Видин

Тази статия е за града в България. За селото в Румъния вижте Видин (Окръг Горж).

---

Видин
средновековни стени, крайдунавски парк, крепост Баба Вида, театър, Стамбол капия, порта
Видин 43.98869, 22.874058 Видин
Общи данни
Население	44 077 души (15 март 2024 г.) 697 души/km²
Землище	63,218 km²
Надм. височина	34 m
Пощ. код	3700
Тел. код	094
МПС код	ВН
ЕКАТТЕ	10971
Администрация
Държава	България
Област	Видин
Община    – кмет	Видин Цветан Ценков (СДС, НДСВ, Новото време; 2019)
Адрес на общината
пл. "Бдинци" 2, тел.: www.vidin.bg [2]
Уебсайт	www.vidin.bg
Видин в Общомедия

Вѝдин е областен град в Северозападна България, разположен по поречието на река Дунав. Той е административен и стопански център на едноименните Община Видин и Област Видин.

По данни на ГРАО към 15 юни 2011 г. жителите с настоящ адрес на града са 54 218 души, а НСИ оценява населението на 46 068 жители към 31.12.2013 г.

География

Местоположение

Ферибот Видин - Калафат

Градът е разположен край река Дунав. Той е първото голямо българско пристанище по течението на реката и начална точка на Републикански път I-1, водещ до границата с Гърция при Кулата. На 2 km от града е разположен фериботният комплекс, който през 2013 г. е заменен от 2-ри мост на реката, наречен „Нова Европа“ (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин - Калафат“). Срещу Видин е разположен румънският град Калафат.

Видин е най-големият град в близост до Белоградчишките скали и пещерата Магура.

През Видин преминават 2 европейски транспортни коридора - 4-ти и 7-ми.

В землището на град Видин се намира и село Новоселци, което няма собствено землище.

Климат

Климатични данни за град Видин (1931-1970), рекорди 1926-1970
Месеци	яну.	фев.	март	апр.	май	юни	юли	авг.	сеп.	окт.	ное.	дек.	Годишно
Абсолютни максимални температури (°C)	18,5	21,5	28	32	36,5	38,8	40,8	41	40,5	32	26	20,2	41
Средни максимални температури (°C)	1,2	4,6	10,4	18,3	23,7	27,5	30,1	29,8	25,4	17,9	9,8	4	16,9
Средни температури (°C)	−2,2	0,4	5,1	12,1	17,2	20,7	22,9	22	17,9	11,6	6	0,7	11,2
Средни минимални температури (°C)	−6	−3,7	0,2	5,9	10,6	14	15,5	14,5	11	6,1	2,5	−2,5	5,7
Абсолютни минимални температури (°C)	−32,5	−30,9	−26,6	−5,5	−0,1	5,1	7,6	5,5	−0,3	−5,5	−13,6	−24,5	−32,5
Средни месечни валежи (mm)	41	37	40	51	64	69	47	38	36	49	56	53	581
Източник: [3]

Води и острови

Водите в близост до Видин са представени главно от река Дунав, както и от малки реки. Най–близките острови до Видин са:

• румънски - о. Малък Калафат (Ostrovul Calafatul Mic) и о. Голям Калафат (Ostrovul Calafatul Mare)
• български - о. Кутово (или Голия остров), о. Голям близнак и о. Малък близнак.

Население

Характеристика

Центърът на града от птичи поглед

Видин е 21-ят по големина град в България. Населението на цяла Северозападна България намалява още от 1946 г., особено чувствително е намалението на Област Видин, която от 1946 г. досега се е стопила наполовина. В много от общините се наблюдава депопулация на населението (делът на пенсионерите е над 30%). Понастоящем Област Видин е най-малката по население в България, докато по територия е на 15 място от всичко 28 области. Дори области с много по-неблагоприятни условия за живот и по-малки територии, като Област Смолян, Област Кърджали са с по-многобройно население. Към 2009 г. населението на Област Видин е 108 067 души. Без спешна политика за незабавно спиране на депопулационните процеси във Видинско и цяла Северозападна България в бъдеще областта може да се обезлюди подобно на Странджа, където гъстотата е едва 10–12 души/км² при средна гъстота за България 70,3 души/км².

Долната таблица показва изменението на населението на града в периода от 1887 до 2013 г.

