време на управлението на [[Роман III Аргир]] ([[1028]]-[[1034]]), на който Константин Мономах е зет, той е приближен на императорския двор и се понравя на императрица [[Зоя (императрица)|Зоя]]. Така възбужда опасения у придворните, че като фаворит може да стане съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на [[Михаил IV Пафлагон]] (1034-1041) Константин е отправен на заточение в [[Митилини]], на остров [[Лесбос]], което продължава през цялото управление на Михаил IV и [[Михаил V Калафат]] (1041-1042).


След свалянето на Михаил V през 1042 г., Мономах бил върнат в [[Константинопол]], където се оженил за Зоя и бил коронован като император. Константин бил приблизително 20 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя била вече към шейсет годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя – заедно с Теодора.
След свалянето на Михаил V през 1042 г., Мономах е върнат в [[Константинопол]], където се жени за Зоя и е коронясан като император. Константин е приблизително 10 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя е вече към шейсет и четири годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя – заедно с Теодора.


== Управление ==
== Управление ==
Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересувал от държавните дела, което не ги разстройвало толкова само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.
Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересува от държавните дела, което не ги разстройва само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.
[[Файл:Monomacho's crown - circa 1042 Budapest - detail1.JPG|thumb|left|150px|<center>Константин IX (детайл [[Корона Константин IX Мономах|от неговата императорска корона]])</center>]]
[[Файл:Monomacho's crown - circa 1042 Budapest - detail1.JPG|thumb|left|150px|<center>Константин IX (детайл [[Корона Константин IX Мономах|от неговата императорска корона]])</center>]]
=== Опозиция и въстания ===
=== Опозиция и въстания ===
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довела до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.
Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род [[Склир]], [[Склирен]], живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довежда до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на [[Македонска династия|Македонската династия]], опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.


Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), било потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро бил изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който бил ослепен и умрял от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.
Въстанието на пълководеца [[Георги Маниак]], личен враг на Склир (1042-1043), е потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха [[Стефан Севастофор]]. Последният скоро е изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, [[Лъв Лампрос]], който е ослепен и умира от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.


През [[1047]] година избухнало въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групирала македонската партия и към който се присъединили почти всички тракийски градове. Лъв обсадил столицата, но бил принуден да отстъпи; много от привържениците му изменили, бил пленен с хитрост и ослепен. Така били неуспешни и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.
През [[1047]] година избухва въстание на [[Лъв Торнак]], около който се групира македонската партия и към който се присъединяват почти всички тракийски градове. Лъв обсажда столицата, но е принуден да отстъпи; много от привържениците му изменят, пленен е с хитрост и ослепен. Така неуспешни са и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.


=== Вътрешна политика ===
=== Вътрешна политика ===
Ред 45: Ред 45:
Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира и претенциите на столичните чиновници за постове и награди. По това време започва утвържването на феодалната система [[прония]] във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на селското население в империята и до отслабването на военните сили.
Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира и претенциите на столичните чиновници за постове и награди. По това време започва утвържването на феодалната система [[прония]] във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на селското население в империята и до отслабването на военните сили.


Константин IX съградил манастира „Свети Георги” в Манганах, при който били устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът [[Михаил Псел]].
Константин IX съгражда манастира „Свети Георги” в Манганах, при който са устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът и историк [[Михаил Псел]].


От вътрешните мерки по времето на Константин важно значение има основаването на специални учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси”. Създава се и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), отговарящ за съдебните дела, начело на който бил поставен министър на юстициите (правосъдно министерство).
От вътрешните мерки по времето на Константин важно значение има основаването на специални учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси”. Създава се и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), отговарящ за съдебните дела, начело на който е поставен министър на юстициите (правосъдно министерство).


