Цигани: Разлика между версии
м m |
|||
Ред 6: | Ред 6: | ||
|по_места= |
|по_места= |
||
[[Албания]]: 10 000 - 120 000<ref>{{cite web | last = Koinova| first = Maria| year = 2000| url = http://www.greekhelsinki.gr/pdf/cedime-se-albania-roma.doc| title = Roma of Albania| format = DOC| pages = 7| publisher = Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe| accessdate = 11 юли| accessyear = 2010}}</ref><br> |
[[Албания]]: 10 000 - 120 000<ref>{{cite web | last = Koinova| first = Maria| year = 2000| url = http://www.greekhelsinki.gr/pdf/cedime-se-albania-roma.doc| title = Roma of Albania| format = DOC| pages = 7| publisher = Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe| accessdate = 11 юли| accessyear = 2010}}</ref><br> |
||
[[България]]:325 |
[[България]]: 325,343 (2011)<ref>[http://www.nsi.bg/census2011/PDOCS2/Census2011final_en.pdf str.3]</ref>; 313 000 (1992)<ref>[[България]]: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. ''The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition''. 1995, цитирани в [http://web.archive.org/20000520200412/www.geocities.com/~patrin/bulgaria-hstry.htm Patrin Web Journal]. Ок. 450 000 през 1990, [http://countrystudies.us/bulgaria/25.htm Bulgaria - Minorities] в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.</ref>; Независими източници посочват бройки между 700 000 - 800 000<ref>[http://europeandcis.undp.org/uploads/public/File/rbec_web/vgr/chapter1.1.pdf United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe]</ref><br> |
||
[[Германия]]: Ок. 100 000 (главно Синти)<ref name="Kenrick">Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448</ref><br> |
[[Германия]]: Ок. 100 000 (главно Синти)<ref name="Kenrick">Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448</ref><br> |
||
[[Гърция]]: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според [[Международна хелзингска федерация за правата на човека|Хелзинкския комитет]] [http://www.nchr.gr/category.php?category_id=99]<br> |
[[Гърция]]: 200 000 според гръцкото правителство; 300 000-350 000 според [[Международна хелзингска федерация за правата на човека|Хелзинкския комитет]] [http://www.nchr.gr/category.php?category_id=99]<br> |
Версия от 20:36, 11 септември 2014
Цигани | |
Цигански момичета от Централна Източна Гърция. | |
Общ брой | 4 - 5 милиона |
---|---|
По места | Албания: 10 000 - 120 000[1] България: 325,343 (2011)[2]; 313 000 (1992)[3]; Независими източници посочват бройки между 700 000 - 800 000[4] |
Език | Цигански, местни езици и диалекти |
Религия | Християнство, Ислям |
Сродни групи | Доми, Домба, Люли, Европейци и Индо-арийци. |
Цигани в Общомедия |
Цигани (от гръцки: αθίγγανοι, асингани - "недосегаеми") е събирателно название на няколко сродни етнически групи, които нямат държава и са разпръснати неравномерно по света (по-специално в Европа и особено на Балканите, в Средна Европа и на Пиренеите). Смята се, че са с произход от териториите на днешните държави Индия и Пакистан. Някога номади, сега те са в по-голямата си част уседнали.
Названия
Названието „цигани“, ползвано в различни европейски езици[22], може да произхожда от гръцкото αθίγγανοι (асингани),[23][24] което означава 'недосегаеми', от α- (не-) + θιγγάνω (докосвам).[25][26] Така византийците наричали фригийската монархическа ерес на мелхиседекяните.[27] Вероятно причината тези чергарски племена да бъдат наречени от византийците с това понятие е асоциацията между циганския закон относно не-циганите (гаджé) и доктрината за ритуална чистота на мелхиседекяните, част от която било това да не се докосват до другиго.[27] Понятието „цигани“ не се отнася само до ромите, но и до други чергарски племена, които стъпили в Европа, идвайки от Персия, някъде през 11 в.[23]
Роми е българизирана форма на ромá, самоназванието[28] на част от циганите, което означава хора (в противовес на гаджé, всички нецигани). Думата, на хинди - रोमा "рома", вероятно идва от санскритското "дом(б)а", което означава "музикант от низша каста".[29]
Друго разпространено название в югозападните български диалекти е гюпци или егюпи, (на гръцки γύφτος хиптос) което идва от погрешната представа, че циганите произхождат от Египет.[29] Това е коренът на думата и в много европейски езици.[30] Среща се и формата арапи (от Арабия).