Видин
година	1887	1910	1934	1946	1956	1965	1975	1985	1992	2001	2005	2007	2009	2011	2013
население	14 772	16 450	18 465	18 481	23 932	36 835	53 091	62 693	62 691	57 614	52 558	50 547	49 471	48 071	46 068
Източници: Национален статистически институт, „Citypopulation.de“, „Pop-stat.mashke.org“ и Географски институт при БАН

Религии

Мавзолеят на екзарх Антим I

Видинската катедрала „Св. Димитър“

Градът е център на Видинска епархия, оглавявана от митрополит Дометиан.

История

Крепостта „Баба Вида“ от 10-ти век

Видин е град с многовековна история. Създаден е още през древността. Възникнал е на мястото на древното келтско селище Дунония, където римляните по-късно построяват крепостен град с името Бонония, който българите наричат Бдин (от глагола бдя/и), а по-късно Видин. По време на Римската империя той е сред главните градове на провинция Горна Мизия, обхващаща територии от днешна Северозападна България и Източна Сърбия.

По време на Втората българска държава цар Иван Александър поверява управлението на Видинското деспотство на сина си от първата съпруга влахинята Теодора Басараб Иван Срацимир, като го коронясва за цар, който се отделя от Търновското царство и създава Бъдинското (Видинското) царство, което по-късно е покорено от османските турци. През 1444 г. Видин е обсаждан от Владислав Варненчик, а през 17 и 18 в. е превземан от австрийците, нападан от унгарците и румънците. Иван Срацимир има сестра Доротея Българска, женена за Твърдко I; негова съпруга е Анна Басараб, чиято сестра Анка Басараб е женена за неговия първи братовчед и цар на Душановото царство Стефан Урош V.

Като част от Османската империя Видин е важен административен и икономически център. От 1400 до 1700 г. Видин е част от буферна зона между Османската държава и Австрия и многократно е превземан от австрийската армия. За известно време е управляван фактически самостоятелно, когато Осман Пазвантоглу е бил владетел на Видинско - от 1798 до 1807 г. В 1806 г. бившият еничар Осман Пазвантоглу затваря няколкостотин миряни и свещеници от Видин и околността, воглаве с владиката Калиник в църквата св. Петка и ги изколва пред олтара. Градът е център на въстания през 1773 и 1850 г.

При избухването на Балканската война през 1912 г. 19 души от Видин са доброволци в Македоно-одринското опълчение.

През годините е носил последователно имената: Дунония (ІІІ в.пр.н.е.); Донавия (трак.); Дий ; Бонония (рим.); Бъдин (VII в. - нач. XI в.); Бдин (ХІ в.); Бънин; Будим; Будин; Бодин (1569); Видини (гръцки); Видин; Пидин; Бидин; Бодин; Кираденум; Бишитери; Ведин (1669); Видин (тур.)

Политика

Избори за Народно Събрание 2009 г. по "пропорционална" система

	РЗС	ЛИДЕР	ГЕРБ	ДПС	АТАКА	КБ	НДСВ	СК	Брой на действителните гласове
гласове	2093	1844	20273	2830	3408	15906	3724	3103	53867
мандати определени от СИК	1	0	1	0	0	1	0	0	3

Списък на избраните за народни представители - пропорционален вот

1. Владимир Цветанов Тошев ГЕРБ

2. Кристияна Методиева Петрова "Ред, законност и справедливост"

3. Михаил Райков Миков КОАЛИЦИЯ ЗА БЪЛГАРИЯ

Избран за народен представител - мажоритарен вот

1. Любомила Станиславова Станиславова ГЕРБ

Избори за Народно Събрание 2013 г. по "пропорционална" система

	КБ	АТАКА	ГЕРБ	ДПС	Движение България на Гражданите	Брой на действителните гласове
гласове	17622	3370	12335	474	1 754	44 291
мандати определени от СИК	2	0	1	1	0	4

Избрани кандидати по азбучен ред

Владимир Цветанов Тошев ПП "ГЕРБ"

Михаил Райков Миков КП "Коалиция за България"

Петя Николова Раева ПП "Движение за Права и Свободи"

Филип Стефанов Попов КП "Коалиция за България"

Преди изборите председателят на ДПС Лютви Местан заяви ""Ще потърсим формулата да успеем да спечелим за първи път от създаването на ДПС един мандат във Видински район". Впоследствие програмата за пресмятане на изборните резултати, предложена от експерта на ГЕРБ проф. Калинов бе "засекретена" от ЦИК, а изборът на Петя Раева (ДПС) от Видин с 474 гласа предизвика политически скандал. Програма за автоматично пресмятане онлайн на изборните резултати бе публикувана от вестник Бивол.

