Богатството на народите: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
външни препр.
Ред 1: Ред 1:
{{Обработка|форматиране}}
{{Обработка|форматиране}}

В „Богатството на народите” Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи с емпирично - описателния метод ,при който изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин,редувайки различни методи,обяснява едни и същи процеси. Смит свързва истинското богатство не с пари, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез съчетаване на интересите, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно със своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство. „Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.
'''„Богатството на народите”''' е най-известният труд на британския икономист и философ [[Адам Смит]].
В него Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично - описателния метод - изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.

Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.

„Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.


== Външни препратки ==

* [http://www.gutenberg.org/etext/3300 Пълен текст на ''Богаството на народите''] (на [[английски език|английски]])



[[Категория:Стопанство]]
[[Категория:Стопанство]]
[[Категория:Стопанстка литература]]
[[Категория:Стопанска литература]]


[[de:Der Wohlstand der Nationen]]
[[de:Der Wohlstand der Nationen]]

Версия от 09:00, 30 септември 2006

„Богатството на народите” е най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит. В него Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично - описателния метод - изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.

Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.

„Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.


Външни препратки