Христо Захариев: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→‎Биография: източник
Ред 13: Ред 13:


==Биография==
==Биография==
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой]] (1874), [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]] (1876 - 1877).
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой|Варово]] (1874)<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0003&sl=0037&ord=pos&ind=5&vis=default&start=11&s=001&p=0037&n=000067&sstr=&ssec=0037&boolean=&&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662-1664; В. “Напредък”, г. 9, № 25, 18 ян. 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев.]</ref>, [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]] (1876 - 1877).


Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.]</ref> Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1873), „[[Век (вестник)|Век]]“ (1874) и „[[Напредък (вестник)|Напредък]]“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref> Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „[[Училищен преглед]]“.<ref>[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.</ref>
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.]</ref> Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1873), „[[Век (вестник)|Век]]“ (1874) и „[[Напредък (вестник)|Напредък]]“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref> Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „[[Училищен преглед]]“.<ref>[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.</ref>

Версия от 12:19, 3 септември 2014

Христо Захариев
български просветен деец
Христо Захариев и съпругата му Ана Захариева, 1883 г.
Роден
Христо Стефанов Захариев
Починал
?
?
Семейство
БащаСтефан Захариев
Братя/сестриМария Захариева

Христо Стефанов Захариев е български възрожденски просветен деец.[1]

Биография

Роден е през 1851 година в Пазарджик в семейството на изтъкнатия възрожденски деец Стефан Захариев. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село Плевня, Драмско, където въвежда звучната метода в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в Солун (1873), Варово (1874)[2], Лозенград (1875) и Дерекьой (1876 - 1877).

Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович в Сяр. Захариев е сред членовете на дружеството „Българска зора“ в Солун.[3] Участва в Старозагорското въстание от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „Право“ (1873), „Век“ (1874) и „Напредък“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.[4] Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „Училищен преглед“.[5]

Бележки

  1. "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр. 477.
  2. ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662-1664; В. “Напредък”, г. 9, № 25, 18 ян. 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев.
  3. Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.
  4. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.
  5. [Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.