Димитър Карастоянов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
Тука нещо голема каша.
Ред 2: Ред 2:
| име = Димитър Карастоянов
| име = Димитър Карастоянов
| портрет =
| портрет =
| описание = български политик и революционер
| описание = български фотограф
| роден-дата = [[1870]]
| роден-дата = [[1856]]
| роден-място = [[Ощава]], [[Османска империя]]
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]]
| починал-дата = [[1930]]
| починал-дата = [[1919]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| починал-години = 60
| починал-години = 63
| още =
| още =
{{Депутат-България|22о=1}}
}}
}}


'''Димитър Карастоянов''' е български политик, революционер, [[фотограф]].
'''Димитър Анастасов Карастоянов''' е български [[фотограф]].


== Биография ==
== Биография ==
Димитър Карастоянов е роден 1870 година в село [[Ощава]], [[Кресна|Кресненско]]. Негов баща е революционерът и хайдутин [[Стоян Карастоилов]]. Той е брат на фотографа и революционер Иван Карастоянов.
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]].

Завършва училище в родния си град и педагогическа гимназия в [[Щип]]. От 17-годишен обикаля селата и градовете в Македония, за да снима хората.

По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref>

През 1895 година става член на Върховния македоно-одрински комитет. Участва в [[четническа акция на ВМК|четническата акция]] от 1895 година. През [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] се запознава с [[Александър Протогеров]]. Четник е на [[Тане Николов]]. В [[Илинденско-Преображенското въстание]] е четник на войвода [[Иван Ботушанов]].

След въстанието обикаля [[Рим]] и [[Хага]]. Връща се през 1905 година и е направен опит за убийството му от [[Яне Сандански]]. Участва в [[Балканската война]] като фотограф. В [[Междусъюзническата война]] е ранен при [[Дойран]]. През [[Първата световна война]] е доброволец и е тежко ранен в [[битка при завоя на Черна|битката при завоя на река Черна]].

След войната става депутат в Народното събрание. Привърженик е на генерал Протогеров и е убит от [[михайловисти]]те в [[София]] на път за Народното събрание през 1930 година.


По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. Цар Освободител срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.


== Източници ==
== Източници ==
Ред 32: Ред 22:




{{Портал Македония}}
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}}
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}}
[[Категория:Български политици (1918-1945)]]
[[Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Български фотографи]]
[[Категория:Български фотографи]]
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]]
[[Категория:Убийства в София]]

Версия от 17:27, 22 септември 2014

Димитър Карастоянов
български фотограф
Роден
Починал
Семейство
БащаАнастас Карастоянов
Братя/сестриИван Карастоянов
ДецаБончо Карастоянов
Божидар Карастоянов
Димитър Карастоянов в Общомедия

Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.

Биография

Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.

По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. Цар Освободител срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.

Източници

  1. Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.