Фридрих I Барбароса

Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбароса.

---

Фридрих I Барбароса
император на Свещената Римска империя
Бюст на Фридрих I Барбароса от 1160 г.
Управление	1152-1190 г.
Коронация	18 юни 1155 г.
Наследил	Лотар III
Наследник	Хайнрих VI
Лични данни
Роден	ок. 1122 г. Вайблинген, дн. Германия
Починал	10 юни 1190 г. Салет, Византия
Погребан в	Храм Свети Петър, Антиохия
Други титли	Крал на Германия и Италия
Семейство
Династия	Хоенщауфен
Баща	Фридрих II Швабски
Майка	Юдит Баварска
Бракове	Аделхайд фон Фобург Беатрис Бургундска
Потомци	11 законни деца
[[:commons:Category:Frederick I, Holy Roman Emperor| Фридрих I Барбароса]] в Общомедия

Фридрих I Барбароса като кръстоносец.
Миниатюра от ръкопис от 1188 г., Библиотека на Ватикана.

Монета с император Фридрих I Барбароса

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (Шаблон:Lang-de) е от 1147 до 1152 г. като Фридрих III херцог на Швабия, от 1152 до 1190 г. римско-немски крал (германски крал) и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г.

Произход

Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски (1090–1147), майка му Юдит (1103–1131) e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилята Велфи и Вулфхилд Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска.

Коронация

От 1147 до 1149 г. Фридрих участва в кръстоносния поход на чичо му крал Конрад III. На 9 март 1152 г. е коронован в Аахенския Дом за римско-немски крал от архиепископа на Кьолн Арнолд II.

Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци.

На 18 юни 1155 г. Барбароса е коронован за император в църквата Св. Петър от папа Адриан IV.

През 1156 г. сключва договор с Хайнрих Лъв, според който Хайнрих Лъв получава феодални владения в Централна Италия, както и Бавария, която прибавя към Саксония. За сметка на това маркграфство Австрия е отдадено на рода Бабенберг. Договорът е породен от стремежа на Фридрих I Барбароса към траен мир.

Предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва, обаче, битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.

В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет.

Трети кръстоносен поход

През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалия конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но през юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.

Легенди

Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.

Съгласно едната легенда, императорът не умрял, а спит в пещера под планината, за да се върне в някой момент. Неговата дълга брада продължава да расте.

Според друга легенда, когато Фридрихпътувал оглавявайки войската, го нападнали асасини и го убили. Телохранителите за да не се разкрие този позор, разказали на всички, че Фридрих е потънал припреминаване през реката (което звучи крайно неубедително, защото той прекрасно можел да плува и е бил със свитата си).

По- нови споменавания

На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих І Барбароса.

Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.

Бракове и деца

Фридрих І Барбароса се жени 1147 г. за Аделхайд фон Фобург (1128—след 1187), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146); бракът е анулирован през март 1153 г.

Втори път той се жени 17 юни 1156 г. във Вюрцбург за Беатрис Бургундска (1140–1184), единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия († 1148) (от Иврейска династия). Те имат децата:

• Беатрис (* 1160/1162, † 1174)
• Фридрих V (* 16 юли 1164, † 1168/1170), 1167 херцог на Швабия
• Хайнрих VI (* 1165, † 1197), немски крал и император, крал на Сицилия, ∞ Констанс Сицилийска (* 1154, † 1198)
• Конрад (* 1167, † 1191 при Акон), като Фридрих VI херцог на Швабия
• Гизела (* 1168, † 1184)
• Ото I (* 1170, † 1200), пфалцграф на Бургундия, ∞ Маргарета († 1230), пфалцграфиня на Бургундия, графиня на Блоа
• Конрад (* 1172, † 1196), херцог на Швабия
• Райналд (* 1173; † като дете)
• Вилхелм (* 1176; † като дете)
• Филип (* 1177, † 1208), херцог на Швабия, немски крал, ∞ 1197 Ирина Ангелина
• Агнес (* 1178/1179, † 1184)

Литература

• Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
• Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
• Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. - Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137-158.
• Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256–262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43–58
• Joachim Ehlers: Friedrich I. In: Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S. 232–257.
• Knut Görich: Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-59823-4.

Външни препратки

• Шаблон:DNB-Portal
• MSN Encarta – Frederick I (Holy Roman Empire) (Archived 2009-10-31)
• Famous Men of the Middle Ages – Frederick Barbarossa
• Charter given by Emperor Frederick, Lichtbildarchiv älterer Originalurkunden, Marburg University