Барбра Страйсънд: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 281: Ред 281:
{{Златен глобус за най-добър режисьор}}
{{Златен глобус за най-добър режисьор}}


{{DEFAULTSORT:Страйсънд, Барбра}}
{{СОРТКАТ:Страйсънд, Барбра}}
[[Категория:Американски певци]]
[[Категория:Американски певци]]
[[Категория:Американски актьори и актриси]]
[[Категория:Американски актьори и актриси]]
[[Категория:Евреи в САЩ]]
[[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]]
[[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]]
[[Категория:Носители на Оскар]]
[[Категория:Носители на Оскар]]
[[Категория:Носители на награда Златен глобус за най-добър режисьор]]
[[Категория:Носители на награда Златен глобус за най-добър режисьор]]
[[Категория:Носители на награди Еми]]
[[Категория:Носители на Грами за цялостно творчество]]
[[Категория:Евреи в САЩ]]
[[Категория:ЛГБТ активисти от САЩ]]

Версия от 12:08, 13 октомври 2014

Барбра Страйсънд
Барбра Страйсънд на концерт в Лондон; 2007 г.
Барбра Страйсънд на концерт в Лондон; 2007 г.
Информация
Родена
Барбара Джоуан Страйсънд
24 април 1942 г. (1942-04-24) (81 г.)
Стилпоп музика, съвременна музика
Гласмецо-сопрано
Активностот 1960 г.
Музикален издателКолумбия
Уебсайтbarbrastreisand.com
Барбра Страйсънд в Общомедия

Барбра Страйсънд [1] (на английски Barbra Streisand, в България позната още като Барбара Стрейзънд) е американска певица, театрална и кино актриса, композитор, филмов продуцент, режисьор и носител на две награди „Оскар“ — за „Най-добра актриса“ и за „Най-оригинална песен“.

Ранни години

Родена под името Барбара Джоуан Страйсънд на 24 април 1942 в Уилямсбърг, Бруклин, Ню Йорк, по-късно се мести в друг район на Бруклин. Нейният баща, Еманюъл, умира, когато тя е само на 15 месеца и за продължителен период от живота си тя изгражда доста бурни отношения с пастрока си Луис Кайнд. Нейната добронамерена майка, Даяна, не окуражава дъщеря си да развива кариера в шоу-бизнеса, убедена, че Барбара не е достатъчно атрактивна. Този критицизъм, твърде много ѝ е насаждан и през по-голямата част от живота ѝ я прави несигурна относно външността ѝ, въпреки огромния успех във всички области на шоу-бизнеса. Възпитана е в прочутия Ерасмъс Хоул Хай Скул, където завършва четвърта в класа си през 1959 г. заедно с бъдещия научен сътрудник Нийл Даймънд. Страйсънд никога не е посещавала колеж.

Личен живот

Барбра Страйсънд се омъжва два пъти. Нейният първи съпруг е актьорът Елиът Гулд от 1963 до 1971 г. Те имат един син, Джейсън Гулд. Вторият ѝ съпруг е актьорът Джеймс Броулин, с когото са женени от 1997 г. Бракът им е оповестен подробно в клюкарска медия. Докато те нямат заедно деца, Броулин има две деца от първия си брак, и едно — от втория.

Ранна певческа, театрална и телевизионна кариера

Следвайки примера на конкуренцията в музиката, тя започва като певица в нощен клуб още на тинейджърска възраст. Но мечтата ѝ е да бъде актриса и участва в едно от изданията на Off-Off-Broadway заедно с една от известните по това време актриси Джоан Ривърс, когато приятелят ѝ Бари Денън и помага в оформянето на имиджа за клубна изява — първото ѝ участие е в гей-бар в Манхатънския Грийнуич Вилидж през 1960, където тя се радва на голям успех като певица. Също някъде по това време, тя съкращава първото си име на Барбра, за да го направи по-характерно.

През 1962 Страйсънд се появява на Бродуей в малка, но създаваща звезди роля в мюзикъла „Мога да ти го продам на едро“(1962) и тя бързо подписва първия си договор с Калъмбия Рекърдс през 1962 г. Първият ѝ албум „Албумът на Барбра Страйсънд“ печели две награди Грами през 1963. Нейният успех в записите продължава и в един момент, първите три албума на Стрейзънд се появяват едновременно в „Билборд поп албум“ топ десет — изумителен подвиг, имайки предвид, че това е времето, когато рок’н ролът и Бийтълс доминират в чартовете.

„Весело момиче“ (1964) на Джул Стайн и Боб Мерил, вдъхновен от живота на Фани Брайс, е създаден специално за Страйсънд, след като Стайн вижда представянето ѝ в „Мога да ти го продам на едро“.

