Монтана: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 238: Ред 238:


=== Детски градини ===
=== Детски градини ===
В града функционират 12 детски градини
В града функционират 12 детски градини. Генчо ги посещава редовно.


== Култура и развлечения ==
== Култура и развлечения ==

Версия от 10:19, 3 август 2014

За други значения вижте Монтана (пояснение).
Монтана
Знаме
      
Герб
България
43.4055° с. ш. 23.2242° и. д.
Монтана
Област Монтана
43.4055° с. ш. 23.2242° и. д.
Монтана
Общи данни
Население38 778 души[1] (15 март 2024 г.)
560 души/km²
Землище69 235 000 m²
Надм. височина135 m
Пощ. код3400
Тел. код096
МПС кодМ
ЕКАТТЕ48489
Администрация
ДържаваБългария
ОбластМонтана
Община
   – кмет		Монтана
Златко Живков
(СДС, ГЕРБ, БНД, ВМРО-БНД, ЗНС; 1999)
Адрес на общината
ул. Извора 1; тел.: 096/300400
Уебсайтwww.montana.bg
Монтана в Общомедия

Монта̀на е областен град, разположен в Северозападна България, административен и стопански център на едноименните община Монтана и област Монтана. Намира се на около 45 km южно от река Дунав, на около 35 km на северозапад от Враца и на около 30 km на изток от границата със Сърбия.

Според последни данни на НСИ към 31.12.2013 г., населението на Монтана е 42 426 жители.

География

Местоположение

Общ изглед

Монтана се намира на река Огоста в предпланински район на север от Стара планина, заобиколен от изток от възвишението Пъстрина (555 m) и от юг от Монтанското бърдо (307 m), наречено в западната си част „Баира“. На югозапад от града се намира язовир „Огоста“.

Административно деление

Най-старата част на града е кварталът в подножието на Монтанското бърдо (Баира). Квартали на Монтана са жилищните комплекси „Младост 1“, „Младост 2“ и „Плиска“ (в северозападната част на града), „Кошарник“, „Огоста“ (известен като „Циганската махала“), „Мала Кутловица“, „Пъстрина“ и „Изгрев“. Последните три квартала са единствените, които се намират на десния бряг на Огоста, докато по-голямата част от града се намира на левия ѝ бряг.

Климат

Климатът е умерено-континентален, със студена зима и горещо лято. Средната температура през януари е –2.2°C, през юли 21°C. В последните 15–20 години температури от 35–40°C през лятото са обичайно явление.

Средни температури по месеци
Януари Февруари Март Април Май Юни Юли Август Септември Октомври Ноември Декември
-2.2 °C 0.7 °C 4.0 °C 11.0 °C 15.0 °C 20.0 °C 21.0 °C 21.0 °C 17.0 °C 11.0 °C 6.0 °C 0 °C

История

Име

Храмът „Св. св. Кирил и Методий“

Първото име на града, дадено му от римляните, е Монтанезиум. При нахлуването на славянските племена районът на римския град започва да се нарича със славянското име Кутловица, вероятно заради котловината, в която е разположена областта.

През 1891 г. Кутловица е преименувана на Фердинанд, като с жеста си заслужава благоволението на княз Фердинанд I и получава статут на град. Това става при официалното откриване на железопътната гара, на което присъства и самият княз Фердинанд. Носи се легенда, че за да постигнат градския статут на селото, местните управници напили Фердинанд на празненството по случай новата жп линия и така лесно го убедили да даде градски статут на Кутловица.

Според друга версия градският статут на Монтана е свързан с избирането на Фердинанд за княз на България. Когато пристига със своите спътници по Дунав, той слиза в град Лом, откъдето поема с карета за София. Вечерта го заварва в село Кутловица. Неговите придружители подсказват на местните управници да поискат градски статут на селото, тъй като това е първото място, на което Фердинанд е пренощувал след пристигането си в България. За да бъде признат за град, е трябвало да има определен брой души. Съответно местната управа си служи с измама и преувеличава броя на населението, но Кутловица е призната за град и в чест на княза е променено името ѝ на град Фердинанд.

