Движение за права и свободи: Разлика между версии
мРедакция без резюме |
|||
| Ред 61: | Ред 61: | ||
=== Конституционност === |
=== Конституционност === |
||
Скоро след създаването на ДПС възниква спор около казуса доколко съществуването ѝ не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]], който гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." <ref>[http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България]</ref> На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна <ref>[http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=33 Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.]</ref> |
Скоро след създаването на ДПС възниква спор около казуса доколко съществуването ѝ не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]], който гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." <ref>[http://www.parliament.bg/bg/const Конституция на Република България]</ref> На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна <ref>[http://www.constcourt.bg/Pages/Document/default.aspx?ID=33 Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.]</ref>. Решението е №4 по конституционно дело №1 от 1991г. и е може би най-абсурдното решение в историята на българското правораздаване, взето без предвиденото в Конституцията мнозинство, в противоречие с основен принцип, според който колективните органи вземат решения с мнозинство, и запомнящо се с невиждания куриоз - мнозинството от съдиите(6 на брой) да са с особено мнение. |
||
== Председатели на ДПС == |
== Председатели на ДПС == |
||
Версия от 14:59, 27 септември 2014
- Вижте пояснителната страница за други значения на ДПС.
| Движение за права и свободи ДПС | |
| Абревиатура | ДПС |
|---|---|
| Ръководител(и) | Лютви Местан |
| Основател(и) | Ахмед Доган |
| Основана | 4 януари 1990 |
| Седалище | гр. София, ул. "Александър Стамболийски" 45А |
| Младежка организация | Младежко движение за права и свободи (МДПС) |
| Член на | Либерален интернационал |
| Идеология | социален либерализъм |
| Полит. позиция | център |
| Група в ЕП | АЛДЕ |
| Цветове | Син, бял |
| Народно събрание | 0 / 240
|
| Европейски парламент | 4 / 17
|
| Сайт | www.dps.bg |
| Движение за права и свободи в Общомедия | |
Движението за права и свободи (ДПС) е центристка политическа партия в България, ползваща се с подкрепата главно на етническите турци и други мюсюлмани в България, определяща се като либерална партия и член на Либералния интернационал.
История
Образуване
Движението за права и свободи е учредено на 4 януари 1990 г., няколко месеца преди провеждането на избори за VII Велико Народно събрание. За председател на партията е избран Ахмед Доган, а за първи организационен секретар Йенал Бекир.
Макар, че движението е определяно като наследник на Турското национално-освободително движение в България, съществувало през 1985-86 година, Ахмед Доган, както и други водещи фигури на ДПС са бивши активни агенти на държавна сигурност[1], която е пряко отогорна за провеждане на т.нар. Възродителен процес.[2][3]
Една част от членовете на ДПС са преди свалянето на тоталитарното управление в България и преди създаването на ДПС активни в Независимото дружество за защита правата на човека. Те се дистанцират от Независимото дружество, след като за негов председател е избран Румен Воденичаров (също активен агент на ДС), който от своя страна не се застъпва за техните права.[4]
Конституционност
Скоро след създаването на ДПС възниква спор около казуса доколко съществуването ѝ не противоречи на Глава Първа, чл. 11, ал. 4 от Конституцията на Република България, който гласи: "Не могат да се образуват политически партии на етническа, расова или верска основа, както и партии, които си поставят за цел насилствено завземане на държавната власт." [5] На 8 октомври 1991 г. група от 93 депутати от Великото народно събрание завеждат по този въпрос дело в Конституционния съд на Република България. На 21 април 1992 г. Конституционният съд излиза с решение, което отхвърля искането ДПС да бъде призната за противоконституционна [6]. Решението е №4 по конституционно дело №1 от 1991г. и е може би най-абсурдното решение в историята на българското правораздаване, взето без предвиденото в Конституцията мнозинство, в противоречие с основен принцип, според който колективните органи вземат решения с мнозинство, и запомнящо се с невиждания куриоз - мнозинството от съдиите(6 на брой) да са с особено мнение.
Председатели на ДПС
Парламентарни избори през 2005 година
На парламентарните избори през 2005 ДПС значително увеличава получените гласове и местата си в парламента, в сравнение с 2001.
| Партия/коалиция | Гласове | Процент | Депутати | |||
| Коалиция за България | 1 129 196 | + 345 824 | 31,0% | + 13,8% | 82 | + 34 |
| Национално движение „Симеон Втори“ | 725 314 | - 1 119 441 | 19,9% | - 19,8% | 53 | - 67 |
| Новото време | 107 758 | 3,0% | - | |||
| Движение за права и свободи | 467 400 | + 127 005 | 12,8% | + 5,3% | 34 | + 13 |
| Коалиция „Атака“ | 296 848 | + 296 848 | 8,2% | + 8,2% | 21 | + 21 |
| Обединени демократични сили | 280 323 | - 291 886 | 7,7% | + 1,2% | 20 | - 1 |
| Демократи за силна България | 234 788 | 6,5% | 17 | |||
| Български народен съюз | 189 268 | 5,2% | 13 | |||
Избори за Европейски парламент през 2007 година
За участието си в изборите за български представители в Европейския парламент, насрочени за 20 май 2007 г., ДПС регистрира своя листа от 18 души. Начело на листата бе досегашната временна евродепутатка Филиз Хюсменова.