=== Външна политика ===
=== Външна политика ===
[[File:Assault of Tornikios against Constantinople from the Chronicle of John Skylitzes,.jpg|thumb|right|300px|Въстанието на Лъв Торнак - войските на узурпатора пред Константинопол (миниатюра в хрониката на Скилица)]]
[[File:Assault of Tornikios against Constantinople from the Chronicle of John Skylitzes,.jpg|thumb|right|300px|Въстанието на Лъв Торнак - войските на узурпатора пред Константинопол (миниатюра в хрониката на Скилица)]]
През 1045 г. ромеите анексират арменското царство [[Ани (град)|Ани]]. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които са изместили арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстояло да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел [[Тогрул I]]. Под влияние на столичната бюрокрация, императора съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.
През 1045 г. ромеите анексират арменското царство [[Ани (град)|Ани]]. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които изместват арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстои да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел [[Тогрул I]]. Под влияние на столичната бюрокрация, императорът съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.


На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на [[печенеги]]те от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.
На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на [[печенеги]]те от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.
Ред 59: Ред 59:
=== Разкол на християнската църква ===
=== Разкол на християнската църква ===
{{основна|Източно-Западна схизма}}
{{основна|Източно-Западна схизма}}
При Константин IX, няколко месеца преди смъртта му, християнската църква окончателно се разделила на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпратил в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който бил положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Но пътят към помирението не успял и на [[16 юли]] [[1054]] година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявили детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на [[20 юли]] патриархът дал анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между източната и западната църква.
Няколко месеца преди смъртта на Константин IX, Християнската църква окончателно се разделя на [[Католическа църква|Католическа]] и [[Православна църква|Православна]]. През 1054 година римският папа [[Лъв IX]] изпраща в Константинопол легати начело с кардинал [[Хумберт]] за разрешение на конфликта, началото на който е положен със закриването през 1053 година на [[Латинска църква|Латинската църква]] в Константинопол по разпореждане на патриарх [[Михаил Керуларий]]. Помирението не успява и на [[16 юли]] [[1054]] година в църквата [[Света София (Константинопол)|Света София]] папските легати обявяват детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на [[20 юли]] патриархът дава анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между Източната и Западната християнска църква.
[[File:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumb|left|340px|Карта на Византийската империя (1045).]]
[[File:Map Byzantine Empire 1045 el.svg|thumb|left|340px|Карта на Византийската империя (1045).]]


Няколко месеца след това Константин IX умира - [[11 януари]] [[1055]] година. Към края на живота си развива заболяване, което довело до загуба на умствените способности и частична парализа на крайниците.
Няколко месеца след това Константин IX умира - [[11 януари]] [[1055]] година. Към края на живота си развива заболяване, което довежда до загуба на умствените способности и частична парализа на крайниците.


=== Отношения с Киевска Рус ===
=== Отношения с Киевска Рус ===
През [[1043]] година се състои последният поход на [[Киевска Рус]] срещу Константинопол – [[Руско-византийска война 1043|Руско-византийската война 1043]]. Той е командван от сина на [[Ярослав I Мъдри]] [[Владимир Ярославич]]. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпяла пълно поражение, Константин IX получил контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир Константин дал своята дъщеря от първия си брак [[Анастасия Мономах]] (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през [[1053]] г. от този брак син получил от родителите си прозвището на дядо си – [[Владимир Мономах]].
През [[1043]] година се състои последният поход на [[Киевска Рус]] срещу Константинопол – [[Руско-византийска война 1043|Руско-византийската война 1043]]. Той е командван от сина на [[Ярослав I Мъдри]], [[Владимир Ярославич]]. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпява пълно поражение, Константин IX получава контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир, Константин дава своята дъщеря от първия си брак [[Анастасия Мономах]] (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през [[1053]] г. от този брак син получава от родителите си прозвището на дядо си – [[Владимир Мономах]].