Кмет

• 2011 - Герго Гергов (БСП, ЗСАС) печели на втори тур с 53.26%% срещу Владимир Тошев (ГЕРБ)
• 2007 - Румен Видов (ГЕРБ) печели на втори тур с 65% срещу Иван Ценов (Коалиция „За Видин“)
• 2003 - Иван Ценов („Всички за Видин“) печели на втори тур с 52% срещу Добромир Тодоров (БСП, ПД Социалдемократи, ОБТ, БЗС Александър Стамболийски).
• 1999 - Иван Ценов (ОДС) печели на първи тур с 56% срещу Кръсто Спасов (БСП, БЗС Александър Стамболийски, ПК Екогласност, БКП Георги Димитров, БЕКП).
• 1995 - Иван Симеонов (Предизборна коалиция БСП, БЗНС Александър Стамболийски, ПК Екогласност) печели на първи тур с 60% срещу Борис Спасов (Обединена демократична опозиция).

Общински съвет

Функции на Общинският съвет

Общинския съвет определя политиката за изграждането и развитието на общината във връзка с осъществяването на дейностите по чл. 11 на ЗМСМА, както и на другите дейности, определени със закон.

• Общинското имущество, общинските предприятия, общинските финансии, данъци, такси, общинската администрация;

• Устройството и развитието на територията на общината и на населените места в нея;

• Образованието – предучилищно възпитание, начално, основно и средно образование;

• Здравеопазването – амбулаторно-поликлинично и болнично обслужване, здравна профилактика, медико- социални грижи и санитарно-хигиенни дейности;

• Култура – читалища, театри, оркестри, библиотеки, музеи и музейни сбирки, самодейност, ритуали, местни традиции и обичаи;

• Благоустрояването и комуналните дейности – водоснабдяване, канализация електрификация, топлофикация, телефонизация, улици и площади, паркове, градини, улично осветление, озеленяване, корекция на реки и дерета, третиране на битови отпадъци, общински транспорт, общински бани, перални, хотели, гаражи и гробища;
• Социално подпомагане – социални грижи и социални помощи, социално жилищно задоволяване и други социални дейности с общинско значение;

• Опазването на околната среда и рационално използване на природните ресурси с общински значение.

• Поддържането и опазването на културата, исторически и архитектурни паметници с общинско значение;

• Развитието на спорта, отдиха, туризма с общинско значение.

Източници

Международни отношения

Побратимени градове

• Демре, Турция
• Зайчар, Сърбия
• Калафат, Румъния
• Ровно, Украйна
• Уест Карълтън, Охайо, САЩ
• Ходмезовашархей, Унгария

Градове партньори

• Дебър, Република Македония
• Дегендорф, Германия
• Файл:Lecco-Stemma.png Леко, Италия
• Улм, Германия

Икономика

Характеристика

В града възстановява работата заводът за автомобилни гуми. Продължава да осигурява работа на около 200 работника заводът за помпи „Випом“, както и заводът за ризи „Вида“ (в ликвидация).

Има чувствителен отрицателен ръст на населението поради миграционни процеси, произтичащи от безработицата в града и района. В резултат в града почти не са останали специалисти в която и да е област на икономиката. Това създава сериозни трудности пред фирмите, които възнамеряват да инвестират тук.

През 2007 г. започва изграждането на втория мост над река Дунав между България и Румъния „Нова Европа“ (известен по-рано като „Дунав мост 2“ или „мост Видин - Калафат“), което е предпоставка за развитието на икономиката на града и региона.

Транспорт

От средата на месец Октомври във гр.Видин има четири градски автобусни линии , след като общината сключи договор с частната транспортна фирма от Монтана „Bononia Expres”. Маршрутите са разписани съобразно нуждите на гражданите за по-лесна и евтина връзка на централната градска част с отдалечените квартали, а цената на билета е 65 стотинки.

