Щерьо Михайлов: Разлика между версии
м Добавяне на Категория:Носители на орден За храброст using HotCat |
м Добавяне на Категория:Дейци на ВМОК using HotCat |
||
Ред 47: | Ред 47: | ||
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
[[Категория:Хора от Сръбско-българската война]] |
||
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
[[Категория:Носители на орден За храброст]] |
||
[[Категория:Дейци на ВМОК]] |
Версия от 11:38, 8 август 2014
Щерьо Михайлов | |
български революционер | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Щерьо Михайлов в Общомедия |
Щерьо Михайлов Цигудевски[1] или Цигудески, наричан Влаха, Спиро, Рилеца[2] или Македонеца,[2] е български революционер, опълченец-поборник, деец на българското национално-освободително движение в Македония.
Биография
Щерьо Михайлов е роден в 1856 година в град Дебър, днес Република Македония. Участник е в легиите на Георги Сава Раковски.[1] Установява се в село Рила. Той е един от организаторите на подготвяното въстание в Разлога през 1876 година.[2]
Михайлов е доброволец в избухналата по-късно през същата година Сръбско-турска война. В 1877 година влиза като доброволец в 4 дружина на 4 рота на Българското опълчение и се сражава в Руско-турската война (1877-1878).[3] Михайлов е един от петимата знаменосци на Самарското знаме. За проявена храброст е произведен във военно звание унтерофицер и е награден с Георгиевски кръст.
След Берлинския договор, оставил Македония в Османската империя, по време на Кресненско-Разложкото въстание Михайлов е войвода на сборната чета в село Долно Драглища, като се проявява в сраженията. Въстанникът Илия Грънчаров пише:
„ | За пет минути храбрий опълченец от Горна Македония - Щерю се вмъкнал в Баня с неколко момчета и с помощта на банския селянин Илия Калайджията влезъл (Щерю сега живее в с. Рила). С това влизане Щерю очуди не само опламените башибозуци, но и самите Болгаре.[4] | “ |
В 1885 година е доброволец в Сръбско-българската война (1885), в която получава орден „За храброст“. След войната се установява в село Рила и подпомага четите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Умира в Рила в 1911 година.[5]
-
Със съпругата си
-
Щерьо Михайлов
-
Паметна плоча в Долно Драглище
Бележки
- ↑ а б Енциклопедия България, том 5, Българска академия на науките, София, 1986, стр. 711.
- ↑ а б в Дивизиев, Иван Г. Разложките българи и Априлското въстание. Исторически преглед, книжка 2, година ХХІ, 1965. с. 70.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 37.
- ↑ Дойнов, Дойно. Кресненско-Разложкото въстание, 1878-1879, София, 1979, стр. 54-56.
- ↑ Енциклопедия Пирински край. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 579.