==== Шапка на Мономах ====
==== Шапка на Мономах ====
В края на руското Средновековие възникнала легенда ([[Сказание за княз Владимир]]), свързваща с личността на Константин IX т.нар. [[Шапка на Мономах|шапката на Мономах]], сякаш е подарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин починал, когато Владимир бил на две години и не бил пряк наследник, не говорейки вече за общоприета сега датировка за назоваване шапката на Мономах за времето на [[Иван Калита]] – първата половина на 14 век.
В края на руското Средновековие възниква легенда ([[Сказание за княз Владимир]]), свързваща с личността на Константин IX , т.нар. [[шапка на Мономах]]. Тя е дарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин умира, когато Владимир е на две години без да е негов пряк наследник. Сега вече е общоприета датировка за шапката на Мономах към времето на [[Иван Калита]] – първата половина на 14 век.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==

Версия от 14:50, 20 юли 2014

Константин IX Мономах
византийски император
Константин IX, мозайка в храма Света София (Константинопол)
Управление11 юни 1042 - 11 януари 1055
НаследилЗоя и Теодора
НаследникТеодора
Лични данни
Роден
ок. 1000
Починал
Семейство
ДинастияМакедонска династия
БракЗоя
Константин IX Мономах в Общомедия

Константин IX Мономах (Шаблон:Lang-el) (по други изчисления X или XI; Мономах – фамилно име, гр. "сражаващият се сам") е византийски император (11 юни 104211 януари 1055). Идва на трона след като се оженва за императрица Зоя.

Венчаване на Константин и Зоя (миниатюра от хрониката Йоан Скилица, XII век)

Фамилията му, на която е последен представител, има вероятно арменски произход. Много от предците му, включително и баща му, са съдии. По време на управлението на Роман III Аргир (1028-1034), на който Константин Мономах е зет, той е приближен на императорския двор и се понравя на императрица Зоя. Така възбужда опасения у придворните, че като фаворит може да стане съпруг на Зоя е и претендент за престола след смъртта на Роман III. При възцаряването на Михаил IV Пафлагон (1034-1041) Константин е отправен на заточение в Митилини, на остров Лесбос, което продължава през цялото управление на Михаил IV и Михаил V Калафат (1041-1042).

След свалянето на Михаил V през 1042 г., Мономах е върнат в Константинопол, където се жени за Зоя и е коронясан като император. Константин е приблизително 10 години по-млад от жена си, а в момента на брака тя е вече към шейсет и четири годишна. До 1050 г. Константин IX Мономах управлява заедно със Зоя и нейната сестра Теодора, а от 1050 г., след смъртта на Зоя – заедно с Теодора.

Управление

Щедър, но лекомислен и жаден за наслаждения, Константин почти не се интересува от държавните дела, което не ги разстройва само благодарение на здравината на византийския бюрократичен механизъм. Като цяло управлението му се оказва пагубно за Византия.

Константин IX (детайл от неговата императорска корона)

Опозиция и въстания

Явната връзка на императора с представителката на могъщия аристократичен род Склир, Склирен, живееща в двореца и в тържествени случаи заемаща първо място след Зоя и Теодора, довежда до интриги от страна на родственици на Мономах, недоволни от въздигането на рода Склир и от страна на привържениците на Македонската династия, опасяващи се от сваляне на Зоя и Теодора и женитба на Константин за Склирен.

Въстанието на пълководеца Георги Маниак, личен враг на Склир (1042-1043), е потушено от войските пратени от Константин под предводителството на евнуха Стефан Севастофор. Последният скоро е изпратен на заточение, обвинен в намерение да възкачи на престола управителя на приефратската провинция Мелитина, Лъв Лампрос, който е ослепен и умира от изтезания. През 1044 г. в столицата е осуетен бунт сред народа, устроен от противниците на императора, които пуснали слуха че императриците Зоя и Теодора са детронирани. Само публичното появяване на императриците пред тълпата, спасява Константин Мономах от линчуване.

През 1047 година избухва въстание на Лъв Торнак, около който се групира македонската партия и към който се присъединяват почти всички тракийски градове. Лъв обсажда столицата, но е принуден да отстъпи; много от привържениците му изменят, пленен е с хитрост и ослепен. Така неуспешни са и двата дворцови заговора и покушения срещу живота на Константин през 1050 – 1051 година.

