Димитър Карастоянов: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
Тука нещо голема каша. |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
| име = Димитър Карастоянов |
| име = Димитър Карастоянов |
||
| портрет = |
| портрет = |
||
| описание = български |
| описание = български фотограф |
||
| роден-дата = [[ |
| роден-дата = [[1856]] |
||
| роден-място = [[ |
| роден-място = [[Кюстендил]], [[Османска империя]] |
||
| починал-дата = [[ |
| починал-дата = [[1919]] |
||
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
| починал-място = [[София]], [[Царство България]] |
||
| починал-години = |
| починал-години = 63 |
||
| още = |
| още = |
||
{{Депутат-България|22о=1}} |
|||
}} |
}} |
||
'''Димитър Карастоянов''' е български |
'''Димитър Анастасов Карастоянов''' е български [[фотограф]]. |
||
== Биография == |
== Биография == |
||
Димитър Карастоянов е роден |
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в [[Самоков]]. Негов баща е [[Анастас Карастоянов]] (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа [[Иван Карастоянов]]. |
||
Завършва училище в родния си град и педагогическа гимназия в [[Щип]]. От 17-годишен обикаля селата и градовете в Македония, за да снима хората. |
|||
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref> |
|||
През 1895 година става член на Върховния македоно-одрински комитет. Участва в [[четническа акция на ВМК|четническата акция]] от 1895 година. През [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] се запознава с [[Александър Протогеров]]. Четник е на [[Тане Николов]]. В [[Илинденско-Преображенското въстание]] е четник на войвода [[Иван Ботушанов]]. |
|||
След въстанието обикаля [[Рим]] и [[Хага]]. Връща се през 1905 година и е направен опит за убийството му от [[Яне Сандански]]. Участва в [[Балканската война]] като фотограф. В [[Междусъюзническата война]] е ранен при [[Дойран]]. През [[Първата световна война]] е доброволец и е тежко ранен в [[битка при завоя на Черна|битката при завоя на река Черна]]. |
|||
След войната става депутат в Народното събрание. Привърженик е на генерал Протогеров и е убит от [[михайловисти]]те в [[София]] на път за Народното събрание през 1930 година. |
|||
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.<ref>Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.</ref> В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. Цар Освободител срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III. |
|||
== Източници == |
== Източници == |
||
Ред 32: | Ред 22: | ||
{{Портал Македония}} |
|||
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}} |
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Димитър}} |
||
[[Категория:Български политици (1918-1945)]] |
|||
[[Категория:Участници в Четническата акция на Македонския комитет]] |
|||
[[Категория:Български революционери от Македония]] |
|||
[[Категория:Български фотографи]] |
[[Категория:Български фотографи]] |
||
[[Категория:Жертви на политически убийства в България]] |
|||
[[Категория:Убийства в София]] |
Версия от 17:27, 22 септември 2014
Димитър Карастоянов | |
български фотограф | |
Роден | |
---|---|
Починал | |
Семейство | |
Баща | Анастас Карастоянов |
Братя/сестри | Иван Карастоянов |
Деца | Бончо Карастоянов Божидар Карастоянов |
Димитър Карастоянов в Общомедия |
Димитър Анастасов Карастоянов е български фотограф.
Биография
Димитър Карастоянов е роден 1856 година в Самоков. Негов баща е Анастас Карастоянов (1822-1880), син на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов. Димитър е брат на фотографа Иван Карастоянов.
По време на режима на Стамболов Карастоянов, за да се спаси от преследване, се мести да живее в Пловдив, където работи като фотограф.[1] В резултат Димитър е временно въдворен в Бачковския манастир с популярната тогава формулировка – за „обида на негово величество”. В началото на 20-ти век той все пак открива собствено ателие в София на бул. Цар Освободител срещу Италианското посолство. Димитър е един от първите български военни фотокореспонденти. Въпреки напредналата си възраст на 56 години участва в Балканската война (1912-1913). Неговите снимки от първия боен полет със самолет, използван от българската авиация при Одрин, обикалят света. Димитър запечатва старите сгради на столицата и ги издава през 1912 година в албума Стара София. Той има трима синове – Любен, Богдан – Бончо, и Божидар. Божидар Карастоянов също става придворен фотограф – на цар Борис III.
Източници
- ↑ Fotografsko izkustvo v Bŭlgaria, Petŭr Boev, Emilia Vladimirova, Dŭrzh. izd-vo "Septemvri", 1983, str. 107.