Циганите са етническа общност, вероятно произлизаща от северозападните части на Индийския полуостров, живееща днес в целия свят, най-вече в Европа. Общият им брой се оценява между 5 и 10 милиона души. Страните с най-голямо циганско население са Румъния, България, Унгария, САЩ, Сърбия и Словакия.
Говорят цигански език (романо чхиб), най-близко свързан с езиците панджаби и потохари. На цигански думата ром означава "мъж, съпруг" и произлиза от древната индийска дума ḍomba, с която са назовавани някои касти на ковачи и музиканти, все дейности, свързани с пътуване, с които са се препитавали в чергарския си живот циганите.
Освен типичните роми в България живеят и някои групи като лударите (познати в Европа като бояж), склонни да се идентифицират като "власи", тъй като не говорят цигански. По същия начин стои въпросът с някои българоезични и турскоезични групи цигани и затова някои учени (Томова, Пампоров) приемат, че цигани е академично по-коректен термин, тъй като обхваща както ромите, така и подобните на тях общности. Според Речника на чуждите думи в българския език на издателство "Наука и изкуство" от 2003 г. "ром" означава "циганин".
Популярният през 60-те и 70-те години на 20 век в България цигански поет Усин Керим започва едно от най-известните си стихотворения така: „Циганин съм. Детството ми босо/ прошумя с катун под нощи хладни./ Ала нож във джоба аз не нося/ и не дебна кон да ти открадна!“.
Според етнолозите Елена Марушиакова и Веселин Попов названието цигани е по-широко, отколкото роми, като го използват в академичната литература, за да означат цигански общности, които не са роми, но са определяни като „цигани“ от околното население, докато самите те предпочитат да се идентифицират другояче.[31]
История
Ранни миграции
От 5-6 век техните племена напускат родните си места, насочват се на запад и продължават да скитат из Пакистан, Афганистан и Персия още няколко века. Едно от предположенията за причините за тяхното разселване е свързано с нашествията на белите хуни (ефталитите) от Средна Азия през 5-6 век и падането на Гуптската династия. Други автори свързват преселенията им с арабските нашествия през 7-8 век. Според повечето лингвисти след 6 век започва и обособяването на циганския език, изпитал влиянието на редица други – персийски, арменски, гръцки. В Персия цигани за пръв път идват през 224 – 241 година сл. Хр., търсейки работа в двора на шах Ардашир I Папак. На територията на днешен Иран те се разделят на два основни диалектни клона – бен и пхен (според собствената им дума за сестра). Носителите на бен-диалектите остават в Средния Изток, а останалите поемат на запад и на север, при което се обособяват редица нови диалекти.
През 661 година в рамките на Арабската империя са отведени множество индийци (зоти) в Месопотамия. През 670 и около 710 халифите Муавия I и Уалид I разселват зоти от Басра и Месопотамия като цяло в Антиохия. През 820 година зотите създават своя независима държава на територията на Месопотамия, което води до четиринайсет-годишен конфликт с Арабската империя, приключила с победа за арабите. Зотите се заселват в пограничния град Айнзабра, през 855 година при битката край Айнзабра арабите търпят поражение от византийците. В плен във Византия са отведени множество зоти.
Към 8 век циганите навлизат в азиатските владения на Византийската империя, а към 10 век те вече са в Египет и Северна Африка. Дошли в Египет, циганите се смесват със скитащи коптски племена, възприемат от тях старохристиянските догми и усвояват умението да гадаят и да предсказват бъдещето. И до днес едно от названията на циганите на Балканите (в Република Македония и някои райони на България) е „гюпци“ (египтяни). Английската дума gypsies също предполага египетския път на циганите (от Egyptians – „египтянини“) (Същото важи за испанската дума за циганин „gitano“ и др.). От Египет, през Егейските острови и Византия, през 11 век циганите попадат в Европа. През 14 век вече скитат из повечето европейски страни[32].
Съдбата им в техните приемни родини не е лека: известно е, че в повечето страни с циганско присъствие както основното население, така и циганските малцинства поддържат съзнателна изолация едни от други в много области от своя живот.
До средата на 19 век циганите в Румъния са били роби.
През Втората световна война нацистите са изтребили между 220 000 и 1 500 000 цигани.[33]
Пристигане в Европа
Пристигане в България
Според най-разпространената версия, в България първите цигани идват през 11-12 век през Византия. Някои автори (Найден Шейтанов, Елена Марушиакова и Веселин Попов) изказват хипотезата в началото на 9 век в Тракия заедно с павликяните от Мала Азия да са се заселили и „атцингани“.