Линия № 1: Гарата - Музея - Общински пазар - Старата болница - ОРБ “Св.Петка” - Църквата - Мелницата - “Товарни превози” - Ферибоот - и обратно по маршрута. Маршрут по направление: Гарата - ТЕЦ: Гарата - х-л „Ровно” – „120 апартамента” - КАТ - ТИХ - “Кнауф” – „Селището” – „Видахим” 1 – „Видахим” 2 - ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 4: Гарата – „Панония” - ”Видахим”; Маршрут: Гарата - Музея - бл. “Лотос” - Куклен театър - Военно поделение - кино “Вапцаров” - Английска гимназия - Нафтопункт - Мелницата - “Панония” бл.10 - “Панония” бл.4 - “Вида Стил” – ж.к. “Вида” - “Куклите” - Нова баня - бл.”Кокиче” – ж.к. “Баба Тонка” бл.3 – Гарата; Маршрут по направление: Гарата - ТЕЦ: Гарата - х-л „Ровно” - „120 апартамента” - КАТ - ТИХ - “Кнауф” – „Селището” – „Видахим” 1 – „Видахим” 2 - ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 5: Гарата – „Панония” – ”Видахим”; Маршрут: Гарата – ж.к. “Баба Тонка” бл.6 – ж.к. “Хр. Ботев” - Нова баня - “Куклите” – ж.к. “Вида” - “Вида Стил” - “Панония” бл.4 - “Панония” бл.10 - Мелницата - Нафтопункт - Английска гимназия - кино “Вапцаров” - Военно поделение - Куклен театър - бл. “Лотос” - Музея – Гарата; Маршрут по направление: Гарата - ТЕЦ: Гарата - х-л „Ровно” - „120 апартамента” - КАТ - ТИХ - “Кнауф” – „Селището” – „Видахим” 1 – „Видахим” 2 - ТЕЦ и обратно по маршрута.

Линия № 6 - "бл. 120 апартамента" – Гарата – “Панония” - Нов гробищен парк; Маршрут: „120 апартамента” - Гарата – Музея – бл. “Лотос” – Куклен театър – Военно поделение – Кино “Вапцаров” – ГПЧЕ – Нафтопункт – Мелницата /Кумбаир/ - “Панония” бл.10 – “Панония” бл.4 – “Вида Стил” – ж.к. “Вида” – “Ал.Самболийски” бл.6 – “Плиска” бл.6 – бл.”Кокиче” – “Перчински” – ж.к.”Строител” – Стар гробищен парк – Нов гробищен парк и обратно по маршрута.

Има редовни автобусни линии до селата в областта.

Култура и развлечение

Театри, Филхармония и галерии

• Драматичен театър „Владимир Трендафилов“
• Държавен куклен театър
• Филхармония
• Видинска художествена галерия „Никола Петров“

Музеи и мавзолеи

• Музей „Конака“
• Музей "Кръстата казарма"
• мавзолеите на екзарх Антим I и на османския управник Мустафа паша (тюрбе в района на болницата).

Библиотека, читалища и други

• Ансамбъл за народни песни и танци "Дунав"
• Регионална библиотека „Михалаки Георгиев“
• Читалище „Цвят“, Видин
• ларп клан "Бдин"

Редовни събития

Видински панаир

(История по данни на Държавния архив, Видин)

• 1896 – основана е Земеделско-скотовъдна изложба във Видин.
• 1897 – организирана е втора такава изложба.
• 15 май 1898 – окръжният управител д-р Иван Златаров прави предложение до общинските съветници същата година и занапред да се организира панаир във Видин, на който да се продават добитък и стоки, с продължителност 4 дни и да се открива всяка година на 15 август.
• 1935 – общинските съветници решават да се ходатайства пред областния директор, а той – пред Министерството на народното стопанство, “да се остави и занапред панаирът”, който започва на 28 август и продължава между 7 и 13 дни. В документите от този период се споменава, че Видинският панаир вече е известен зад граница и на него идват и много чужденци.
• 1936 – приет е правилник на Видинския ежегоден есенен панаир.
• 1937 – общинските съветници преценяват, че събитието има нужда от развитие и по-голям мащаб, обсъждат да има по-широка разгласа, както и да бъдат облекчени при преминаването на границата сърби и румънци.
• 1938 – направени са постъпки превозната такса на параходите и железницата да бъде намалена със 70% по време на панаира.
• 1992 - прекъсване на ежегодния Видинския панаир. Носи името Първи Видински международен панаир с продължителност 28 август – 8 септември.
• 2007 - възстановен от 30 август до 8 септември.

