Османски бейлик: Разлика между версии
→Османците: м. |
м. |
||
| Ред 5: | Ред 5: | ||
В края на 13 век, т.е. в 1299 г. османците основали т.нар. [[удж]] за завоевания в посока [[Константинопол]], а първи главен град център на образуванието бил [[Сьогют]]. <ref>http://2.bp.blogspot.com/_e2VE9xCepcY/SuyNU1z8J5I/AAAAAAAAAH8/rg-98VQjDss/s200/ottoman-beyliks.jpg</ref> |
В края на 13 век, т.е. в 1299 г. османците основали т.нар. [[удж]] за завоевания в посока [[Константинопол]], а първи главен град център на образуванието бил [[Сьогют]]. <ref>http://2.bp.blogspot.com/_e2VE9xCepcY/SuyNU1z8J5I/AAAAAAAAAH8/rg-98VQjDss/s200/ottoman-beyliks.jpg</ref> |
||
На територията на османския бейлик под малоазийският [[Олимп (Мала Азия)|Олимп]] се намира [[манастира "Полихрон"]], където [[Константин-Кирил Философ|свети Константин-Кирил Философ]] създава [[глаголица]]та. |
|||
== Османците == |
== Османците == |
||
| Ред 51: | Ред 53: | ||
== Вижте също == |
== Вижте също == |
||
* [[Никейска империя]] |
|||
* [[Еничарски корпус]] |
* [[Еничарски корпус]] |
||
* [[Валиде султан]] |
* [[Валиде султан]] |
||
Версия от 17:40, 28 септември 2014
Османският бейлик (също и Османски емират; Шаблон:Lang-tr) е крайно северозападното самостоятелно териториално образувание в Мала Азия, възникнало на територията на Витиния (днес Биледжик (вилает), а после и Бурса (вилает) от Мармара, т.е. историко-географски като област, част от района на Мраморно море).
Начело на формированието застанала династия основана от Осман I, наричана Османци (а не турци).
В края на 13 век, т.е. в 1299 г. османците основали т.нар. удж за завоевания в посока Константинопол, а първи главен град център на образуванието бил Сьогют. [1]
На територията на османския бейлик под малоазийският Олимп се намира манастира "Полихрон", където свети Константин-Кирил Философ създава глаголицата.
Османците
Въпросът за първите османци е много спорен, понеже термина и понятието турци се появява в историографията едва с началото на българското възраждане през втората половина на XVIII век. До тогава в българската книжнина на среднобългарски език за означение на мюсюлманите от българите-християни са използвани думите "агаряни" и "измаилтяни", което ще рече че османските мюсюлмани са алегорично чада на библейската Агар, робиня на Авраам, и техния син Исмаил, т.е. че те са рожби на кръвосмешение или верско престъпление[1]. Най-близо до възникналото понятие "турци" е съществувалото още от времето на кръстоносните походи друго такова - туркополи. Туркополите били обърнали се към исляма членове на бандите - бивши акрити и стратиоти. [2]
Начало на османската интервенция
През 1299 г. Осман I поема властта слагайки началото на османския бейлик, и започвайки удж-интервенция във Витиния.[3] През 14 век, Византия е обхваната от цяла поредица граждански войни, най-вече с участието на Йоан Кантакузин. В борбата си за императорската власт, Кантакузин наема многократно османците като наемници. Предходно, за да се справи с бившите си наемници в Мала Азия, Андроник II Палеолог приема предложението на прословутата каталанска компания, калена в битки по време на Реконкистата.
През 1302 г. Роже де Флор наема войници след сключения Катабелотски мирен договор между управляващата Сицилианското кралство Анжуйска династия и Кралство Арагон за разпределяне сферите на влияние в Западното средиземноморие за остров Сицилия и Южна Италия.
През 1303 г. Роже дьо Флор предлага услугите на каталанската компания на византийския император Андроник II Палеолог и неговия син Михаил IX Палеолог. Владенията на Византийската империя в Азия са под заплаха от агресивните османци. Същата година Роже де Флор дебаркира с 39 галери в Константинопол, извършвайки преноса на около 1500 конници и 4000 алмоговари-пехотинци за борба с туркопулите. С благословията на Императора Роже се жени за дъщерята на Иван Асен III.
Каталунската компания извършва набег във Витиния разбивайки на няколко пъти османците, но скоро между нея и византийския император възникват разногласия, включително финансови. На 30 април 1305 г. Роже де Флор е убит по време на пир в Одрин от специално наети за целта 1000 алани от византийския император. В последствие, каталунската компания разорява територията на цяла днешна Гърция, преди да се установи трайно някъде, създавайки Атинско херцогство - южно от територията на т.нар. Душаново царство, а после и Епирско царство.
