Бошуля: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Svezar77 (беседа | приноси)
кор.
Ред 11: Ред 11:
}}
}}


'''Бошуля''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Септември]], [[Област Пазарджик]].
'''Бошуля''' е [[село]] в [[Южна България]]. То се намира в [[община Септември]], [[област Пазарджик]].


== География ==
== География ==
Село Бошуля(област Пазарджик) е основано като древната римска пътна станция/Алусоре/ а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То намира до южните поли на БошулскоВеличковските височини, от които най- висока точка се явява Градище /448 м/. Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак /Мокрото дере/, която идва от землищата на Виноградец и Карабунар и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 м. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 км. северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит /павета и др./. Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица .
Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от [[Пазарджик]] – Ветрен – [[Траянови врата]] за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.


Бошуля отстои на 6 км. разстояние от Септември и 13.5 км. разстояние от Пазарджик. Най — близките села са: Величково, Карабунар и Злокучене.
Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.


== История ==
== История ==
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.</ref>


== Личности ==
== Личности ==
В с. Бошуля са родени [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]], народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.
В с. Бошуля са родени [[Митар Стоянов Гостев]] и [[Пеньо Митрев Стойнов]], народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.


Тук е роден и [[Мартин Кацаров]] — народен хайдутин(1870-1878 г.) закрилник на поробените българи в района.
Тук е роден и [[Мартин Кацаров]]&nbsp;— народен хайдутин(1870-1878 г.), закрилник на поробените българи в района.


== Преса ==
== Преса ==
През месец март на 2009 година излиза и първия брой на "Бошуля". Инициатива на НЧ "Просвета-1929" село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област. Като се използват статии на други информационни агенции.2010 г. безплатното издание е приименувано като "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявайки се също безплатно. През месец януари 2013 година безплатните издания към читалищвто в с. Бошуля спират да се издават.
През месец март 2009 г. излиза и първият брой на "Бошуля" – инициатива на читалище "Просвета-1929" в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.


Май месец на 2014 година Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец". Който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец", разспространява се в три села от околността, веднъж седмично. - Бошуля, Ковачево и Варвара.
Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец", който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец". Разспространява се в три села от околността, веднъж седмично - Бошуля, Ковачево и Варвара.


== Бележки ==
== Бележки ==

Версия от 12:10, 14 октомври 2014

Бошуля
Общи данни
Население738 души[1] (15 март 2024 г.)
52,8 души/km²
Землище13,978 km²
Надм. височина229 m
Пощ. код4481
Тел. код03566
МПС кодРА
ЕКАТТЕ05949
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПазарджик
Община
   кмет
Септември
Васка Рачева
(Обединени земеделци, ГЕРБ; 2020)
Кметство
   кмет
Бошуля
Христина Венчева
(ГЕРБ)
Бошуля в Общомедия

Бошуля е село в Южна България. То се намира в община Септември, област Пазарджик.

География

Село Бошуля е основано като древната римска пътна станция (Алусоре), а през 1650 г. името на селото е записано в османските регистри като Синджирликьой. То се намира до южните поли на Бошулско-Величковските височини, от които най-висока точка е Градище (448 m). Селото е разположено върху десния и левия бряг на р. Азмак (Мокрото дере), която идва от землищата на Виноградец и Карабунар, и двата бряга на Страженския канал. Надморската височина на селото е около 235 m. Не по-малко важно е, че през Бошуля минава главният път от Пазарджик – Ветрен – Траянови врата за София, който се намира на 1 km северно от стария римски Траяндрум. В Бошуля през 1935 г. е била открита държавна кариера за добив и изработване на строителни материали от гранит (павета и др.) Първият воден синдикат е бил Страженският със седалище с. Бошуля, основан през 1921 г. Той е имал за цел чрез Страженския канал, започващ още при с. Мененкьово, да напоява около 36 000 дка земеделски земи северно от Марица.

Бошуля отстои на 6 km разстояние от Септември и 13,5 km разстояние от Пазарджик. Най-близките села са Величково, Карабунар и Злокучене.

История

При избухването на Балканската война в 1912 г. един човек от Бошуля е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[2]

Личности

В с. Бошуля са родени Митар Стоянов Гостев и Пеньо Митрев Стойнов, народни представители на Оборище за подготовка на Априлското въстание 1876 г.

Тук е роден и Мартин Кацаров — народен хайдутин(1870-1878 г.), закрилник на поробените българи в района.

Преса

През месец март 2009 г. излиза и първият брой на "Бошуля" – инициатива на читалище "Просвета-1929" в село Бошуля за безплатен достъп до информация. Изданието се разпространява изцяло безплатно в петдесет броя тираж. Дело е на Светлан Йосифов и Игор Чанев. В него се списват новини както от село Бошуля, така и от цялата област, като се използват статии на други информационни агенции. През 2010 г. безплатното издание е приименувано на "Бошуля -инфо", но името е променено отново на "Бошуля" в края на същата година. Паралелно с него излизат и три броя на "Литературен прозорец", разпространявани също безплатно. През месец януари 2013 г. безплатните издания към читалището в с. Бошуля спират да се издават.

Май месец 2014 г. Светлан Йосифов за първи път отпечатва "Информационен прозорец", който месец по-късно е преименуван на "Читалищен прозорец". Разспространява се в три села от околността, веднъж седмично - Бошуля, Ковачево и Варвара.

Бележки

  1. www.grao.bg
  2. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.831.

Шаблон:Мъниче селища в България