След някои забележителни участия в телевизията като гост, Страйсънд постига по-голям успех във специално издание на Си Би Ес. Първото издание, „Името ми е Барбра“(1965), от мнозина е считано за най-доброто и е оценено от критици и фенове.

Певческа кариера

Барбра Страйсънд записва повече от 60 албума, почти всички с марката на Калъмбия Рекърдс. Нейните ранни творби от 60-те (дебютът ѝ „Вторият албум на Барбра Страйсънд“, „Третият албум“, „Името ми е Барбра“ и т.н.) са считани за първокласни изяви по театралните и клубни стандарти, включително нейната много добра иронична версия на „Щастливите дни се завърнаха“. Започвайки с „Името ми е Барбра“, албумите ѝ са често смесица, напомнящи участията ѝ в телевизията.

В началото на 1969, Страйсънд работи със съвременни текстописци; парчетата са с елементи на рок, но накрая открива успеха с поп- и баладо-ориентирано звучене, Ричард Пери — продуцирал „Смразяващ край“ през 1971, който Лаура Ниро написва, се превръща в голям хит.

През 70-те, тя стои високо в поп-чартовете под номер едно с парчета като „Каквито бяхме“, „Вечнозелен“, „Без повече сълзи“ (Предостатъчно е) и „Влюбена жена“; някои от тях са използвани в саундтраците към нейни филми.

Когато края на 70-те наближава, Страйсънд е спрягана за най-успешната изпълнителка в Съдинените щати, само Елвис Пресли и „Бийтълс“ имат повече продадени албуми. През 1982, музикалния критик Стивън Холдън пише, че Страйсънд е „най-влиятелната певица в американската поп музика наред с Франк Синатра“.

Страйсънд се завръща към театрално-музикалните си корени през 1985 с „Бродуейски албум“. Той жъне неочакван комерсиален успех, задържал се под номер едно в Билборд за три поредни седмици, и станал три пъти платинен. Албумът съдържа някои песни, специално преработени от Стивън Съндейм, добре приет от критиците и номиниран за Албум на годината Той прави Страйсънд носителка на нейната осма награда Грами като най-добра изпълнителка.

През 1991 четворка дискове, обединени в едно и наименовани „Just for the record“ се реализира, и отразява цялата кариера на Страйсънд. Отделен диск, наречен „Най-важното от Just for the record“, обхваща две части с парчета, включващи изпълнения на живо, най-великите хитове и други от нейните ранни записи до 1991.

През 1992 г. тя отново е обявена за най-влиятелния артист от „Ню Йорк таймс“, заради връзката си с президента Бил Клинтън. Концертът на Страйсънд в действителност тласка Клинтън под прожекторите, в центъра на внимание. По-късно тя се включва в церемонията по встъпването му в длъжност като президент през 1992. Все пак, Страйсънд поддържа музикалната си кариера. Концертното турне връща вниманието към нея и тя организира и подготвя събитието близо две години, поради големия си страх от сцената. Година по-късно, прави още една песен номер едно „Завръщане към Бродуей“ (друго мелодично-тематично парче). През септември 1993 е отново в центъра на новините, анонсирайки своя първи публичен концерт за 27 години. Билетите за събитието са ограничени и разпродадени за по-малко от час. Страйсънд е на корицата на всяко по-голямо списание, в очакване на турнето, списание Таймс го нарича „Музикалното събитие на века“. Турнето е едно от най-големите събития в историята, обсъждани от всички медии. Цените на билетите, вариращи от $50 до $1500, правят Страйсънд най-скъпо платения концертен изпълнител в историята. „Барбра Страйсънд: Концертът“ се превръща в най-впечатляващия концерт на годината, печели две награди „Еми“, престижната награда „Пибоди“, влиза в предаванията на HBO и до днес е с най-висок рейтинг в 30-годишната история на НВО.

В навечерието на Нова година през 1999 тя се завръща на концертната сцена, натрупвайки още личен триумф заради най-големия соло-концерт в Лас Вегас до днес. В края на последния милениум, тя все още е изпълнителка номер едно в Съединените щати, с най-малко два номер едно албума за всяко десетилетие откакто е започнала.

Нейните най-скорошни албуми са „Коледни спомени“(2001), колекция от меланхолични празнични песни, и „Филмовия албум“ (2003), включващ известни филмови теми и доста мелодии от симфоничен оркестър. „Забранени удоволствия“ (наричан „Крайно забранени“ в Обединеното кралство), съвместна работа с Бари Гиб и последвалия албум от техния по-раншен „Виновен“, е разпространен в цял свят през 2005.

