Шишман II: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 27: | Ред 27: | ||
}} |
}} |
||
'''Шишман II''' е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар [[Михаил III Шишман Асен]]. |
'''Шишман II''' е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар [[Михаил III Шишман Асен]]. |
||
== Родословие == |
|||
<center>{{Familytree2 |
|||
|style=font-size: 90%; line-height: 110%; |
|||
|border=1 |
|||
|boxstyle=padding-top: 0; padding-bottom: 0; |
|||
|boxstyle_1=background-color: #fcc; |
|||
|boxstyle_2=background-color: #fb9; |
|||
|boxstyle_3=background-color: #ffc; |
|||
|boxstyle_4=background-color: #bfc; |
|||
|boxstyle_5=background-color: #fcb; |
|||
|1= '''Шишман II''' |
|||
|2= Цар [[Михаил III Шишман]] |
|||
|3= [[Анна Неда]] |
|||
|4= [[Шишман I]] |
|||
|5= неизвестна по име дъщеря на [[Ана-Теодора Асенина]] |
|||
|6= Крал [[Стефан Милутин]] |
|||
|7= [[Анна Тертер]] |
|||
|8= |
|||
|9= |
|||
|10= [[Петър (севастократор)]] |
|||
|11= [[Ана-Теодора]] |
|||
|12= Крал [[Стефан Урош I]] |
|||
|13= [[Елена д'Анжу]] |
|||
|14= Цар [[Георги I Тертер]] |
|||
|15= [[Мария Тертер]] |
|||
|16= |
|||
|17= |
|||
|18= |
|||
|19= |
|||
|20= |
|||
|21= |
|||
|22= Цар [[Иван Асен II]] |
|||
|23= [[Ирина Комнина]] |
|||
|24= Крал [[Стефан Първовенчани]] |
|||
|25= [[Анна Дандоло]] |
|||
|26= [[Йоан Ангел]] |
|||
|27= [[Матилда дьо Вианден]] |
|||
|28= [[Витомир Тертер]], син или племенник на [[хан Котян]] |
|||
|29= |
|||
|30= Деспот [[Яков Светослав]] |
|||
|31= внучка на [[Иван Асен II]] |
|||
}}</center> |
|||
== Предистория == |
== Предистория == |
||
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. |
Шишман е кръстен на своя дядо [[Шишман I]]. Роден е вероятно в [[Търново]]. |
||
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. |
Баща му [[Михаил III Шишман Асен]] води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар [[Иван Асен II]]. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в [[Тракия]]. През [[1330]] г. баща му губи [[битка при Велбъжд|битката при Велбъжд]], в която ѝ загива. След нея по време на т. нар. [[Среща в Мраката]] е решено на българския престол да седне [[Иван Стефан]] - синът на Михаил III. |
||
8 мес. по-късно през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[ |
8 мес. по-късно през [[1331]] г. след дворцов [[преврат]] начело на държавата застава [[Иван Александър]] - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица [[Анна Неда Сръбска|Анна Неда]] и синовете ѝ бягат в [[Ниш]], оттам в [[Дубровник]] и [[Неапол]], под давление на [[Стефан Душан]]. |
||
== Управление в изгнание == |
== Управление в изгнание == |
||
| Ред 41: | Ред 84: | ||
В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "''близост на рода''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. |
В [[Велико Търново|Търновград]] това вбесява новия цар [[Иван Александър]], който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до [[Видин]], където можел да разчита на голямата "''близост на рода''" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман. |
||
[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на успешен в началото поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор. |
[[Иван Александър]] вдига войската си при [[Сливен]] и тръгва на успешен в началото поход във [[Византия]]. Армията му е пресрещната [[Битка при Одрин (1331)|край Одрин]] и вероятният резултат е победа за войските на [[Андроник III]] и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор. |
||
Повече сведения за Шишман II няма. |
Повече сведения за Шишман II няма. |
||
Версия от 21:37, 23 септември 2014
| Шишман II | ||
|---|---|---|
| претендент за цар на България | ||
| Лични данни | ||
| Управление | претендент от 1341 | |
| Приел титла | {{{Приел титла}}} | |
| Роден | ? | |
| Второ българско царство | ||
| Починал | ? | |
Шишман II е претендент за българския престол в изгнание, трети син на цар Михаил III Шишман Асен.
Родословие
| Шишман I | ||||||||||||||||
| Цар Михаил III Шишман | ||||||||||||||||
| Петър (севастократор) | ||||||||||||||||
| неизвестна по име дъщеря на Ана-Теодора Асенина | ||||||||||||||||
| Цар Иван Асен II | ||||||||||||||||
| Ана-Теодора | ||||||||||||||||
| Ирина Комнина | ||||||||||||||||
| Шишман II | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Първовенчани | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Урош I | ||||||||||||||||
| Анна Дандоло | ||||||||||||||||
| Крал Стефан Милутин | ||||||||||||||||
| Йоан Ангел | ||||||||||||||||
| Елена д'Анжу | ||||||||||||||||
| Матилда дьо Вианден | ||||||||||||||||
| Анна Неда | ||||||||||||||||
| Витомир Тертер, син или племенник на хан Котян | ||||||||||||||||
| Цар Георги I Тертер | ||||||||||||||||
| Анна Тертер | ||||||||||||||||
| Деспот Яков Светослав | ||||||||||||||||
| Мария Тертер | ||||||||||||||||
| внучка на Иван Асен II | ||||||||||||||||
Предистория
Шишман е кръстен на своя дядо Шишман I. Роден е вероятно в Търново.
Баща му Михаил III Шишман Асен води агресивна политика на Балканите, целяща да разпростре България до границите ѝ от времето на цар Иван Асен II. Византия търпи няколко поражения и прави отстъпки в Тракия. През 1330 г. баща му губи битката при Велбъжд, в която ѝ загива. След нея по време на т. нар. Среща в Мраката е решено на българския престол да седне Иван Стефан - синът на Михаил III.
8 мес. по-късно през 1331 г. след дворцов преврат начело на държавата застава Иван Александър - племенник на Михаил III (син на сестра му). Бившата царица Анна Неда и синовете ѝ бягат в Ниш, оттам в Дубровник и Неапол, под давление на Стефан Душан.
Управление в изгнание
Шишман II не последва семейството си, а бяга в Константинопол. Той веднага е пратен при регентството начело с Анна Савойска и Йоан Кантакузин, които признава титлата му "цар на България".
В Търновград това вбесява новия цар Иван Александър, който настоява да му бъде предаден неговият "най-голям враг". Първо е изпратено предупредително писмо, в което царят иска да му бъде предаден Шишман, а след това неговите посланици изискват да бъде незабавно изпратен в България. Йоан Кантакузин обаче отговаря, че ако Иван Александър обяви война на Византия, то ромеите ще пратят Шишман II с кораби до Видин, където можел да разчита на голямата "близост на рода" с местните хора, което щяло да предизвика гражданска война, или сам Кантакузин би поел на поход, в който мнозина биха се присъединили към Шишман.
Иван Александър вдига войската си при Сливен и тръгва на успешен в началото поход във Византия. Армията му е пресрещната край Одрин и вероятният резултат е победа за войските на Андроник III и Шишман II, или неясна победа. В крайна сметка е сключен мирен договор.
Повече сведения за Шишман II няма.
| Иван Александър | → | цар на България (1341 – ?) | → | Иван Александър |