През 1945 г. правителството на Отечествения фронт преименува града на Михайловград на името на загиналия през 1944 г. комунистически активист Христо Михайлов, работил в организацията на БКП и взел участие в Септемврийското въстание в града. През 1993 г. с указ на президента Желю Желев името на града е променено на Монтана (по античното си име Municipio Montanensium).

Римска епоха

Развалините на крепостта на хълма над Монтана. Построена от римляните, разрушавана и възстановявана многократно до края на Второто българско царство

Районът около Монтана става част от римската провинция Горна Мизия през 29 г. пр. н. е. заради стратегическото си местоположение. Бърдото е изиграло главна роля за построяването на военен гарнизон, чиято цел е била да предпазва от идващи от север вражески нашествия. Около 160 г. военният лагер, основан вероятно на мястото на старо тракийско селище, получава градски права под името Монтанензиум (Шаблон:Lang-la), което се превежда буквално като „планинско селище“ (поради непосредствената близост на Балкана). Градът се развива и благоустроява по римски модел и става второто по важност селище в Горна Мизия след Рациария (Арчар). През този период е изградена крепостта на хълма над Монтана, обществени сгради, храмове, бани и театри. Монтана се превръща в типично имперско селище, където съжителстват местното романизирано население, италийски и малоазиатски заселници. Основа на икономиката са едрите земевладелци от италийски произход и техните вили и имения, където местното население служи като работна ръка при добива на земеделска продукция и злато по поречието на Огоста. В града има и прослойка гръкоезични заселници от източен произход, занимаващи се със занаятчийство и лихварство. За покровители на града в духа на елинизма са обявени Диана и Аполон.

Средновековна българска държава

Руините на старата баня в Монтана

Между 440 и 490 г. Северозападна България е опустошена от набезите на хуните на Атила и готите. Между 500 и 560 г. славяните и аварите нанасят пореден опустошителен удар върху гръко-римската култура в региона, а заселилите се в района славяни наричат селището Кутловица. По времето на Първото и Второто българско царство селището се възстановява и става център на епархия.

Османска империя

След превземането на Кутловица от османците селището е разорено и запустява. Между 1450 и 1688 г. поради стратегическото си значение Кутловица е заселена от турци и преживява нов разцвет като типично ориенталски град. Построени са две джамии, турска баня, чешми и нови обществени сгради. Чипровското въстание и неговият разгром, в който участват турци от Кутловица, затвърждават облика на Кутловица като османски остров и пост срещу австрийското влияние през следващите XVIII и XIX век.

По време на Освобождението в града има турска махала (около 600 души) около сегашната улица „Извора“, българска махала (50 души) и циганска махала (100 души).

Съвременна България

Паметник на загиналите във войните за национално обединение

След Освобождението започва масивна миграция на население към Кутловица. Първата група, която се заселва в града, са земеделци от района на Белимел и Митровци. Следва голяма вълна преселници от Берковско и след 1912 г. – преселници от Царибродско, Годечко, Софийско, Троянско, както и от Македония. След 1944 г. има масова равномерна миграция към Монтана от всички селища в тогавашния Михайловградски окръг.

Заедно с притока на население градът преживява икономически разцвет – след 1878 г. се построяват електрическа мрежа, жп гара, поща, болница, дава се началато на панаир и читалище в града. След 9 септември 1944 г. са построени завод за акумулатори, 2 машиностроителни завода, завод за инструменти, предачна фабрика, завод за подова керамика и фитинги.

Административен център

От 1878 г. до днес Монтана е част от различни административни единици, според многобройните закони за административно деление на България.

След Освобождението Кутловица влиза във Вълчедръмската околия, която е част от Ломско окръжие. С Указ № 782 от 10 ноември 1882 г. [ДВ, бр. 132, 18/11/1882] седалището на Вълчедръмската околия се премества в Кутловица и околията се преименува в Кутловишка.