През 2006 се носят слухове, че Страйсънд отново ще тръгна на турне, но това още не е потвърдено от певицата.

Филмова кариера

Нейният първи филм e по бродуейския ѝ хит „Весело момиче“ (1968), за който тя печели наградата за най-добра актриса на Академията за 1968 година, споделена с Катрин Хепбърн („Лъвът през зимата“), първият път, в който е номинирана за Оскар в тази категория. Следващите ѝ два филма също са основани на мюзиклите „Здравей, Доли“ (1969) на Джери Хърман и „В ясен ден ще прогледнеш завинаги“ (1970) на Алън Джей Лърнър и Бъртън Лейн, докато нейният четвърти филм „Бухалът и писаната“ (1970) e поставен на Бродуей.

Участва в оригиналната ексцентрична комедия „Какво става, Док?“ (1972) с Райън О’Нийл и „Заради Пийт“ (For Pete’s sake) (1974) и в извънредно успешната драма „Каквито бяхме“ с Робърт Редфорд. Нейната втора награда на Академията е за най-оригинална песен като композитор на песента „Вечнозелен“ от филма „Роди се звезда“ (1976) и е първият път, когато жена получава тази награда (макар, че самият филм е широко критикуван като суетен проект).

Заедно с Пол Нюман и Сидни Поатие, Барбра формира „Фърст Артист Продъкшън Къмпъни“ през 1969, така че тези актьори да могат сами да издават и защитават собствените си филмови проекти. Инициалите на Страйсънд се подвизават под „Фърст Артист“, докато не идва големият успех „Вдигни пясъчната кутия“ (1972).

През 1970 г. играе гола до кръста в сцена от „Бухалът и писаната“. Скоро съжалява за сцената и изкупува всички копия на филма, и заличават сцената. Когато списание „Хай съсиъти“ публикува по-късно оригиналните снимки на нейните голи гърди, Страйсънд ги дава под съд.

Продуцира един от собствените си филми, поставен от „Баруъд филмс“ през 1972 h. За „Йентъл“ (1983) тя е продуцент, режисьор, сценарист и звезда, доста умело прави това повторно и за „Принцът на приливите“ (1991) г. Стивън Спилбърг нарича „Йентъл“ шедьовър и много критици го възхваляват заедно с „Принцът на приливите“. Възниква спор, когато „Йентъл“ получава пет номинации за наградата на Академията, но нито една за най-важните категории за най-добър образ, актриса, или режисьор (1983 Победители в наградите на Академията и История) Възникват още дебати, когато „Принцът на приливите“ получава също толкова номинации, включително и за най-добър образ, но Страйсънд все още не е отличена за най-добър режисьор. Някои са на мнение, че нейната всеизвестна безкомпромисност и безпощадно поведение са причина за незачитането ѝ, докато други считат, че Холивуд я наказва заради това, че е жена и ако мъж го бе направил по същия начин, то той би получил признанието.

През 2004 Страйсънд временно се завръща към киното в комедията „Да срещнеш Фокърс“ (продължение на популярното „Запознай се с нашите“), играе срещу Дъстин Хофман, Бен Стилър и Робърт Де Ниро. Филмът е много успешен и трупа положителни рецензии, специално за представянето на Страйсънд, като безпощадната майка на Стилър.

Награди

През годините е носителка на награда във всяка област, в която е работила. Този „голям шлем“ е успех, който не е повторен от друг изпълнител в историята. Сред многобройните ѝ награди са два „Оскар“, шест „Еми“, единадесет „Златен глобус“, десет „Грами“, награда на Томи, две Кейбъл ейс, наградата на Американския филмов институт за цялостен принос, както и някои други награди.

През 1995 тя получава „Грами“ за цялостен принос. През 2005 нейния американски албум я нарежда сред първите изпълнителки в Съединените Щати.

Участия в Бродуей

  • „Мога да ти го продам на едро“ (1962), мюзикъл — номинация на Томи за най-добро представяне в мюзикъл
  • „Весело момиче“ (1964), мюзикъл — номинация на Томи за най-добра главна женска роля в мюзикъл

Телевизионни изяви

година заглавие позиция роля бележки

  • 1965 „Името ми е Барбра“
  • 1966 „Наричат ме Барбра“
  • 1967 „Красавицата от 14-та улица“
  • 1968 „Случка в Сентръл парк“ филмиран на 17 юни 1967
  • 1973 „Барбра Страйсънд… и други музикални инструменти“
  • 1975 „Весело момиче — весела жена“
  • 1976 „Барбра: С още един поглед върху теб“
  • 1983 „Роди се филм: Правенето на «Йентъл»“
  • 1987 „Един глас“
  • 1994 „Барбра Страйсънд: Концертът“ също продуцент
  • 2000 „Барбра Страйсънд: Вечен“