След възстановяването на панаира, благодарение на общината, гостуват множество български и сръбски поп-фолк изпълнители.

Други прояви

• Фолклорен фестивал "Танци Край Дунав"
• Международен фолклорен Фестивал на влашката песен и танц
• Рали "Вида"
• турнир по уличен баскетбол Streetball, провеждан по инициатива на видинските младежки организации
• ежегоден фестивал на училищата от региона
• Тайм-атак Видин (автомобилно състезание)
• Бдински национален некланов зимен ларп. ( Провежда се ежегодно от 2008 г.)
• Ежегоден концерт и над двадесет годишно съществуване на "Jazz състав Fame"
• Дрифт Видин (автомобилно състезание)
• Планинско Видин (автомобилно състезание)

Спортни клубове

• ФК "Бдин"
• БК "Видабаскет"
• Кану-каяк клуб „Ванто“
• СКК "Стрела"
• СК "Самбо джудо борба", Видин
• Спортен клуб по бокс "Global Sports Fight Club"
• Клуб по спортни танци "Видин 99"
• Волейболен клуб "Бдин-Вида"
• Кану-каяк клуб "Бдинци 77"
• Карате клуб "Видин"
• СК по тенис на маса "Бдинци - 2000"
• Шахматен клуб "Найден Войнов"
• СК по лека атлетика "Атлет"
• Клуб по спортни танци "Аксел"
• Клуб по спортни танци "Елит"
• Клуб по културизъм "Бъдин"
• КГСГ "Вида спорт - 2001"
• АСК "Вида Моторспорт"
• стадион "Георги Бенковски"
• колодрум

Забележителности

Исторически забележителности

Крепост „Баба Вида“

Крепостта „Баба Вида“, намираща се на брега на Дунав и опасана от ров с вода, е главната забележителност на града и единствената изцяло запазена средновековна крепост в България .

Възниква още по времето на Римската империя като седалище на малък гарнизон с наблюдателна кула, около която постепенно се изгражда крепостта. По-късно местните управители я ползват за феодален замък.

Според Евлия Челеби тя е завладяна през 1390 г. по времето на Баязид I под предводителството на Евренос бей, който я разрушава до основи. Построена е отново през 1475-1476 г. по времето на султан Баязид II.

Музеят-крепост "Баба Вида" е сред Стоте национални туристически обекта на БТС. Работи в делнични дни от 8:30 до 17:00 ч. и в празнични дни от 9:30 до 17:00 ч.

Градска крепост

Каменната порта „Стамбул капия“

Като важен военен и административен град и столица на Видинското царство на Иван Срацимир градът се разраства около замъка „Баба Вида“, а за защита на населението градът постепенно се укрепва. Изгражда се градска крепост между 1704 и 1735 г. Тя включва цитаделата Баба Вида и укрепления около града:

• каменни крепостни стени, опасващи града откъм сушата (подсилени от ров с вода) и реката;
• 13 порти (наречени капии, от турски), 6 от тях на р. Дунав;
• ров, пълен с вода от река Дунав.

При обсадата на града по време на Сръбско-българската война от 1885 г. капитан Атанас Узунов, командващ Северния фронт, заповядва да се пусне вода от река Дунав в каналите на града. Така наводнява околностите му и Видин е обграден от вода като остров.

Запазени са повечето капии, северната половина от рова и само малка част от стените. Южната половина от рова е засипана и на негово място е създадена градина, отделяща стария град (наричан Калето) от новите градски части. Най-известна е Стамбол капия, наричана главната порта на Видинското кале. Тя е каменна постройка.

Други

Старата градска баня

Добре запазени и поддържани са:

• Османският конак и така наречената Кръстата казарма (превърнати в музеи),

Храмове

Тук се намира мавзолеят на екзарх Антим I - първия български екзарх и първия председател на Народното събрание. Видинската катедрала „Свети Димитър“ е втората по-големина в България след софийската „Александър Невски“.

