Нюйоркско метро: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 20:44, 1 септември 2014

Нюйоркското метро (на англ.: New York City Subway), разположено в Ню Йорк, е най-голямата метро система в САЩ и една от най-големите обществени транспортни системи в света. Общата дължина на линиите е 1355 км (с включени складови помещения и жп депа), по протежението на които са разположени 468 метростанции.

Общ преглед

Станциите на Нюйоркското метро обхващат следните квартали: Манхатън, Бруклин, Куинс и Бронкс. Стейтън Айлънд има железопътна линия, която е открита през 1860 г. и използва подвижен състав модел R44, но няма връзки и не е официално част от Нюйоркската метро система, въпреки че е включена във всички официални карти на метрото от 1998 г. насам.

Всички линии преминават през Манхатън с изключение на линията (совалков превоз)^[1] „Франклин Авеню“ (Franklin Avenue Shuttle) в Бруклин, линията „Рокауей Парк“ (Rockaway Park Shuttle) в Куинс и „Бруклин-Куинс Кростаун Локал“ (Brooklyn–Queens Crosstown Local), която свързва Бруклин и Куинс. Почти всички 468 станции на метрото (с изключение на две) се обслужват 24 часа в денонощието.^[2] Въпреки названието си Нюйоркското метро не е изцяло подземно. Около 40% от метро системата е на повърхността (наземна или повдигната на платформи от стомана и бетон). Всички линии са отделени от уличното автомобилно движение и пешеходците.

ВНИМАНИЕ! Превода на текстовете по-долу е недопустим!

История

Първата подземна линия на метрото е пусната в експлоатация през 1904 г., докато първата наземна е отворена близо 35 години по-рано. Големи части от системата (особено извън Манхатън) са издигнати на платформи (понтони) или преминават през просеки. Строителството в централните райони първоначално е постигано чрез разкопаване на улиците, докато на по-късен етап (при изграждане на по-дълбоките тунели в участъците Харлем и Ийст Ривър) са използвани машини за подземно копаене (т. нар. „къртици“)

По времето, когато първата подлеза отвори редовете са консолидирани в две системи за частна собственост,

Бруклин бързо транзит компания (BRT, по-късно Brooklyn–Manhattan транзитни Corporation, BMT)
и компания бързо транзит Interborough (ИРТ).

Градът е тясно обвързани: всички линии, изградени за ИРТ и повечето други линии изградени или подобрена за BRT след 1913 са били построени от града и отдадени под наем на фирми.

Първият ред на града собственост и независими метро система (IND) открит през 1932; тази система е предназначена да се конкурират с частните системи и позволяват някои от повишени железниците да се разцепи, но поддържа в сърцевината на града поради ниската сума на стартиране на капитал, предоставен на общински съвет на транспорта, по-късно MTA, от държавата.[4] Това изисква да се изпълни "на цена", което налага тарифи до двойно пет цента билет популярни по това време.
През 2005 г. Нюйоркското метро постига рекорден пик на превозени пътници за изминалите 50 год. — 1,45 милиарда пътници.

Линии и маршрути

Много бързо транзит системи работят относително статични маршрути, така че влак "линия" е повече или по-малко синоним с влак "път". В Ню Йорк маршрути промени често се отварят нови връзки или промяна на услугата модели. В рамките на номенклатурата на метрото "линия" описва физическото жп песен или поредица от песни, които влак "маршрут" използва по пътя си от един терминал в друга. "Пътища" (наричан по-нататък "услуги") се отличават с писмо или номер и "Линии" имат имена. Те също са наименования на влакове, както е примерът в Strayhorn били песен вземат влака "А". Тази терминология се използва хлабав степен в Тайпе метрото. Има 24 влакови услуги в системата на метрото, включително три кратки совалки. Всеки път има цвят и местни или изрично обозначение, представляващи линия на Манхатън багажника на конкретна услуга. Цвят лайм зелено изключително е присвоен на градския линия маршрут, тъй като действа изцяло извън Манхатън докато совалки са всички възложени тъмно сив шисти.[22] 1, 6, 7, C, G, Л, М и R влакове са напълно местни; като всички спирки. 2, 3, 4, 5, <6>, <7>, A, B, D, E, F, N и Q влакове са части от експресни и местни услуги. J влака обикновено работи местни, но по време на пиковите часове, то се присъединяват Z влак в разгара посока. И двете работят местни, изрично или подскачам стоп на различни части от маршрута си. Буквата S се използва за три трансферни услуги.