Филмография

Година Заглавие Роля Бележки
1968 Весело момиче Фани Брайс
1969 Здравей, Доли! Доли Леви
1970 В ясен ден ще прогледнеш завинаги Дейзи Гембъл
1970 Бухалът и писаната Дорис
1972 Какво става, Док? Джуди Максуел
1972 Вдигни пясъчната кутия Маргарет Рейнолдс
1973 Каквито бяхме Кейти
1974 Заради Пит Хенриета „Хенри“ Робинс
1975 Весела жена Фани Брайс
1976 Роди се звезда Естър Хофман също главен продуцент
1979 Главното събитие Хилъри Крамър също продуцент
1981 Цялата нощ Шерил Гибънс
1983 Йентъл Йентъл (aka Anshel) също продуцент, режисьор и сценарист
1987 Глупости Клаудия Дрейпър също продуцент
1991 Принцът на приливите Д-р Сюзън Лоунстейн също продуцент и режисьор
1996 Огледало с две лица Роуз Морган също продуцент и режисьор
2000 Запознай се с нашите Роуз Фокър
2004 Запознай ме с вашите Роуз Фокър
2010 Запознай се с малките Роуз Фокър


Предхождана от: Катрин Хепбърн за Познай кой ще дойде на вечеря Награда на Академията за най-добра актриса 1968 за Весело момиче” сънаградена с Катрин Хепбърн Преди: Маги Смит за Знакът на мис Джейн Броуди

Дискография

Студийни албуми

1960-те

1970-те

1980-те

1990-те

2000-те

2010-те

Компилации

Live албуми

Сингли

1960-те

  • 1962: Miss Marmelstein, Happy Days are Here Again, My Coloring Book
  • 1964: People, I Am Woman, Funny Girl, Absent Minded Me
  • 1965: Why Did I Choose You, Happy Days are Here Again/My Coloring Book, My Man, He Touched Me
  • 1966: Second Hand Rose, Where Am I Going?, You Wanna Bet, Sam, You Made the Pants Too Long, The Minute Waltz, Non... C'est Rien, Free Again
  • 1967: Stout-Hearted Men, Lover Man (Oh, Where Can You Be!)
  • 1968: Our Corner of the Night, I'd Rather Be Blue over You (Than Happy With Somebody Else), Funny Girl
  • 1969: Honey Pie

1970-те

  • 1970: Before the Parade Passes By, The Best Thing You've Ever Done
  • 1971: Stoney End, Time and Love, Flim Flam Man, Where You Lead, Mother, Space Captain
  • 1972: Sweet Inspiration/Where You Lead, Sing a Song/Make Your Own Kind of Music
  • 1973: Didn't We
  • 1974: The Way We Were, All in Love Is Fair
  • 1975: How Lucky Can You Get, My Father's Song
  • 1977: Evergreen (Love Theme from A Star Is Born), My Heart Belongs to Me
  • 1978: Songbird, Prisoner (Love Theme from Eyes of Laura Mars), You Don't Bring Me Flowers
  • 1979: Superman, The Main Event/Fight, No More Tears (Enough Is Enough)

1980-те

  • 1980: Kiss Me in the Rain, Woman in Love
  • 1981: Guilty, What Kind of Fool, Promises
  • 1982: Comin' In and Out of Your Life, Memory
  • 1983: The Way He Makes Me Feel
  • 1984: Papa, Can You Hear Me?, Left in the Dark
  • 1985: Make No Mistake, He's Mine, Emotion, Somewhere
  • 1986: Send in the Clowns
  • 1988: Till I Loved You, All I Ask of You
  • 1989: What Were We Thinking Of?, We're Not Makin' Love Anymore, Someone That I Used to Love

1990-те

  • 1992: Places That Belong to You
  • 1993: With One Look (From Sunset Boulevard)
  • 1994: The Music Of The Night (From The Phantom Of The Opera), As If We Never Said Goodbye (From Sunset Boulevard)
  • 1996: I Finally Found Someone
  • 1997: Tell Him
  • 1999: I've Dreamed of You, If You Ever Leave Me

2000-те

  • 2001: It Must Have Been the Mistletoe
  • 2005: Night of My Life, Stranger in a Strange Land

Източници

  1. „Енциклопедия АБВ на попмузиката“, 1987, автори Хайнц-Петер Хофман и Йордан Рупчев, Държавно издателство „Музика“

Външни връзки

Уикицитат
Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за