Миромир: Разлика между версии
→Източници: - мъниче |
|||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
Според сайт за квартала, позоваващ се на историците [[Любомир Милетич]], [[Евсевий Ферменджин]], [[Никола Милев]]<ref name="miromir-h">[http://www.miromir-h.narod.ru сайт за кв. Миромир, гр. Хисаря]</ref>, католиците в България са българи по националност, но с това не може да се отрече факта, че тяхните предци са били павликяни. |
Според сайт за квартала, позоваващ се на историците [[Любомир Милетич]], [[Евсевий Ферменджин]], [[Никола Милев]]<ref name="miromir-h">[http://www.miromir-h.narod.ru сайт за кв. Миромир, гр. Хисаря]</ref>, католиците в България са българи по националност, но с това не може да се отрече факта, че тяхните предци са били павликяни. |
||
Според сайта за квартала<ref name="miromir-h"/>, първото католическо село в Южна България, [[Калаброво]], е основано от |
Според сайта за квартала<ref name="miromir-h"/>, първото католическо село в Южна България, [[Калаброво]], е основано от павликяни, преминали [[Стара Планина]]. Сайтът цитира доклад на Петър Солинат до [[Конгрегация]]та в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско<ref name="hisar"/>. |
||
== Източници == |
== Източници == |
||
Версия от 15:27, 1 октомври 2006
Миромир (старо име Даваджово) е бивше село в България, понастоящем квартал на град Хисаря. Етимологията на името Даваджово се обяснява с постоянните кавги (тур. давии) на жителите му със съседните села в периода след основаването му. То е първото село от Южна България, което приема католицизма.
История
Описанието на общината се позовава на местни предания[1], според които селището е основано през 1608 г. южно от руините на крепостта Хисаря от павликяни с арменски произход от района на Белене. Това се потвърждава и от доклада на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., където Даваджево е посочено в списъка на павликянските селища в България. Според сайт за квартала, позоваващ се на историците Любомир Милетич, Евсевий Ферменджин, Никола Милев[2], католиците в България са българи по националност, но с това не може да се отрече факта, че тяхните предци са били павликяни.
Според сайта за квартала[2], първото католическо село в Южна България, Калаброво, е основано от павликяни, преминали Стара Планина. Сайтът цитира доклад на Петър Солинат до Конгрегацията в Рим от 1622 г., който описва Даваджово със 100 къщи (общината допълва картината с бройката 500 жители). Цитираното описание дава една трета от населението като вече приело католицизма и с добри очаквания за останалата част. Описанието на общината допълва картината с масово кръщаване и миропомазване на жители на селото от Петър Богдан, отец Кустоса и дон Джакомо на 25 ноември 1646 година, което включва и селския поп Руско[1].