Вътрешна политика

Константин Мономах приема големи данъчни облекчения за едрата аристокрация. Толерира и претенциите на столичните чиновници за постове и награди. По това време започва утвържването на феодалната система прония във Византия. Тези мерки довеждат до влошаване на общото положение на селското население в империята и до отслабването на военните сили.

Константин IX съгражда манастира „Свети Георги” в Манганах, при който са устроени странноприемница, дом и убежища за престарели и недъгави. Покровителства архитектурата, изкуството и литературата. Сред приближените в двора му е интелектуалецът и историк Михаил Псел.

От вътрешните мерки по времето на Константин важно значение има основаването на специални учреждения за изучаване на римското право, със специални преподаватели – „номофилакси”. Създава се и нов „секрет” (така назовавали във Византия учреждения, подобни на министерства), отговарящ за съдебните дела, начело на който е поставен министър на юстициите (правосъдно министерство).

Външна политика

Въстанието на Лъв Торнак - войските на узурпатора пред Константинопол (миниатюра в хрониката на Скилица)

През 1045 г. ромеите анексират арменското царство Ани. През 1046 г. е установен първият контакт със селджукските турци, които изместват арабите като основен съсед и противник на Византия в Мала Азия и в следващите векове предстои да завладеят повечето от византийските земи на изток. След сражения в 1048 г. е сключено примирие с турския владетел Тогрул I. Под влияние на столичната бюрокрация, императорът съкращава военните сили в Анатолия през 1053 г., с цел да избегне финансови трудности. Така източните граници на империята остават зле защитени и изложени на бъдещите турски атаки.

На Балканите положението на империята също не е добро. Военните бунтове отслабват византийската защита в земите на Тракия, разорени при голямото нашествие на печенегите от север през 1048-9 година. В продължение на пет години печенегите се отдават на безнаказан грабеж.

Опитите на императора да осигури подкрепата на папата срещу нападащите Южна Италия нормани, са осуетени от дипломатическите ходове на патриарх Михаил Керуларий.

Разкол на християнската църква

Няколко месеца преди смъртта на Константин IX, Християнската църква окончателно се разделя на Католическа и Православна. През 1054 година римският папа Лъв IX изпраща в Константинопол легати начело с кардинал Хумберт за разрешение на конфликта, началото на който е положен със закриването през 1053 година на Латинската църква в Константинопол по разпореждане на патриарх Михаил Керуларий. Помирението не успява и на 16 юли 1054 година в църквата Света София папските легати обявяват детронирането на патриарх Михаил Керуларий и отлъчването му от Църквата. В отговор на това на 20 юли патриархът дава анатема на легатите. Тези събития бележат разрив в отношенията между Източната и Западната християнска църква.

Карта на Византийската империя (1045).

Няколко месеца след това Константин IX умира - 11 януари 1055 година. Към края на живота си развива заболяване, което довежда до загуба на умствените способности и частична парализа на крайниците.

Отношения с Киевска Рус

През 1043 година се състои последният поход на Киевска Рус срещу Константинопол – Руско-византийската война 1043. Той е командван от сина на Ярослав I Мъдри, Владимир Ярославич. За причината за похода се водят спорове. Руската армия претърпява пълно поражение, Константин IX получава контрибуция. Вероятно, в знак на сключения с Русия мир, Константин дава своята дъщеря от първия си брак Анастасия Мономах (или, както предполагат някои автори, негова близка родственица) за съпруга на другия син на Ярослав, Всеволод. Родилият се през 1053 г. от този брак син получава от родителите си прозвището на дядо си – Владимир Мономах.

Шапка на Мономах

В края на руското Средновековие възниква легенда (Сказание за княз Владимир), свързваща с личността на Константин IX , т.нар. шапка на Мономах. Тя е дарена на неговия внук като знак на царски права. В действителност Константин умира, когато Владимир е на две години без да е негов пряк наследник. Сега вече е общоприета датировка за шапката на Мономах към времето на Иван Калита – първата половина на 14 век.

Външни препратки


Михаил V Калафат Византийски император (1042 – 1055) Теодора