Рогозенско съкровище: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

Линейно

Версия от 12:31, 30 юли 2014

Съд от Рогозенското съкровище експониран в РИМ Враца

Рогозенското съкровище е тракийско сребърно съкровище, открито в началото на 1986 година във врачанското село Рогозен. Това е най-голямото по своите размери съкровище, откривано на територията на България. Състои се от 108 фиали, 54 канички и 3 чаши, т.е. общо 165 предмета от сребро с висока проба, някои от които - позлатени.

Поради различията в стила и изработката на съдовете, се счита, че са произведени по различно време и различни места, което прави датировката на съкровището сравнително широка: от края на 6 до първата половина на 4 век пр.н.е.. Предполага се, че съкровището е било притежание на местен тракийски владетелски род от времето на най-големия разцвет и мощ на тракийската култура и тракийските държави на Балканския полуостров.

Голямата част от Рогозенското съкровище се съхранява в Регионален исторически музей във Враца, а 15 съда се намират на постояен наем в Националния исторически музей в София.

Съкровището е открито на двe части. Първата част, която се състои от 65 предмета е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3-4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство поради страх от мисълта, че двора му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с.Рогозен Борис Драмкин. Кмета разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей - Враца за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.

Съкровището тежи повече от 20 кг, изработено през VI и V в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт.

Източници

Общомедия

Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за

Рогозенско съкровище.

Илиана Ненчева. Тракийското съкровище от Рогозен. С., БАН, 1988.

Шаблон:България-големо

@@ Ред 9: / Ред 9: @@
 Съкровището е открито на двe части. Първата част, която се състои от 65 предмета е открита случайно през есента на 1985 година от Иван Димитров в двора на къщата му. В продължение на 3-4 месеца дядо Иван не съобщава за откритото богатство поради страх от мисълта, че двора му ще бъде разкопан от археолози и посевите му ще бъдат съсипани. Но в началото на януари 1986 г. той занася откритите предмети на тогавашния кмет на с.Рогозен Борис Драмкин. Кмета разбира, че това е наистина една много ценна находка и веднага се обажда в Регионалния исторически музей - Враца за откритото имане. Археолозите Богдан Николов, Спас Машов и Пламен Иванов реагират веднага и в същия двор на 4 метра разстояние от първия куп откриват и останалите 100 предмета. Рогозенското съкровище е обявено за находката на века.
-Съкровището тежи повече от 20 кг, изработено през V и VI в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт.
+Съкровището тежи повече от 20 кг, изработено през VI и V в. пр. Хр. Върху няколко съда е изписано името на одриския цар Котис, а върху един - името на сина му Керсеблепт.
 == Източници ==