Маи: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м кат
мРедакция без резюме
Ред 11: Ред 11:


== История ==
== История ==
В началото на нашата ера в северозападната част на [[Централна Америка]], на полуостров [[Юкатан]], възниква културата на племената майа ([[киче]], [[мам]], [[понтал]], [[чол]] и [[хуастеки]]). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с [[йероглиф]]и и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на [[цивилизация]] - [[Бонампак]], [[Чичен Ица]], [[Тикал]], [[Копан]], [[Ушмал]], [[Маяпан]], [[Паленке]]. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]] (например основата на пирамидата в [[Чолула]] достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на [[сапотеки]]те (град [[Монте Албан]]), на [[миштеки]]те (град [[Митла]]), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на [[олмеки]]те, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от [[камък]], който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на [[тотонаки]]те са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – [[Теотихуакан]], [[Тахин]].
В началото на нашата ера в северозападната част на [[Централна Америка]], на полуостров [[Юкатан]], възниква културата на племената майа ([[киче]], [[какчикели]], [[мам]], [[понтал]], [[чол]] и [[хуастеки]]). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с [[йероглиф]]и и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на [[цивилизация]] - [[Бонампак]], [[Чичен Ица]], [[Тикал]], [[Копан]], [[Ушмал]], [[Маяпан]], [[Паленке]]. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]] (например основата на пирамидата в [[Чолула]] достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на [[сапотеки]]те (град [[Монте Албан]]), на [[миштеки]]те (град [[Митла]]), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на [[олмеки]]те, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от [[камък]], който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на [[тотонаки]]те са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – [[Теотихуакан]], [[Тахин]].


Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и [[блато|блатата]]. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, [[каруца|каруци]] или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни [[храм]]ове и дворци. Те строят и огромни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]]. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на [[Колона на Нелсън|Колоната на Нелсън]] в [[Лондон]]) Често маите построяват нова пирамида върху старата — и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от [[варовик]]ови скали покрити с бляскава бяла мазилка — ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.
Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и [[блато|блатата]]. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, [[каруца|каруци]] или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни [[храм]]ове и дворци. Те строят и огромни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]]. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на [[Колона на Нелсън|Колоната на Нелсън]] в [[Лондон]]) Често маите построяват нова пирамида върху старата — и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от [[варовик]]ови скали покрити с бляскава бяла мазилка — ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.

Версия от 07:58, 1 септември 2014

Маи
Общ брой6 милиона
По местаМексико, Гватемала, Белиз, Хондурас и Салвадор
Езикмайски език, испански език, английски език
Религияхристияни, майска религия

Маите са индиански народ, живеещ в Южно Мексико, Гватемала, Белиз и части от Хондурас и Салвадор. Те говорят на майски език, а броят им към началото на XXI век е около 6 000 000 души.

История

В началото на нашата ера в северозападната част на Централна Америка, на полуостров Юкатан, възниква културата на племената майа (киче, какчикели, мам, понтал, чол и хуастеки). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с йероглифи и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на цивилизация - Бонампак, Чичен Ица, Тикал, Копан, Ушмал, Маяпан, Паленке. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни пирамиди (например основата на пирамидата в Чолула достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на сапотеките (град Монте Албан), на миштеките (град Митла), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на олмеките, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от камък, който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на тотонаките са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – Теотихуакан, Тахин.

Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и блатата. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, каруци или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни храмове и дворци. Те строят и огромни пирамиди. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на Колоната на Нелсън в Лондон) Често маите построяват нова пирамида върху старата — и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от варовикови скали покрити с бляскава бяла мазилка — ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.

Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от кремък. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените — от слама или от преплетени палмови листа, подът — от твърда земя. Така изглеждат най-скромните къщи. Къщите на старейшините са издигани от дърво и камък и представляват две помещения. Едното е нещо като тераса, което служи и за приемна. В другата се помещава семейството. В нея има мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените са декорирани с цветни мотиви.

Ритуали и жреци

Лора Буш в Гватемала след представление на ритуалите на маите

Маите принасят в жертви пленници. Хвърлят ги от върха на пирамидата, като понякога ги убиват предварително. Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с религията. Ритуалите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни или човешка кръв предшестват всяко обществено или семейно събитие. Жреците често се порязват по телата или се осакатяват. Религиозните ритуали предшестват големите ловни експедиции всеки сезон. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичат в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсва игра на топка, в която две групи мъже се опитват да вкарат гумената топка през пръстен в стената. Тази игра има строго ритуален и религиозен характер. Главно почитано божество е Кукулкан. В народните представи той се идентифицира като строител и архитект, който основава град Маяпан и повелява изграждането на постройките в Чичен Ица. Нарежда на хората да се изповядват и да постят, както и да се въздържат от употребата на оръжие. Кукулкан е превод на Кетцалкоатл. На езика на маите "кукул" означава птицата кетцал, а "кан" - змия. Днес птицата кетцал е символ на Гватемала. Бог Кукулкан се изобразява като перната змия, която била основна емблема на династията Кан. Династията Кан е последният царуващ род от монарси в страната. Като последната от династията е кралицата Моо.

Една определена група от жреците се посвещават на науката, но не заради самата наука, а по-скоро дотолкова, доколкото тя може да послужи на религията. Маите напредват много в изучаването на математиката и астрономията, а в изчисленията си достигат до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги са при проучване движението на планетите Венера, Марс, Юпитер и Сатурн.

Маите завещават на следващите поколения своята история, знанието за най-важните събития върху надгробни плочи. На храмовете и дворците се извайвали релефно всички значителни откъси от историята с помощта на писмеността им.

Летоброене при маите

Статуя на последния владетел на маите, Текун Уман

Маите са имали сложна система от календари, доста точна за времето си. Първоначално маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една «приблизителна година» от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт денят, който остава при високосни години, се пренебрегва от маите.

Вижте още

Попол Вух

Външни препратки

Литература

  • Йортвиг, Зигфрид. Погребани градове. С., 1966.
  • Гуляев, В. И. Америка и Старый свет в доколумбову эпоху. М., 1968.
  • Гуляев, В. И. Древнейшие цивилизации Мезоамерики. М., 1972.
  • Стингл, Милослав. Съкровищата в градовете на маите. Варна, 1972.
  • Кнорозов, Юрий В. Иероглифические рукописи майя. Л., 1975.
  • Герасимов, Богомил. Кукулкан слиза на небето. С., 1989.
  • Вимер, Магда. Маите - тайни и предсказания. С., 2001.
  • Гуляев, Валерий. Маите. Тайните на изчезналата цивилизация. С., 2004 (Енциклопедия универсалис).
  • Ершова, Г. Г. Майя. Тайны древнего письма. М., 2004.
  • Уитлок, Ральф. Майя. Быт, религия, культура. М., 2005.
  • Древните маи. Оракулът на Кетцалкоатл. С., 2008 (Ars Divinatoria).
  • Боневиц, Роналд. Наследството на маите. Ключ към съдбата на човечеството. С., 2009.
  • Филипс, Чарлс. Изгубената цивилизация на маите и ацтеките. С., 2009.
  • Мартин, Саймън, Николай Грубе. Хроника на маите и техните крале и кралици. С., 2010.
  • Гутберлет, Бернд Ингмар. Календарът на маите. С., 2010.