При административната реформа от 1901 г. Ломско окръжие е закрито и Фердинадска околия влиза в новосъздадената Врачанска област.

С Указ № 794 от 24 септември 1949 г. [ДВ, бр. 224, 28.09.1949] страната е разделена на 14 окръга, като Михайловградска околия влиза във Врачански окръг.

Между 1959 и 1987 г. Михайловград е център на Михайловградски окръг.

През 1987 г. страната е разделена на области и Михайловград става център на Михайловградска област, обединяваща бившите Видински, Врачански и Михайловградски окръзи.

При последнта административна реформа от 1999 г. Област Монтана се разделя на областите Монтана, Враца и Видин, като територията на Област Монтана съвпада по територия с Михайловградски окръг от 1959 г.

Население

Брой на населението

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода след Втората световна война (1946-2009):[2][3]

Монтана
година 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2005 2007 2009
население 8 049 13 399 26 985 40 085 52 231 52 476 49 368 46 866 45 934 45 350
Източник: Национален статистически институт[2], „Citypopulation.de“ и „Pop-stat.mashke.org“[3]

Религия

В Монтана се изповядва Православно Християнство. Има също и няколко евангелистки църкви.

Политика

Кмет

  • 2011 – Златко Живков (ПП Вяра, Морал, Родолюбие, Отговорност – Национален идеал за единство) печели на първи тур с 54,07% срещу кандидата на ГЕРБ Людмил Кръстев (Сандов)
  • 2007 – Златко Живков (независим) печели на първи тур с 54,02% срещу кандидата на ГЕРБ Златко Тодоров
  • 2003 – Златко Живков (независим) печели на втори тур с 59% срещу Светлин Лазаров (БСП).
  • 1999 – Златко Живков (Коалиция ОДС 2) печели на първи тур с 55% срещу Димитър Митов (Обединена левица – Монтана).
  • 1995 – Пенка Йорданова (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на втори тур с 56% срещу Людмил Кръстев (Сандов) (СДС).

Общински съвет

Общински съвет (2011)
Партия Изборен резултат Получени гласове Места
Вяра, морал, родолюбие, отговорност- Национален идеал за единство 39.05% 10062 15
ГЕРБ 25.27% 6511 10
Българска социалистическа партия 13.49% 3476 5
Ред, законност и справедливост 3.29% 847 2
Атака 3.24% 835 1

Символи

Гербът на Монтана представлява син щит, на който е изобразена покровителката на антична Монтана – богинята Диана. Гербът е увенчан с крепостна корона, а около щита има поставена девизна лента с надпис „Диана – покровителка на Монтана“. Утвърден е през 1997 г.

Знамето на града представлява разположени хоризонтално бяла и синя ивици, а в горния ляв кантон е поставен българският трикольор.

Между 1944 и 1993 г. на герба на Михайловград са изобразени 3 стилизирани пламъка като символ на Чипровското въстание, бунтовете от 1923 г. и 9 септември 1944 г.

Побратимени градове

Монтана е побратимен град или партньор със:[4]

Икономика и инфрастуктура

Характеристика

Изглед от площад „Алеко Константинов“

В община Монтана са регистрирани над 2 000 предприятия. Отрасловата характеристика се доминира от машиностроене, електротехника, хранително-вкусова промишленост. С над 50 % дял са фирмите в сферата на търговията и услугите. Предприятията, работещи в областта на хотелиерството и ресторантьорството и промишлеността, са с дялове над 10 %.

Значителна част от населението на града на средна възраст се занимава със земеделие и скотовъдство в околните села през свободното си време и уикендите.

Голяма част от квалифицираното работоспособно население в по-млада възраст, регистрирано официално в Монтана, живее и работи в София. Друга част работи временно или сезонно в Гърция, Италия и Испания.

Транспорт

ЖП Гарата

Градът се намира на първокласен път Е79 Видин – Враца – София – Кулата и главен път 81 (Лом – София). Връзката на Монтана със София, от която Монтана е силнозависима икономически, е затруднена поради липса на съвременно изпълнение на участъка от Път 81 между Берковица и Костинброд.

