Уилям Смит (мореплавател): Разлика между версии
+ източници |
+ връзки |
||
Ред 2: | Ред 2: | ||
[[Image:Livingston-Island-Overview-Map.tif|thumb|right|Карта на о. Ливингстън]] |
[[Image:Livingston-Island-Overview-Map.tif|thumb|right|Карта на о. Ливингстън]] |
||
[[Image:Williams-Point.jpg|thumb|right|Нос Уилямс]] |
[[Image:Williams-Point.jpg|thumb|right|Нос Уилямс]] |
||
През 1819 извършва търговско плаване на кораба "Уилямс" от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6</ref> |
През 1819 извършва търговско плаване на кораба "Уилямс" от [[Валпарайсо]] до [[Буенос Айрес]] и при преминаването покрай нос [[Хорн]] в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива [[Южни Шетлъндски острови|Южните Шетлъндски о-ви]] (3687 км<sup>2</sup>). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на [[Ливингстън (остров)|остров Ливингстън]], първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.<ref>Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3)</ref> |
||
При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819-1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на [[Едуард Брансфайълд]]. През лятото (декември-март) на 1820-1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830-1831 участва в експедицията на [[Джон Биско]]. |
При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819-1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на [[Едуард Брансфайълд]]. През лятото (декември-март) на 1820-1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830-1831 участва в експедицията на [[Джон Биско]]. |
||
Ред 16: | Ред 16: | ||
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208. |
* Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208. |
||
* Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32-33. |
* Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32-33. |
||
* Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 |
* Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. ''Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие''. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 ([http://biblio.bg/Антарктика/Нуша-Иванова/9786199000823-47937 Второ преработено и допълнено електронно издание 2014,] ISBN 978-619-90008-2-3) |
||
{{СОРТКАТ:Смит, Уилям (мореплавател)}} |
{{СОРТКАТ:Смит, Уилям (мореплавател)}} |
Версия от 07:51, 7 октомври 2014
Уилям Смит (на английски William Smith) (около 1775, Блайт, Нортъмбърланд - неизв.) английски мореплавател.
През 1819 извършва търговско плаване на кораба "Уилямс" от Валпарайсо до Буенос Айрес и при преминаването покрай нос Хорн в търсене на благоприятни западни ветрове, се отклонява далеч на юг и на 19 февруари 1819 открива Южните Шетлъндски о-ви (3687 км2). Мореплавателят се натъква на нос Уилямс, североизточния край на остров Ливингстън, първата земя южно от паралела 60º ю.ш. открита от човека.[1]
При следващото си плаване на 14 октомври същата година Смит слиза на остров Кинг Джордж (Ватерлоо) и го обявява за английско владение. През 1819-1820 на същия кораб участва като щурман в експедицията на Едуард Брансфайълд. През лятото (декември-март) на 1820-1821 отново плава около Южните Шетлъндски о-ви. През 1830-1831 участва в експедицията на Джон Биско.
Неговото име носят:
- нос Смит ( ), на североизточния бряг на остров Смит, в Южните Шетлънски о-ви;
- остров Смит ( ), най-западния остров в Южните Шетлънски о-ви.
Бележки
- ↑ Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)
Източници
- Панайотов, И. и Р. Чолаков, Календар на географските открития и изследвания, София, 1989 г., стр. 42, 208.
- Трешников, А. Ф., История открытия и изследования Антарктиды, М., 1963., стр. 32-33.
- Период на тюленолова. В: Л. Иванов и Н. Иванова. Антарктика: Природа, история, усвояване, географски имена и българско участие. София: Фондация Манфред Вьорнер, 2014. с. 48-51. ISBN 978-619-90008-1-6 (Второ преработено и допълнено електронно издание 2014, ISBN 978-619-90008-2-3)