• Източноправославна катедрала „Свети Димитър“
• Източноправославен храм „Света Петка“
• Източноправославен храм „Свети Пантелеймон“
• Видинска синагога
• Джамия-музей и библиотека на Осман Пазвантоглу

Крайдунавска градска градина

Има исторически утвърден характер и запазена оригинална планова композиция. Решена е в пейзажен стил, в който хармонично се вписват боскетните форми на чeмширите (характерни по форма за австрийските барокови паркове). Тази своеобразна смесица на стилове – пейзажен (носещ характера на английските паркове с редуване на открити и закрити пространства, където се разчита на ефекта от дървесните групи и поляни) и боскетните барокови форми на храстите, създава своя хармония и носи качества на нов стил, който можем да се определи като типично български.

Изграждането на крайдунавската градина става в 4 основни етапа: 1878-1899 г., 1911-1928 г., 1928-1939 г. (когато обхваща територията до Телеграф капия) и до 1960 г. (до крепостта „Баба Вида“). В парка има значими архитектурни паметници (театър „Вида“, джамията и библиотеката на Пазвантоглу, Телеграф капия, турската поща, крепостта Баба Вида), археологически (трасето на римската крепостна стена), мемориални обекти, запазени панорамни и зрителни точки, създаващи визуален контакт с околната архитектурна рамка и река Дунав, много кътове за развлечения и отмора.

Други паркове и градини

• Градината над рова - разположена на затрупаната част от рова, опасвал каменните стени на градската крепост, ограждали стария град (днешния кв. „Калето“).
• Парк „Владикина бахча“ (по-рано: парк „Толбухин“) - пред спортния комплекс на града; тук е била разположена лятната резиденция на Видинския митрополит.
• Парк „Белите брези“ – в комплекс „Христо Ботев“, облесен изцяло с вековни дървета.
• Парк „Нора Челеби Пизанти“ - до градското гробище, където се провежда ежегодният Видински панаир.
• Лесопарк „Майски лес“ - близо до колодрума.
• Ловен парк - край града.

Някои от крайградските паркове фактически вече не съществуват като такива, тъй като повечето от дърветата там са изсечени, а на места са превърнати на сметища.

Около големите обществени сгради - църковни комплекси, училища, детски градини, общинска болница и промишлени предприятия, са оформени китни цветни градинки и озеленени площи, придаващи на града свежест, чистота и уют.

Крайградски зони за отдих

„Орляка“ - разположена на дунавския бряг на 4 км северозападно от града; обхваща къмпинг “Дунав” с 30 бунгала и ресторант. Има много добри условия за краткотраен отдих с условия за водни спортове и риболов. В непосредствена близост е фериботът Видин - Калафат (Румъния). Посещава се от транзитни наши и чуждестранни туристи. Обслужва се от асфалтиран път.

„Божурица“ - обособена в единствената високостеблена дъбова гора в Северозападна България, разположена на 18 км югозападно от града, между селата Синаговци, Ивановци и Милчина лъка. Има малък язовир. Наличната база за отдих е с общ капацитет около 600 легла, в т. ч. туристическата хижа „Божурица“ и базите за отдих на ведомства, стопански предприятия и обществени организации.

Съществуват добри условия за краткотраен и дълготраен отдих в лесопарка среда и водната площ за плуване, гребане и риболов. Големи са възможностите за излети и разходки в околностите. Изобилстват гъби, горски плодове и билки. Наличието на едър и дребен дивеч (елени лопатари, сърни, диви свине, зайци, фазани и др.) разкрива условия за практикуване на ловен спорт. Много добра транспортна достъпност чрез редовни автобусни линии между града и околните селища. В месноста има писта за РалиКрос.

Други

Според късносредновековни регистри (средата на 18 век) от Видинско са били изнасяни в значителни количества дивечови кожи (от дива котка, кафява мечка, язовец, видра, лисица, благороден елен, вълк, див заек и дори - рис!). Удивително е, че от рис били изнесени 66 кожи. Има запазени данни и за изнесени ... 452 варела с рибен хайвер.

Източници

• Шаблон:Читалище

Външни препратки

• Община Видин
• Видин онлайн
• Видински информационен портал
• Фотогалерия "Снимки от Видин"
• Видин - Баба Вида