Местни избори през 2007 година
На местните избори през 2007 година 60 души, от издигнатите кандидат кметове, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС. [7]
Избори за Европейски парламент през 2009 година
Парламентарни избори през 2009 година
Резултати от парламентарните избори в България на 5 юли 2009 година[8]
| |||||||||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| № | Кандидатска листа | Гласове (за пропорционални мандати) |
Дял от гласовете (за пропорционални мандати) |
Пропорционални мандати |
Мажоритарни мандати |
Общо мандати | |||||||||||||
| брой | +/- | % | +/- | брой | +/- | ||||||||||||||
| 1 | Ред, законност и справедливост | 174 582 | — | 4,13 | — | 10 | 0 | 10 | — | ||||||||||
| 2 | ЛИДЕР | 137 795 | — | 3,26 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 3 | ГЕРБ | 1 678 641 | — | 39,72 | — | 91 | 26 | 117 | — | ||||||||||
| 4 | Движение за права и свободи | 610 521 | +143 121 | 14,45 | +1,64 | 32 | 5 | 37 | +3 | ||||||||||
| 5 | Атака | 395 733 | +98 885 | 9,36 | +1,22 | 21 | 0 | 21 | 0 | ||||||||||
| 6 | Коалиция за България | 748 147 | -381049 | 17,70 | -13,25 | 40 | 0 | 40 | -42 | ||||||||||
| 7 | Съюз на патриотичните сили „Защита“ | 6 368 | — | 0,15 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 8 | НДСВ | 127 470 | -597 844 | 3,02 | -16,86 | 0 | 0 | 0 | -53 | ||||||||||
| 9 | Коалиция БЗНС[9] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 10 | Българска лява коалиция | 8 762 | — | 0,21 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 11 | Партия на либералната алтернатива и мира | 2 828 | — | 0,07 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 12 | Зелените | 21 841 | — | 0,52 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 13 | Политическо движение „Социалдемократи“ | 5 004 | — | 0,12 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 14 | ВМРО-БНД[10] | — | — | — | — | — | — | — | — | ||||||||||
| 15 | Другата България | 3 455 | — | 0,08 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 16 | Обединение на българските патриоти | 2 175 | — | 0,05 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 17 | Национално движение за спасение на Отечеството | 1 874 | — | 0,04 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 18 | Български национален съюз - НД | 3 813 | — | 0,09 | — | 0 | 0 | 0 | — | ||||||||||
| 19 | Синята коалиция | 285 662 | — | 6,76 | — | 15 | 0 | 15 | — | ||||||||||
| 20 | За Родината ДГИ-НЛ | 11 524 | — | 0,27 | — | 0 | — | 0 | — | ||||||||||
| 21 | Валентин Милтенов | — | — | — | — | — | 0 | 0 | — | ||||||||||
| ОБЩО: | 4 226 195 | — | 100,00 | — | 209 | 31 | 240 | — | |||||||||||
| |||||||||||||||||||
На парламентарните избори през 2009 година 25 души, от издигнатите кандидат-депутати, от ДПС са били агенти или сътрудници на ДС.[11]
Европейски избори 2014
На Европейските избори на 25 май 2014"ДПС" печели четири места
Структура
Структурата на партията се състои от Национална Конференция, Централен съвет, Председател, Централно оперативно бюро, Областни съвети, Женски дружества и Младежко ДПС.
Председател на партията е Ахмед Доган, заместник-председатели са Лютви Местан, Христо Бисеров, Алиосман Имамов, Филиз Хюсменова, Рушен Риза, секретар е Мустафа Карадайъ[12].
Критика
Според германския разследващ журналист Юрген Рот, ДПС е „непрозрачна турска партия“. [13]
Външни препратки
- Официален сайт
- Няма прошка! ДПС продължава да бъде гнездо за агентите от ДС, Интервю на Дарик Радио с Енвер Хатипоглу, представител на партията в Турция
Източник
- ↑ Христо Христов. За първи път: Досието на Ахмед Доган онлайн. Част 5.1: За преименуването в Кърджали и Хасково през 1984 г. // desebg.com, 2012-09-29. Посетен на 2014-01-05.
- ↑ Христо Христов. Строго секретно: Инструктажът на ДС за провеждане на „възродителния процес” // desebg.com, 2013-11-23. Посетен на 2014-01-05.
- ↑ Христо Христов. Шесто управление преди „възродителния процес”: Да създаваме лидери-агенти сред българските турци // desebg.com, 2013-10-19. Посетен на 2014-01-05.
- ↑ Разочаровани от Румен Воденичаров, мюсюлманите отдавна са се насочили към ДПС и така са лишили дружеството от основната му членска маса.
- ↑ Конституция на Република България
- ↑ Конституционен съд на Република България, Решение №4 от 21 април 1992 г. по конституционно дело № 1 от 1991 г.
- ↑ „Агенти изскачат от листите на “Атака”, ГЕРБ, БСП и ДПС“, в.„Под лупа“, 22.06.2009 г.
- ↑ Избори през 2009 г., сайт на НС
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-160, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ Регистрацията е анулирана с решение на ЦИК № НС-159, ЦИК, 15 юни 2009
- ↑ „25 кандидат-депутати на ДПС са били агенти на ДС“, в.„Новинар“, 29-06-2009 г.
- ↑ http://www.dps.bg/cgi-bin/e-cms/vis/vis.pl?s=001&p=0071&n=000001&g=
- ↑ Рот, Юрген. Българската медийна мощ – и немощта на демокрацията // www.dw.de. Дойче веле, 22 ноември 2013. Посетен на 23 ноември 2013.