Иглика Трифонова: Разлика между версии
връзка Христо Гърбов |
правописна грешка |
||
| Ред 10: | Ред 10: | ||
'''Иглика Иванова Трифонова''' е български [[кино]]- и [[театър|театрален]] [[режисьор]]. Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]]. |
'''Иглика Иванова Трифонова''' е български [[кино]]- и [[театър|театрален]] [[режисьор]]. Съпруга е на актьора [[Христо Гърбов]]. |
||
През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите |
През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във [[ВИТИЗ]] и започва кариерата си като режисьор на [[документален филм|документални филми]]. От този период са филмите ѝ: |
||
* ''„Лето господне 1990“'' (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин, |
* ''„Лето господне 1990“'' (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин, |
||
* ''„Възможни разстояния“'' (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова, |
* ''„Възможни разстояния“'' (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова, |
||
Версия от 09:40, 30 юли 2014
| Иглика Трифонова | |
| български театрален и кино-режисьор | |
| Родена |
17 февруари 1957 (на 56 г.)
|
|---|---|
| Учила в | Национална академия за театрално и филмово изкуство |
| Семейство | |
| Съпруг | Христо Гърбов |
| Уебсайт | |
Иглика Иванова Трифонова е български кино- и театрален режисьор. Съпруга е на актьора Христо Гърбов.
През 1982 г. завършва Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ и започва кариерата си като режисьор на документални филми. От този период са филмите ѝ:
- „Лето господне 1990“ (1990), удостоен с първа награда на фестивала „При футура“ в Берлин,
- „Възможни разстояния“ (1992), с награда на фестивала на документалното кино в Молдова,
- „Разкази за убийства“ (1993),
- „Портрет на една актриса“ (1994),
- „По пътя“ (1995).
Освен това Трифонова работи и като асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. През 2001 г. дебютира в игралното кино като режисьор и сценарист на филма „Писмо до Америка“ (Номиниран за 73-тите Годишни награди на Американската филмова академия[1]).
През 2003 г. режисира в Сатиричния театър пиесата „Фенове“, написана от Елин Рахнев специално за Христо Гърбов и Валентин Танев.[2]
През 2006 г. - филма „Разследване“, получил на Фестивала “Златната роза” във Варна специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев). Българският режисьор Иглика Трифонова спечели награда на кинофестивала в Кан 2011г. за най-добър сценарий в Централна и Източна Европа. Тя получи отличието „Кшищов Кешловски" на официална церемония за „Лъжесвидетелят”.[3]
Филмография
- Мера според мера - Съпругата на Димитри (Премиера 4 май 1981 г.)
- Последни желания - (Премиера 22 август 1983 г.)
Източници
- ↑ Letter to America (2001) // The New York Times, 2001. Посетен на 14.01.2008. (Грешка в записа: Неразпознат езиков код
английски) - ↑ Информация за „Фенове“ на сайта на Сатиричния театър
- ↑ Биография на Иглика Трифонова
| ||||||||