Подвижен състав

От юни 2011 г. в Ню Йорк метрото е 6,292 вагон ротация.[60] Типична Ню Йорк метрото влак се състои от 8 до 11 коли, въпреки че совалки може да има най-малко по две, и влакът може да варира от 150 до 600 фута (46 до 180 m) в дължина. Влаковете не в приходите услуга може да бъде до 12 коли дълго.

Тарифи

ИНФО: НЕ ЗНАМ КОЙ ГО Е ПРЕВЕЖДАЛ ТОВА, НО ПРЕВОДА Е ПОКЪРТИТЕЛЕН

Метро ездачи се използва за да може да плати за пътуването си с маркер, но метрото спря, използвайки символи през 2003 година. Сега водачите трябва да плати с една от тези карти: Метрото започна да използва MetroCards през 1994 г. Ездачи да купите MetroCards от щанда на станция или от автомати, които са в гарите.

Цената на билета струва $2.25.

Източници

↑ http://law.dir.bg/reference.php?f=sdanap00 „Совалков превоз“ (shuttle service) означава такава превозна услуга, която се извършва с цел да се превозят с няколко отивания и връщания групи от пътници. Обикновено тези линии имат само две станции (начална и крайна спирка) и свързват летища с централната част на града, край който се намират.
↑ Станциите „Фултън Стрийт“ и „Броуд Стрийт“ от линията „BMT Nassau Street Line“ са затворени през почивните дни.

Вижте също

Шаблон:САЩ-мъниче

Външни препратки

Официален сайт на Нюйоркското метро

Шаблон:Link FA

[1] ttp://law.dir.bg/reference.php?f=sdanap00 „Совалков превоз“ (shuttle service) означава такава превозна услуга, която се извършва с цел да се превозят с няколко отивания и връщания групи от пътници. Обикновено тези линии имат само две станции (начална и крайна спирка) и свързват летища с централната част на града, край който се намират.

[2] Станциите „Фултън Стрийт“ и „Броуд Стрийт“ от линията „BMT Nassau Street Line“ са затворени през почивните дни.

[1]

[2]

@@ Ред 13: / Ред 13: @@
 Всички линии преминават през Манхатън с изключение на линията (совалков превоз)<ref>http://law.dir.bg/reference.php?f=sdanap00 „Совалков превоз“ ''(shuttle service)'' означава такава превозна услуга, която се извършва с цел да се превозят с няколко отивания и връщания групи от пътници. Обикновено тези линии имат само две станции (начална и крайна спирка) и свързват летища с централната част на града, край който се намират.</ref> '''„Франклин Авеню“''' ''(Franklin Avenue Shuttle)'' в Бруклин, линията '''„Рокауей Парк“''' ''(Rockaway Park Shuttle)'' в Куинс и '''„Бруклин-Куинс Кростаун Локал“''' ''(Brooklyn–Queens Crosstown Local)'', която свързва Бруклин и Куинс. Почти всички 468 станции на метрото (с изключение на две) се обслужват 24 часа в денонощието.<ref>Станциите „Фултън Стрийт“ и „Броуд Стрийт“ от линията „BMT Nassau Street Line“ са затворени през почивните дни.</ref> Въпреки названието си Нюйоркското метро не е изцяло подземно. Около 40% от метро системата е на повърхността (наземна или повдигната на платформи от стомана и бетон). Всички линии са отделени от уличното автомобилно движение и пешеходците.
+== '''ВНИМАНИЕ'''! Превода на текстовете по-долу е недопустим! ==
 ==История==
 Първата подземна линия на метрото е пусната в експлоатация през [[1904]] г., докато първата наземна е отворена близо 35 години по-рано. Големи части от системата (особено извън Манхатън) са издигнати на платформи (понтони) или преминават през просеки. Строителството в централните райони първоначално е постигано чрез разкопаване на улиците, докато на по-късен етап (при изграждане на по-дълбоките тунели в участъците [[Харлем (Ню Йорк)|Харлем]] и [[Ийст Ривър]]) са използвани машини за подземно копаене (т. нар. „къртици“)