Христо Макриев: Разлика между версии
м Премахване на Категория:Дебърска художествена школа; Добавяне на Категория:Представители на Дебърската художествена школа using [[Help:Ga... |
|||
| Ред 20: | Ред 20: | ||
[[Категория:Български иконописци]] |
[[Категория:Български иконописци]] |
||
[[Категория:Български творци от Македония]] |
[[Категория:Български творци от Македония]] |
||
[[Категория: |
[[Категория:Представители на Дебърската художествена школа]] |
||
[[Категория:Галичани]] |
[[Категория:Галичани]] |
||
Версия от 20:15, 30 юли 2014
| Христо Макриев | |
| зограф от Дебърската художествена школа | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Христо Макриев Фръчковски е български зограф от Дебърската художествена школа, представител на един от най-старите родове в школата, Фръчковския род.
Биография
Роден е в голямата мияшка паланка Галичник в 1841 година. Син е на резбаря и зограф Макрий Негриев. Тримата братя на Христо също са зографи - Исай Макриев (1843 - 1881), Кузман Макриев (1844 - 1899) и Серафим Макриев (1845 - 1869).[1] Христо е най-големият от братята и учи при Дичо Зограф. След това предава уменията на по-малките си братя, с които работи в Охрид, Дойранско, Солунско, Серско, Драмско, в селата Белица и Либяхово и други. Братята изписват фреските и иконите за иконостаса в църквата „Света Богородица“ в Петрич в 1871 година. След това работят в 1872 година в църквата „Свети Георги “ в Струга, а по-късно из Вранско, след което се разделят. Христо изписва църквата „Света Богородица“ в Сараево и стига до Босна. След това Христо се завръща и събира тайфата си и заедно с някои от синовете им работят в Пловдивско, където ги заварва Освобождението на България в 1878 година, а към тях по това време се присъединява Нестор Траянов. Христо заедно с Нестор, Исай и Кузман рисува в църквите „Свети Георги“ и „Света Петка“ в Пловдив и по околните села.[2] Работят в църквите в Куклен и Катуница, Пловдивско. В 1881 година Исай умира, а Кузман и Христо работят из села в Стара планина. С Нестор творят и в църквата „Свети Никола“ в Карлово в 1891 година, както и в Калофер, Сопот и околните села.[3][4] Христо работи и в селата Медвен, Ичера, Градец и Жеравна, където умира в 1893 година.[5]
Бележки
- ↑ Милчева, Христина. Разговор за дърворезбата, Издателство Отечество, София, 1989, стр. 40.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 222.
- ↑ Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, том 2, Издателство на БАН, София, 1987 година.
- ↑ Василев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 217.
- ↑ Голяма енциклопедия България, Том 7. София, БАН, Научноинформационен център „Българска енциклопедия“, Книгоиздателска къща „Труд“, 2012. с. 2681.