Докато до турското нашествие тяхното присъствие е изключително незабележимо, то трайното им заселване по българските земи става със завладяването на България от Османската империя, когато те масово навлизат заедно с турските завоеватели.[34][35] и откогато са първите сигурни сведения за трайни заселвания на цигани в България. Не е случаен фактът, че по време на Априлското въстание циганите в Копривщица, а не турците, са считани за основна опасност и катуните им са разгромени.[36]
Към 2002 г. в България има обособени 347 цигански махали и квартали.
Личности
В България
- Усин Керим, поет
- Сали Ибрахим, поетеса
- Радослав Димитров - Бадуля, художник
- Сюлейман Сеферов, художник
- Васко Василев (скулптор)
- Яшар Маликов, съставител на „Циганско-български речник“
- чл.-кор. проф. дпн Христо Кючуков
- Тома Томов, политик
- Ибро Лолов, акордеонист
- Венцислав Такев, цигулар
- Юри Юнаков, саксофонист
- Софи Маринова, певица
- Бонка Илиева-Бони, певица
- Азис, певец
- Юлия Бикова, певица
- Сашо Роман, певец
- Савчо Савчев, журналист
- Васил Чапразов, поет и журналист, "Дром дромендар", "О Рома"
- Христо Христов, поет и журналист
- Иляз Алиев, футболист
- Ружди Керимов, футболист
- Мариян Огнянов, футболист
- Борис Георгиев, боксьор
- Серафим Тодоров, боксьор
- Мартин Асенов, общественик и Председател на МРО-България
- Светлин Райков, общественик и организатор на Ромски НПО-та в България
- Васил Данев, председател на Федерацията на обединените ромски общности (ФОРО) в България
- Деница Михайлова, актриса, първата циганка служител в МВнР
- Милен Миланов, ромски активист и общественик
По света:
- Кибарие (Kibariye), турска певица
- Джанго Райнхарт (Django Reinhardt), белгийски джазмен
- Джипси Кингс (Gipsy Kings), музикална група от Испания
- Лойко, музикална група от Русия
- Есма Реджепова (Esma Redžepova), македонска певица
- Шабан Байрамович (Saban Bajramovic), сръбски певец
- Мухарем Сербезовски, сръбски певец
- Шабан Шаулич, Сърбия — певец
- Романо Дром (Romano Drom), музикална група от Унгария
- Парно граст (Parno graszt), музикална група от Унгария
- Кали Яг (Kalyi Jag), музикална група от Унгария
- Ливия Ярока (Lívia Járóka), унгарски политик, евродепутат
- Оркестър Кочани (Kočani Orkestar), музикална група от Република Македония
- Пако де Лусия (Paco de Lucía), испански музикант
- Тони Гатлиф (Toni Gatlif), френски режисьор
- Тараф де Хайдукс (Taraf de Haïdouks), музикална група от Румъния
- Фанфаре Чокарлия (Fanfare Ciocârlia), музикална група от Румъния
- Хоакин Кортес (Joaquín Cortés), испански танцьор
- Чарли Чаплин, британски актьор, режисьор
- Гогол Бордело, пънк група
- Дейвид Есекс, британски певец
Вижте също
Бележки
- ↑ Koinova, Maria. Roma of Albania (DOC) // Center for Documentation and Information on Minorities in Europe — Southeast Europe, 2000. с. 7. Посетен на 11 юли 2010.
- ↑ str.3
- ↑ България: 313 000 в преброяването от 1992 г., Elena Marushiakova and Vesselin Popov. The Gypsies of Bulgaria: Problems of the Multicultural Museum Exhibition. 1995, цитирани в Patrin Web Journal. Ок. 450 000 през 1990, Bulgaria - Minorities в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
- ↑ United Nations Development Programme's Regional Bureau for Europe
- ↑ а б Donald Kenrick. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies). Scarecrow Press, London 1998. ISBN 0810834448
- ↑
Испания: Ок. 600 000–800 000 към 1988, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ. - ↑ Според преброяване от 2002
- ↑ Полша: Ок. 15 000–50 000 в началото на 90-те, според изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
- ↑ Според [1]
- ↑ По данни на Световната банка([2]) и Международната асоциация за статистика ([3]).
- ↑ Русия: Преброяване от 2002 отчита 182 766 души.
- ↑ http://www.stat.gov.rs/zip/esn31.pdf
- ↑ По данни на ЦРУ.
