Емона (залив в Антарктика): Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+ карта
Ред 34: Ред 34:
* [http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските наименования в Антарктика]
* [http://apcbg.org/gazet-bg.doc Справочник на българските наименования в Антарктика]
* [http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/ SCAR Composite Antarctic Gazetteer]
* [http://data.aad.gov.au/aadc/gaz/scar/ SCAR Composite Antarctic Gazetteer]
* Л. Иванов и Н. Иванова. [http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''.] София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. 411 стр., 128 илюстр. Второ преработено и допълнено електронно издание. ISBN 978-619-90008-2-3



[[Категория:България в Антарктика]]
[[Категория:България в Антарктика]]

Версия от 13:03, 4 октомври 2014

Разположение на остров Ливингстън, Южни Шетлъндски острови.
Залив Емона
Заливът Емона сниман от връх Лясковец в планината Тангра.
Заливът Емона сниман от базата “Свети Климент Охридски”.

Заливът Емона (Шаблон:Lang-en) се намира на протока Брансфийлд с размери 4 км по направление югозапад-североизток и 3.4 км по направление северозапад-югоизток, достига дълбочина 100 м в средната си част. Представлява североизточната, вътрешна част на Южния залив на остров Ливингстън, използвана за закотвяне на корабите посещаващи българската база Св. Климент Охридски. Ограничен на югоизток от нос Хесперидес и Българско крайбрежие, на изток от края на ледника Перуника, и на северозапад от Пимпирев бряг в частта му североизточно от нос Смолян. Бреговата линия на залива претърпява значителни промени в резултат на отдръпването на лед. Перуника и Пимпирев ледник (достигащо 400 м при нос Алеко и риф Ронжел в рамките на едно десетилетие) в края на 20 и началото на 21 век. Районът е посещаван от ловци на тюлени през 19 век. Координатите му са: 62°37′35″ ю. ш. 60°22′20″ з. д. / 62.626389° ю. ш. 60.372222° з. д.. Наименуван на селището Емона в Източна България. Името е официално дадено на 16 март 1994 г. Българско топографско проучване през 1994/1995 г., 1995/1996 г., Тангра 2004/05 и 2009/2010 г. Британско картографиране от 1968 г., чилийско от 1971 г., аржентинско от 1980 г., испанско от 1991 г., българско от 2005 г., 2009 г., и 2010 г. (водната част прилежаща към българската база).

Вижте също

Карти

Карта на о. Ливингстън

Външни препратки