Тумор

Терминът тумор (от латински подутина) основно се използва за название на анормално нарастване на тъкани.

Видове

Основно туморите се делят на доброкачествени и злокачествени.

Злокачествените тумори се различават от доброкачествените по 4 отличителни белега:

• проникване: клетките на тумора преминават граничната тъкан и се врастват в съседната тъкан
• разрушаване: разрушават съседната тъкан
• метастазиране: пренасят се благодарение на кръвоносните и лимфните съдове и образуват метастази
• инвазия: проникване в органа гостоприемник чрез специфична ензимна активност на туморните клетки.

Точното определяне характера на един тумор е възможно единствено чрез хистологично изследване(биопсия).

Доброкачествени

Доброкачествените тумори в повечето случаи дават само прояви на притискане на съседни органи и след хирургическото им отстраняване настъпва пълно оздравяване. Разбира се, има и изключения, при които доброкачествен тумор може да доведе до смърт, например ако е разположен в мозъка.

Доброкачествените тумори, като белезите по рождение или мастните отоци (липоми), не се обозначават в специализиран език като рак, но съществува опасност да се изродят и да се превърнат в злокачесвени.

Наименованията на доброкачествените тумори са:

• епителни - покривен епител (папиломи), от жлезист епител (аденоми);
• мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „ом” - липом, фибром, хондром, остеом;
• нервна система – менингиом, неврином
• кръвоносни и лимфни съдове – хемангиоми и лимфангиоми

Злокачествени

Злокачествените тумори се делят на карциноми и саркоми, т.е. произлизащи от епителна или от съединителна тъкан.

Като синоним на злокачествен тумор се използва думата рак. Важна особеност на злокачествените тумори е способността им да дават разсейки(метастази), обикновено след като са разрастнали достатъчно. Има случаи обаче, когато злокачествения тумор, макар и малък на размер се разсейва из организма, напр. рака на гърдата. Злокачествените тумори произлизащи от кръвотворната тъкан (левкемии и лимфоми) не могат да бъдат "опипани". Те обикновено се установяват по усложненията които предизвикват - анемия, умора, подути жлези (лимфни възли), нарушения в кръвната картина и кръвосъсирването.

Наименования на злокачествените тумори са:

• епителни – от покривен епител – карциноми; от жлезист епител - аденокарциноми
• мезенхимни – името на тъканта като представка и окончанието „сарком” - липосарком, фибросарком, хондросарком, остеосарком
• нервна система – пред името на тумора се пише думата „анапластичен”, което означава „злокачествен” - анапластичен менингиом, анапластичен неврином
• кръвоносни и лимфни съдове – хемангиосарком, лимфангиосаркоми
• кръвна и лимфна тъкан – левкози и лимфоми

Причинители

Туморите се причиняват от мутация на ДНК на клетките, която въздейства на способността на клетките да регулират и лимитират клетъчното делене. За да се развие тумор е необходимо да се натрупат група от мутации. Мутации които активират онкогени или подтискат тумороподтискащите гени могат евентуално да доведат до тумор. Клетките имат механизми, които поправят ДНК, и други механизми, които могат да предизвикат саморазрушаване(Апоптоза) ако промяната в ДНК е твърде голяма. Мутациите които потискат гените на тези механизми също така могат да доведат и до рак. Мутацията на един онкоген или един тумороподтискащ ген обикновено не е достатъчна да доведе до появата на тумор. Необходима е комбинация на група от мутации.

Наскоро се появи хипотеза, че много от видовете рак наблюдавани при хората са причинени от вирусни инфекции.

Вижте също

• Онкология