Организация и устройство
Първоначалната организация на бейлика била съвсем по-военному. [4] Още с възникването и с цел укрепване, газията Осман I обявил, че всеки негов поданик е освободен от фиск, което имало невероятен отзвук най-вече на Балканите, където крепостните във феодите понасяли цялата тежест на всички междудинастични битки за власт и титли. Този акт на Осман I привлякъл в редиците на "правоверните" цяла свободна от фискални облози армия, която се самоиздържала, а същевременно от походите внасяла дан и в хазната на османите. Едва в хода на завоеванията на тази военна държавица, възникнал дивана с длъжностите на трима везири и ковчежник отговарящ за хазната.
Териториалната експанзия и поислямчването на християните вървели ръка за ръка, понеже политиката за обърналите се в исляма се изразявала в освобождаването им от всякакъв налог, за сметка на поддръжниците на "старата християнска вяра". Въпреки тази политика, чак до 17 век, т.е. до началото на българското възраждане, насилствената ислямизация в османските владения била по-скоро изключение, отколкото правило. Основните приходи в османската хазна идвали от трибути, имуществото на победените по време на завоевателните походи, репарации.
Освен т.нар. османски турски език в двора и канцеларията на владетеля, за кореспонденция и вътрешни нужди се използвал стария византийски език, среднобългарски език, арабски език и фарси. [5]
Териториална експанзия
Цялата първоначална политика на териториалната експанзия на изцяло военнизираното османско образувание била насочена първо към завоюване на малоазийското анатолийско крайбрежие, а сетне на Тракия и целите Балкани.
За целта, като първа цел била избрана стара Пруса, днес Бурса (виж история на Бурса) - емблематичен град свързан с последните дни на Ханибал Барка и издаването му на SPQR от Прусий I. Отделно от това, на територията на малоазийската акватория се намирали още два емблематични за световната история града - Троя и Никея - втория свързан със символа на вярата. След завоюването на тези емблематични в световната история градове, исманците се насочили към завоюването на българските земи, и едва при почти цялостното им покоряване - превзели Константинопол, след което се справили с основния си съперник на Анатолия - Караман.
Едва в началото на 16 век (великолепният век), отпочнала ориенталската експанзия на османците, като Селим I завоювал "знамето на пророка" и се обявил за "предводител на правоверните", след като последователно отвоювал Светите земи, Мека и Медина.
Преди това, в битката за Азия, османците претърпели едно съкрушително поражение в битка при Ангора.
Основните експанзионистични османски направления със завоюваните територии през 14 и 15 век носели имената Румелия и Анатолия.
Причини за възхода на османския бейлик и превръщането му в световна империя на три континента
Българският изследовател Христо Матанов, обобщава че:
| „ | Съвсем погрешно ще бъде да се смята, че политическото и военното издигане на османското емирство е резултат само на неговото собствено развитие. | “ |
Цялостното въздигане на малкия, но изцяло военизиран османски бейлик, се крие в дълбоката вътрешна екзистенциална криза във Византия и на Балканите, както и предходно обхваналата я такава цяла Анатолия - след битката при Манцикерт и по време на кръстоносните походи.
Византийският историк Теодор Метохит отбелязал, че основната причина за възхода на малоазийския "ислямски" свят, в това число и на османския бейлик, е перманентната политическа и социална криза на Византийската империя. Един византийски интелектуалец лаконично описва причините за византийския упадък и съответно - за османското възцаряване:
| „ | Нашите управници са несправедливи, а тези които надзирават делата ни, са ненаситни, съдиите приемат подкупи. | “ |
Единствена социална алтернатива на разкапващия се византийски свят през 14 век, раята съзряла в османците. [6] През 17 век, в края на османската експанзия, в центъра на българските земи, исляма бил многозначително представен - в София имало издигнати основно от потурнаци от 150 до 300 джамии [7], а в центъра на Константиновата земя (където венецианския посланик намерил Мехмед II с дивана за да уговаря мирния договор и предаването на Шкодра, и който края осигурявал главния ударен корпус на спахилъка) - 17 джамии. [8]
Източници
- ↑ http://2.bp.blogspot.com/_e2VE9xCepcY/SuyNU1z8J5I/AAAAAAAAAH8/rg-98VQjDss/s200/ottoman-beyliks.jpg
- ↑ Terrence Wise: The Knights of Christ, p. 34, ISBN 0-85045-604-5
- ↑ http://1.bp.blogspot.com/_VgvUFEQICes/SwMc5ZESd7I/AAAAAAAAF-M/ttnbiSjEGXQ/s1600/Osmanl%C4%B1+beyli%C4%9Fi+(1299-1326).jpg
- ↑ Эпоха бейликов - Османская империя - Каталог статей - Всемирная история
- ↑ Чилингиров, Стилиян. Какво е дал българинът на другите народи. 1938, 1939, 1941, 1991, 2006. с. 90-91.
- ↑ От Галиполи до Лепанто. Глава първа - От Азия към Европа (2)
- ↑ Иширков, Атанас. Град София през XVII век. Царска придворна печатница, 1912. с. 18.
- ↑ „Константиновата земя” в контекста на османската експанзия през XV и началото на XVI в.
.jpg){kind=link}