- ↑ http://romove.radio.cz/en/article/18158
- ↑ international Romani Studies Network: "Reaching the Romanlar — A Feasibility Study Report", Istanbul, 2006, стр. 13. Достъпно чрез [4]
- ↑ SERİN, Ayten. AB ülkeleriyle ortak bir noktamız daha ÇİNGENELER // Hürriyet, 2005-05-08. Посетен на 2006-09-23.
- ↑ Украйна: Преброяване от 2001 отчита 47 587 души
- ↑ Унгария: Ок. 500 000 през 80-те, в изследване на страните от Библиотеката на конгреса на САЩ.
- ↑ http://www.euractiv.com/en/security/situation-roma-france-crisis-proportions-report/article-150507
- ↑ Според данни на ЦРУ.
- ↑ Според преброяване от 2001.
- ↑ Например: Zigeuner (немски), zingari (италиански), cigányok (унгарски), cikáni (чешки), ciganos (португалски), Çingeneler (турски).
- ↑ а б Кенрик, Доналд. Historical Dictionary of the Gypsies (Romanies), ("Исторически речник на циганите " (Второ издание - 2007) - английски) // Посетен на 22 April 2012.
- ↑ Crowe, David M. (1996). A history of the gypsies of Eastern Europe and Russia. Palgrave Macmillan, ISBN 0312129467.
- ↑ Ιστορία των Ρομά ("История на ромите" - гръцки) Посетено на 22 април 2012.
- ↑ Chapman, J. (1911). Melchisedechians. In The Catholic Encyclopedia. New York: Robert Appleton Company. Retrieved January 2, 2012 from New Advent
- ↑ а б Sándor Avraham. Myths, Hypotheses and Facts Concerning the Origin of Peoples. The True Origin of Roma and Sinti.. www.ImNinalu.net, http://www.imninalu.net/Roma.htm, посетен на 2 януари 2011
- ↑ We Are the Romani People, Pg XIX. Посетен на 2008-07-31.
- ↑ а б "Gipsies (Gypsies") - Енциклопедия Британика (10-то издание, 1902 г). Посетено на 22 април 2012.
- ↑ Например: gipsy/gypsy (английски), gitani (италиански), gitans (френски), gitanos (испански).
- ↑ Marushiakova, E., Popov, V. (2001). Historical and Ethnographic Backgraund. Gypsies, Roma, Sinti. В: Guy, W. (Ed.) Between Past and Future: the Roma of Central and Eastern Europe. Hatfield: University of Hertfordshire Press, ISBN 1902806077, pp. 33-53.
- ↑ Dossier: Sinti, Roma und Fahrende // sf.tv. Schweizer Radio und Fernsehen, 19 февруари 2008. Посетен на 27 септември 2011. (на немски)
- ↑ ROMANIES AND THE HOLOCAUST: A REEVALUATION AND AN OVERVIEW
- ↑ Елена Марушиакова, Веселин Попов, „Циганите в Османската империя“, С 2000
- ↑ Ромите в България, Информационен справочник, Институт „Отворено общество“ – София 2008, стр. 8
- ↑ Захари Стоянов, Записки по българските въстания, "Български писател", С. 1977,том ІІІ, глава ІІ
Източници
- Известни ромски личности по света
- Специализирана библиотека с архив "Студии Романи"
- Смесените бракове - модел на етническа и религиозна толерантност - Пашова, 2004
- Статии от Алексей Пампоров, Институт по Социология при БАН
- Илона Томова (1995) Циганите в преходния период. София: IMIR
- Алексей Пампоров (2004) Ромското семейство - аспекти на всекидневието. София: Ефект
- Алексей Пампоров (2006) Ромското всекидневие в България. София: IMIR
Външни препратки
Документи:
Култура:
- Шаблон:En икона Ромско езикознание и ромски език, проект на Манчестърския университет
- Шаблон:En икона Циганите в киното: „Срещал съм и щастливи цигани“ (Александър Петрович, 1967), „Таборът отива към небето“ (Емил Лотеану, 1975), „Циганско време“ (Емир Кустурица, 1988), „Фламенко“ (Карлос Саура, 1995), „Черната лястовица“ (Георги Дюлгеров, 1997), „Лудият чужденец“ (Тони Гатлиф, 1997), „Идвам“(Тони Гатлиф, 2000), „Лейди Зи“ (Георги Дюлгеров, 2005), „Маймуни през зимата“ (Милена Андонова, 2006) и много други
- Шаблон:En икона Фестивалът в Гуча, Сърбия и Черна гора, най-големият международен фест за цигански духови изпълнители