Христо Захариев: Разлика между версии
→Биография: източник |
|||
Ред 13: | Ред 13: | ||
==Биография== |
==Биография== |
||
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой]] (1874), [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]] (1876 - 1877). |
Роден е през 1851 година в [[Пазарджик]] в семейството на изтъкнатия възрожденски деец [[Стефан Захариев]]. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село [[Плевня (дем Просечен)|Плевня]], [[Драмско]], където въвежда [[звучна метода|звучната метода]] в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в [[Солун]] (1873), [[Киречкьой|Варово]] (1874)<ref>[http://www.archivesforbalkans.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?qs=0003&sl=0037&ord=pos&ind=5&vis=default&start=11&s=001&p=0037&n=000067&sstr=&ssec=0037&boolean=&&g= ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662-1664; В. “Напредък”, г. 9, № 25, 18 ян. 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев.]</ref>, [[Лозенград]] (1875) и [[Дерекьой (Вилает Лозенград)|Дерекьой]] (1876 - 1877). |
||
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.]</ref> Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1873), „[[Век (вестник)|Век]]“ (1874) и „[[Напредък (вестник)|Напредък]]“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref> Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „[[Училищен преглед]]“.<ref>[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.</ref> |
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със [[Стефан Веркович]] в [[Сяр]]. Захариев е сред членовете на дружеството „[[Българска зора]]“ в Солун.<ref>[http://www.promacedonia.org/bmark/kp/kp_predg.html Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.]</ref> Участва в [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „[[Право (1869 - 1873)|Право]]“ (1873), „[[Век (вестник)|Век]]“ (1874) и „[[Напредък (вестник)|Напредък]]“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.</ref> Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „[[Училищен преглед]]“.<ref>[Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.</ref> |
Версия от 12:19, 3 септември 2014
Христо Захариев | |
български просветен деец | |
Христо Захариев и съпругата му Ана Захариева, 1883 г. | |
Роден | Христо Стефанов Захариев
|
---|---|
Починал | ?
? |
Семейство | |
Баща | Стефан Захариев |
Братя/сестри | Мария Захариева |
Христо Стефанов Захариев е български възрожденски просветен деец.[1]
Биография
Роден е през 1851 година в Пазарджик в семейството на изтъкнатия възрожденски деец Стефан Захариев. След смъртта на баща си през 1871 година за кратко е учител в родния си град. През същата година е повикан да учителства в село Плевня, Драмско, където въвежда звучната метода в обучението (1871-1873). Продължава да учителства в Солун (1873), Варово (1874)[2], Лозенград (1875) и Дерекьой (1876 - 1877).
Навсякъде води активна борба срещу гръцките владици, за което е преследван от тях. Поддържа кореспонденция със Стефан Веркович в Сяр. Захариев е сред членовете на дружеството „Българска зора“ в Солун.[3] Участва в Старозагорското въстание от 1875 година. Пише дописки в цариградските български вестници „Право“ (1873), „Век“ (1874) и „Напредък“ (1875, 1877) относно положението на българското население. Издирва стари славянски ръкописи и други старини.[4] Той е автор на биографична статия за своя баща „Животопис на Стефана Захариев от гр. Т. Пазарджик“, публикувана през 1900 година в списание „Училищен преглед“.[5]
Бележки
- ↑ "Документи за българското Възраждане от архива на Стефан И. Веркович 1860-1893". София, 1969, стр. 477.
- ↑ ЦДА, ф. 1887К, оп. 1, а.е. 507, л. 1662-1664; В. “Напредък”, г. 9, № 25, 18 ян. 1875 г., Български работи в Македония, Дописка от Хр. Ст. Захариев.
- ↑ Попстоянов, Коте. Тридесет години назад. Исторически записки по първото македонско въстание през 1876 г., София, 1988, стр. 15.
- ↑ Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.252.
- ↑ [Захариев], Х[ристо]. Животопис на Стефана Захариев, от гр. Т. Пазарджик, Училищен преглед, V (1900), кн. 7 и 8, стр. 658-668.