Иван Карастоянов: Разлика между версии
Редакция без резюме |
кат |
||
| Ред 22: | Ред 22: | ||
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Иван}} |
{{СОРТКАТ:Карастоянов, Иван}} |
||
[[Категория:Български фотографи]] |
[[Категория:Български фотографи]] |
||
[[Категория:Самоковци]] |
|||
[[Категория:Починали в София]] |
|||
Версия от 18:31, 26 септември 2014
| Иван Карастоянов | |
| български фотограф | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Погребан | Централни софийски гробища, София, Република България |
| Семейство | |
| Баща | Анастас Карастоянов |
| Братя/сестри | Димитър Карастоянов |
| Иван Карастоянов в Общомедия | |
Иван Анастасов Карастоянов е български фотограф.[1] Той е по-големият син на Анастас Карастоянов (1822-1880) и внук на известния самоковски издател и търговец на щампи Никола Карастоянов (1778-1874). Завършва средното си образование в Белград, специализира във Виена. Карастоянов минава военно обучение в Белградската артилерийска школа. След Освобождението семейството му се мести в София.
През 1896 година на ул. „Самоковска“ (сега Граф Игнатиев) открива свое фотоателие. В продължение на 30 години снима видни политици като княз Александър Дондуков-Корсаков, Симеон Радев, граф Николай Игнатиев, Драган Цанков, Тодор Бурмов, Захари Стоянов, княз Александър Батенберг, Стефан Стамболов, Петко Каравелов, както и известни интелектуалци и писатели – Петко Славейков, Пейо Яворов, Иван Вазов.
Общината му възлага да запечата за поколенията портретите на кметовете на София. Заедно с брат си Димитър Карастоянов той прави и пощенски картички.