Шарл Валоа: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Биография инфо |
{{Биография инфо |
||
| име = Шарл Валоа |
| име = Шарл Валоа |
||
| портрет = |
| портрет = Karel Valois.jpg |
||
| px = 250 |
|||
| описание = император на Латинската империя |
| описание = император на Латинската империя |
||
| наставка = |
| наставка = граф Валоа |
||
| роден-дата = [[12 март]] [[1270]] |
| роден-дата = [[12 март]] [[1270]] |
||
| роден-място = [[Венсен]], [[Франция]] |
| роден-място = [[Венсен]], [[Франция]] |
||
Ред 9: | Ред 10: | ||
| починал-място = [[Ножан льо Руа]], [[Франция]] |
| починал-място = [[Ножан льо Руа]], [[Франция]] |
||
}} |
}} |
||
'''Шарл Валоа́''', граф (на [[френски език|фр.]] '''Charles comte de Valois''') 12 март 1270 — 16 декември 1325) — граф Валоа от 1286 година, граф |
'''Шарл Валоа́''', граф (на [[френски език|фр.]] '''Charles comte de Valois''') 12 март 1270 — 16 декември 1325) — граф Валоа от 1286 година, граф дьо Алансон, граф дьо Шартър, граф Анжу от 1290 година, граф дьо Мен (под име ''Шарл III'', от 1290 година), титулярен император на Латинската империя, титулярен крал на Арагон. Той е син на [[Филип III (Франция)|Филип III Смелия]] и неговата първа съпруга [[Исабела Арагонска (Франция)|Изабела Арагонска]]. По-малък брат на краля на Франция [[Филип IV (Франция)|Филип IV Хубави]]. |
||
== Биография== |
|||
Посветен в рицарство на 14 годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на [[Арагон]], но след като не успява действително да заеме престола, през [[1295]] г. той се отказва от короната на Арагон. |
Посветен в рицарство на 14 годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на [[Арагон]], но след като не успява действително да заеме престола, през [[1295]] г. той се отказва от короната на Арагон. |
||
С помощта на папа [[Бонифаций VIII]] става граф Романя. |
С помощта на папа [[Бонифаций VIII]] става граф Романя. |
||
⚫ | |||
⚫ | |||
Умира в [[Ножан льо Руа]] и е погребан в църквата [["Свети Яков"]] в [[Париж]]. |
Умира в [[Ножан льо Руа]] и е погребан в църквата [["Свети Яков"]] в [[Париж]]. |
||
⚫ | |||
== Бракове и деца == |
== Бракове и деца == |
||
Ред 48: | Ред 45: | ||
== Шарл Валоа в литературата: == |
== Шарл Валоа в литературата: == |
||
Шарл Валоа се явява един от героите на цикъла от исторически романи «Прокълнатите крале» на френския писател Морис Дрюон. |
Шарл Валоа се явява един от героите на цикъла от исторически романи «Прокълнатите крале» на френския писател Морис Дрюон. |
||
{{commonscat|}} |
|||
⚫ |
Версия от 10:43, 22 септември 2014
Шарл Валоа Charles de Valois | |
император на Латинската империя | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Погребан | Париж, Франция |
Семейство | |
Род | Валоа |
Баща | Филип III |
Майка | Исабела Арагонска |
Братя/сестри | Маргьорит Френска Благш Френска Луи д'Еврьо Филип IV |
Съпруга | Маргарита Анжуйска (1273 – 1299) (1290) |
Деца | Филип VI Карл II Алансон Изабела Валоа Бланка Валоа Жана дьо Валоа |
Други роднини | Карл IV (зет) |
Шарл Валоа в Общомедия |
Шарл Валоа́, граф (на фр. Charles comte de Valois) 12 март 1270 — 16 декември 1325) — граф Валоа от 1286 година, граф дьо Алансон, граф дьо Шартър, граф Анжу от 1290 година, граф дьо Мен (под име Шарл III, от 1290 година), титулярен император на Латинската империя, титулярен крал на Арагон. Той е син на Филип III Смелия и неговата първа съпруга Изабела Арагонска. По-малък брат на краля на Франция Филип IV Хубави.
Биография
Посветен в рицарство на 14 годишна възраст, с помощта на папския легат е обявен за крал на Арагон, но след като не успява действително да заеме престола, през 1295 г. той се отказва от короната на Арагон. С помощта на папа Бонифаций VIII става граф Романя. През 1301 г. Шарл Валоа воюва в Италия за папското графство, командва две военни експедиции в Аквитания (1297 и 1324), става кандидат за император на Свещената римска империя.
Умира в Ножан льо Руа и е погребан в църквата "Свети Яков" в Париж.
Бракове и деца
Първи брак :На 16 август 1290 година в Курбе се жени за Маргарита Анжуйска (1273—1299), графиня Анжу и Мен, дъщеря на Карл II, крал на Неапол, и Мария Унгарска.От съпругата си наследява титлите граф на Анжу, Мен и Перш (март 1290)
Деца:
- Изабела (1292—1309), от 1297 г. омъжена за Йоан III (1286—1341), херцог на Бретон.
- Филип VI (1293—1350), граф Валоа, крал на Франция, основател на кралската династия Валоа.
- Жана (1294—1342), от 1305 година омъжена за Вилхелм I д’Авен (1286—1337), граф Ено, Холандия и Зеландия. Тяхната дъщеря Филипа става кралица на Англия, съпруга на Едуард III Плантагенет.
- Маргарита (1295—1342), от 1310 година омъжена за Ги де Шатильон (ум. 1342), граф Блоа.
- Шарл II (1297—1346), граф Алансон, загива в битката при Креси.
- Екатерина (1299—1300).
Втори брак: В 1301 година в Сен-Клу се оженил за Катрин де Куртене (1274—1307), дъщеря на Филипп, титулярен император на Латинската империя, и Беатрис Анжуйска — дъщеря на Карл I Анжуйски. Чрез втората си съпруга Катрин дьо Куртене наследява претенцията за император на Латинската империя (януари 1301).
Деца:
- Жан (1302—1308), граф Шартр.
- Екатерина (1303—1346), титулярна императрица на Латинската империя, в 1313 година се омъжва за Филип I, княз Тарентски (1278—1332).
- Жана (1304—1363), през 1318 година се омъжва за Роберт III д’Артоа (1287—1342).
- Изабела (1306—1349), абатиса на Фонтевро.
Трети брак: През 1308 година в Поатие се жени за за Марго дьо Шатийон-Сен Пол (1293—1358), дъщеря на Ги IV де Шатильон, граф де Сен-Пол, и Мари де Дрьо.
Деца:
- Луи (1309—1328), граф Шартр и Алансон.
- Мария (1311—1331), в 1324 година се омъжила за Карл Калабрийски (1298—1328), ражда бъдещата кралица Джована I Неаполитанска
- Изабела (1313—1383), през 1336 година омъжва се за Пиер I, херцог де Бурбон (1311—1356).
- Бланш (1317—1348), в 1329 година се омъжва се за Карл IV (1316—1378), император на Свещената Римска империя и крал на Чехия.
Шарл Валоа в литературата:
Шарл Валоа се явява един от героите на цикъла от исторически романи «Прокълнатите крале» на френския писател Морис Дрюон.