Участъкът на Е79 от Враца до Монтана е ремонтиран, частично с 2 ленти в една посока. Път Е79 Монтана – Видин е изцяло ремонтиран през 2006 и 2007, но без да бъде разширен, като по цялата отсечка има само по една лента във всяка посока.

Построяването на Дунав мост 2 при Видин и присъединяването на България и Румъния към ЕС осигурява бърза връзка на региона със Средна Европа.

Липсва транспортна връзка със съседните окръзи в Сърбия. Граничният пункт при село Салаш (на 60 км от Монтана) е затворен от 40 г.

През Монтана минава Паневропейски транспортен коридор 4.[5]

Търговия

Централният площад с шадраваните

Има широка магазинна мрежа от малки и средни магазини. По-големи магазини за хранителни стоки са от търговските вериги Кауфланд, Билла, Лидъл, Т-маркет и магазин за техника от веригите Техномаркет Европа, Технополис и Зора. В града има няколко открити пазара, където се предлага земеделска продукция, произведена в региона.В Монтана има и специализирани магазини, като един от тях е ФИНЕС- за продажба на перилни и почистващи препарати, парфюмерия и козметика, стоки за бита и домакинството.

Здравеопазване

В града функционира МБАЛ „Д-р Стамен Илиев“, поликлиника, Център по дентална медицина, Специализирана болница за лечение на нервни болести „Свети Георги“, както и множество частни лекарски и стоматологични кабинети.

Образование

Училища

  • I ОУ „Св.св.Кирил и Методий“
  • II СОУ „Н. Й. Вапцаров“
  • III ОУ „Д-р Петър Берон“
  • IV ОУ „Ив. Вазов“
  • V СОУ „Хр. Ботев“
  • VI ОУ „Л. Каравелов“
  • VII СОУ „Ас. Златаров“
  • VIII СОУ „Отец Паисий“
  • IX СОУ „Ив. Пейчев“
  • Природо-математическа гимназия „Св.Климент Охридски“
  • Гимназия с преподаване на чужди езици „Петър Богдан“
  • Финансово-стопанска гимназия „Васил Левски“
  • Професионална гимназия по строителство, архитектура и геодезия – „Проф. арх. Стефан Стефанов“
  • Професионална гимназия по електротехника „Христо Ботев“
  • Професионална гимназия по лека промишленост

Детски градини

В града функционират 12 детски градини. Генчо ги посещава редовно.

Култура и развлечения

Театър, музей и галерии

Исторически музей - Монтана
Градската Художествена галерия
Паметникът на Васил Левски

Библиотеки и читалища

  • Регионална библиотека „Гео Милев“
  • Читалище „Разум“

Редовни събития

Спорт

Регистрирани спортни клубове:

  • СК „Виталика“ Кикбокс Таебо и Аеробика
  • ПФК Монтана
  • СК „Атлет“ – лека атлетика
  • СК „Слава“ – борба
  • СК „Слава 83“ – спортен клуб по бойни спортове
  • Карате Клуб „Компас“
  • Спортен клуб по волейбол „Монтана“
  • Баскетболен клуб „Монтана 2003“ – баскетболен клуб (жени)
  • Баскетболен клуб „Слава 99“ – баскетболен клуб (юноши)
  • Баскетболен клуб „Монтана 2003“ (юноши)
  • Клуб за конен спорт „Диана“
  • АСК „Монтана Рейсинг“ – автомобилизъм

Личности

Pодени в Монтана:

Бележки

  1. ↑ www.grao.bg
  2. ↑ а б Население – градове в България – „НСИ“
  3. ↑ а б Население – градове в България – „pop-stat.mashke.org“
  4. ↑ http://www.namrb.org/filesystem.php?id=12.xls
  5. ↑ TER and Pan-European Corridors

Външни препратки

Общомедия
Общомедия разполага с мултимедийно съдържание за
Монтана.
Населени места в община Монтана
Град
Монтана (общински център)
Села
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Монтана&oldid=6236985“.