Правда (област Силистра): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 34: Ред 34:
Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене [[Хиджра]]).
Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене [[Хиджра]]).


[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg‎|Джамията, строена през 1867 г.|thumb|дясно|200px]]
[[Картинка:The_Mosque-Pravda,Bulgaria.jpg‎|Джамията, построена през 1867 г.|thumb|дясно|200px]]


== Редовни събития ==
== Редовни събития ==

Версия от 18:49, 25 август 2014

Тази статия е за селото в Североизточна България. За селото в Търновско вижте Правда (Област Велико Търново).

Правда
Общи данни
Население1754 души[1] (15 март 2024 г.)
44,2 души/km²
Землище39,676 km²
Надм. височина188 m
Пощ. код7690
Тел. код08640
МПС кодСС
ЕКАТТЕ57995
Администрация
ДържаваБългария
ОбластСилистра
Община
   кмет
Дулово
Невхис Мустафа
(ДПС; 2023)
Кметство
   кмет
Правда
Турхан Мустафа
(ДПС)

Правда е село в Североизточна България. То се намира в община Дулово, Област Силистра.

География

Село Правда е в Лудогорието, намира се на по 17км. разстояние от градовете Дулово и Главиница.
То е най-голямото по площ село в Дуловската община.
Наброява 1 743 жители (към 2014 г.).
Населението е предимно от турски произход.

История

Първите данни за село Правда датират от 12-18 век. Името му каквото е днес е получено през 1942 г. До тогава се e казвало Догрулар (Doğrular, тур.), в буквален превод - праведни.
Преданието гласи че заселници в търсене на вода се настаняват на днешните територии и в последствие две селища се обединенили в едно.
Останките от двете села са намерени в радиус от около 7 км. от селото от които каменни основи от сгради, кладенци, огнища и т. н.
Правда е била известна с многото си вятърни мелници, общо 10 на брой. Последната от които отселява до 1989 г.

През 1913 г. селото попада в границите на Румъния, която тогава окупира Южна Добруджа. Много от възрастните мъже са учили румънски език в училищата тогава и все още знаят да пишат и говорят на този език. Поради агресивната политика провеждана от Румънската страна през 1934 г. много семейства се преселват в Турция, известно е че повечето от тях са се заселили в град Чумра (Çumra), обл. Кония.
Последните румънци напускат селото през 40-те години, след като по силата на Крайовската спогодба през 1940 г. Южна Добруджа е върната обратно на България.

За началото на комунизма старите хора си спомнят с противоречиви чувства. През 1950 г. със създаването на ТКЗС им биват отнети земите и добитъка, които са били единственият начин за препитание. Тогава още семейства отпътуват за Турция, а следващото преселение е през 1978 г. С настъпването на Възрадителния процес и насилствената смяня на имената през 1985 г. когато на българските турци се забранява да говорят на майчин език и да изповядват свободно религията си през 1989 г. още семейства отпътуват за Турция. След 10 ноември 1989 г. в резултат на настъпилите демократични промени в България и заради преживяната носталгия по родните места част от хората се завръщат.

Културни и природни забележителности

Най-старата сграда в селото е джамията, построена е през 1867 г. (1283 г. по мюсюлманското летоброене Хиджра).

Джамията, построена през 1867 г.

Редовни събития

За празник на село Правда е избрана датата 1 май. При хубаво време това е повод жителите на селото да се съберат в местността Дерменти (değirmen, тур.) - мелница.

Организират се игри, състезания и се канят танцови и певчески групи.

Други

Кухня

За кухнята е характерно широкото използване на млечни продукти - прясно и кисело мляко, сметана, извара, сирене.

Бабините рецепти обикновено са със съставки, които могат да се намерят в градината, мазето или се получават от отглежданите животни.

Много известна е млечната супа, чиято основна съставка е млякото, в което се сваряват предварително изсушени тестени гранулки, подобни на кус-кус. По желание се добавя и пилешко месо и дреболии като сърце, бъбреци и черен дроб. Предпочитани през пролетта са сармичките от лапад и лопушът. Сармите се правят със стандартната плънка, но вместо лозови се използват богатите на желязо листа от лапад - запарени и охладени. Лопушът се прави също от листа на лапад. Те се запарват и накълцват на дребно. Добавя се ориз и се овкусява с пресен чесън. През лятото на трапезата редовно присъства и млечната яхния. За нея се използват домати и печени чушки, обелени и нарязани на едро. Те се задушават заедно с малко сметана и след извиране се добавя мляко разредено с вода.

Външни препратки

Шаблон:Мъниче селища в България