Андрей Петкович: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 12: | Ред 12: | ||
| починал-място=[[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] |
| починал-място=[[Санкт Петербург]], [[Руска империя]] |
||
}} |
}} |
||
'''Андрей Димитриевич Петкович''' |
'''Андрей Димитриевич Петкович''' е [[българи|български]] [[възрожденец]], роден в заможно семейство във [[Велес|Велешко]]. Брат на [[Димитър Петкович]] и [[Константин Петкович]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
Версия от 08:03, 6 август 2014
Андрей Петкович | |
български учен и руски дипломат | |
Андрей и Константин Петкович | |
Роден | |
---|---|
Починал |
Андрей Димитриевич Петкович е български възрожденец, роден в заможно семейство във Велешко. Брат на Димитър Петкович и Константин Петкович.
Биография
Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са Димитър и Константин Петкович. Учителства във Велес в края на 40-те години на 19 век. От 1854 до 1860 година учи в Ришельовския лицей в Одеса. Завършва с докторска научна степен Юридическия факултет на Санктпетербургския университет през 1864 година.
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в Яш поддържа преписка с основателите на Българското книжовно дружество в Браила. Титулярен руски консул в различни държави.
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „Цариградски вестник" (1859-1860), сред които и песента „Глас от далечна земя“[1][2].
Умира в Русия.
Литература
- Александар Спасов, Константин и Андреја Петкович / „Разгледи“, бр. 14, Скопје 1955 (препечатано в: Нашето препознавање, Култура, Скопје 1971 и Истражувања и Коментари. Мисла, Скопје 1971);
- Георги Сталев, Браќата Константин и Андреја Петковиќ / Историја на македонската книжевност. Прв дел. (Институт за македонската литература), Скопје 2001, с. 208-216
Бележки
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.
- ↑ Биография на Андрей Петкович, http://www.veles.gov.mk