Стефан Урош V: Разлика между версии
кат. |
м. |
||
Ред 106: | Ред 106: | ||
[[Категория:Смилец (династия)]] |
[[Категория:Смилец (династия)]] |
||
[[Категория:Тертеровци]] |
[[Категория:Тертеровци]] |
||
[[Категория:Ангели]] |
[[Категория:Ангели (фамилия)]] |
||
[[Категория:Капетинги]] |
[[Категория:Капетинги]] |
||
[[Категория:Асеневци]] |
[[Категория:Асеневци]] |
Версия от 10:40, 16 септември 2014
Стефан Урош V | |
сръбски цар | |
Стефан Урош V изобразен в манастирската църква в Псача | |
Управление | 1356 – 4 декември 1371 |
---|---|
Коронация | крал - 16 април 1346 цар - 1356 |
Наследил | Стефан Душан |
Наследник | Марко Мърнявчевич |
Лични данни | |
Роден | |
Починал | |
Пълно име | Стефан Урош V |
Други титли | Крал (1346-1356) Цар (1356-1371) |
Обкръжение | Вълкашин Мърнявчевич, Елена Българска |
Семейство | |
Династия | Неманичи, Срацимировци, Смилецовци, Шишмановци, Тертеровци, Палеолози, Капетинги, Асеневци, Дандоло |
Баща | Стефан Душан |
Майка | Елена Българска |
Брак | Анна Анка Басараб |
Стефан Урош V в Общомедия |
Стефан Урош V (1 септември 1336 - 4 декември 1371) е коронясан като престолонаследник за крал (16 април 1346), а след смъртта на Стефан Душан (20 декември 1355) е цар (1356 - 4 декември 1371) на основаната от баща му държава, наричана Душаново царство. Той е първороден син на Стефан Душан и Елена Българска, сестра на Иван Александър. Има по-малка сестра Ирина. След смъртта на баща си приема титлата цар, като управлява за кратко под регентството на майка си до 1356 г. Заедно с вуйчо си Иван Александър (след смъртта му - с Иван Шишман) и първия си братовчед Иван Срацимир е трети цар в българските земи (другите двама наследили царска корона - Иван Срацимир и Иван Шишман са братя от различни майки и негови първи братовчеди).
След сватбата на Стефан Душан с Елена (19 април 1332 - Великден) царската двойка в продължение на няколко години няма деца. Под натиска на обкръжението си Стефан Душан започва преговори с немския император за ръката на една от дъщерите му, но насред преговорите през 1336 г., Елена ражда дългоочаквания престолонаследник Стефан Урош V, с което преговорите са прекратени. От брака се раждат и две дъщери.
През април 1346 в старата българска столица Скопие е свикан църковно-народен събор. Целта била сръбската архиепископия на св. Сава да бъде въздигната в ранг патриаршия, а Стефан Душан да бъде коронясан за цар. За целта според канона Стефан Душан трябвало да ангажира поне три авторитетни църковни и монашески институции, без да се смята дотогавашната сръбска архиепископия. С подкрепата на търновската патриаршия, охридската архиепископия /Охрид бил в границите на Душановата държава/ и цялата светогорска монашеска общност /щедро обдарявана от Стефан Душан/ и в присъствието на търновския патриарх Симеон, охридския архиерископ Никола с целите църковни клирове и монасите от Света гора, сръбския архиепископ е обявен за патриарх. Вече от позицията на патриаршеското си достойнство дотогавашния рашки архиепископ Йоаникий II (българин по произход) коронясва Стефан Душан за "цар на сърби и гърци", а Стефан Урош е повишен от "младши крал" (лат. rex junior) в крал и като такъв за официален престолонаследник на бащиния си трон. Стефан Душан и съответно след престолонаследяване Стефан Урош придобили правото според византийските правила да се кичат с инсигнии и да раздават титлите деспот, севастократор и кесар, както византийските императори и българските царе.
След смъртта на цар Стефан Душан в създаденото от него царство се усилват центробежните сили. През 1356 г. претенции към престола отправя полубрата на Душан от втората съпруга на Стефан Дечански - Симеон Синиша. С обща подкрепа на верните урошови властели, и под егидата на майка му, са успешно осуетени плановете на Синиша, но от царството са откъснати Епир и Тесалия.
По време на управлението му в Сърбия започва период на анархия и олигархически разпад.Много феодали, преди в пределите на Душановото царство се отцепват като независими владетели.
Това подпомага турското нашествие на Балканите.Кралете като Вълкашин Мърнявчевич и Углеша са бързо победени, а царствата им стават турска територия.Независимите феодали пък се бунтуват срещу царя и това води до обезсилване на Душановото царство от към военни сили, което се оказва пагубно.
Със смъртта на Стефан Урош V през 1371 залязва и душановата държава, просъществувала само 25 години.
Фрески
Запазен е образът на царя в манастирската черква "Свети Никола" в село Псача, Република Македония. По време на окупацията на Вардарска Македония от Сърбия, очите на владетеля са издраскани (символно е ослепен по средновековен тертип), като с този акт се е целяла аналогията с ослепените самуилови войни от Василий II Българоубиец. Интересно обстоятелство е, че цар Стефан Урош е пряк потомък на всички владетелски династии на тези земи след края на Крумовата династия с цар Роман. По майчина линия на прадядо си Стефан Милутин е потомък на цар Иван Владислав, а по бащина, чрез черногорския клон на комитопулите, и на цар Самуил. Той е представител на Асеневци, Тертеровци, Смилецовци, Шишмановци и Срацимировци, както и на византийските Комнини, Дука, Ангели и Палеолози.
Вижте също
Родословие
Крал Стефан Урош I | ||||||||||||||||
Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
Крал Стефан Дечански | ||||||||||||||||
Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
Анна Тертер | ||||||||||||||||
Мария | ||||||||||||||||
Цар Стефан Душан | ||||||||||||||||
Цар Смилец | ||||||||||||||||
Теодора Смилец | ||||||||||||||||
Севастократор Константин Палеолог | ||||||||||||||||
Смилцена Палеологина | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
Стефан Урош | ||||||||||||||||
деспот Срацимир | ||||||||||||||||
Елена Българска | ||||||||||||||||
деспот Шишман | ||||||||||||||||
Кераца Петрица | ||||||||||||||||
севастократор Петър | ||||||||||||||||
неизвестна | ||||||||||||||||
Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
|
Стефан Душан | → | крал на Сърбия (1346 – 1365) | → | Вълкашин Мърнявчевич |
Стефан Душан | → | цар на сърби и гърци (1356 – 1371) | → | … |
|