Фридрих I Барбароса

Вижте пояснителната страница за други личности с името Барбароса.

---

Фридрих I Барбароса
император на Свещената Римска империя
Бюст на Фридрих I Барбароса от 1160 г.
Управление	1152-1190 г.
Коронация	18 юни 1155 г.
Наследил	Лотар III
Наследник	Хайнрих VI
Лични данни
Роден	ок. 1122 г. Вайблинген, дн. Германия
Починал	10 юни 1190 г. Салет, Византия
Погребан в	Храм Свети Петър, Антиохия
Други титли	Крал на Германия и Италия
Семейство
Династия	Хоенщауфен
Баща	Фридрих II Швабски
Майка	Юдит Баварска
Бракове	Аделхайд фон Фобург Беатрис Бургундска
Потомци	11 законни деца
[[:commons:Category:Frederick I, Holy Roman Emperor| Фридрих I Барбароса]] в Общомедия

Фридрих I Барбароса като кръстоносец.
Миниатюра от ръкопис от 1188 г., Библиотека на Ватикана.

Монета с император Фридрих I Барбароса

Фридрих I, наречен Барбароса (червената брада) (Шаблон:Lang-de) е от 1147 до 1152 г. като Фридрих III херцог на Швабия, от 1152 до 1190 г. римско-немски крал (германски крал) и император на Свещената римска империя от 1155 г. до 1190 г.

Произход

Произхожда от династията Хоенщауфен. Баща му е херцог Фридрих II Швабски (1090–1147), майка му Юдит (1103–1131) e дъщеря на херцог Хайнрих IX Баварски от фамилята Велфи и Вулфхилд Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги и на София Унгарска.

Коронация

От 1147 до 1149 г. Фридрих участва в кръстоносния поход на чичо му крал Конрад III. На 9 март 1152 г. е коронован в Аахенския Дом за римско-немски крал от архиепископа на Кьолн Арнолд II.

Фридрих I Барбароса се опитва да укрепи кралската власт в границите на империята си, а извън Германия се стреми да завладее ломбардските градове и да им наложи данъци.

На 18 юни 1155 г. Барбароса е коронован за император в църквата Св. Петър от папа Адриан IV.

През 1156 г. сключва договор с Хайнрих Лъв, според който Хайнрих Лъв получава феодални владения в Централна Италия, както и Бавария, която прибавя към Саксония. За сметка на това маркграфство Австрия е отдадено на рода Бабенберг. Договорът е породен от стремежа на Фридрих I Барбароса към траен мир.

Предприема пет военни похода срещу Италия и разорява Милано през 1162 г. Загубва, обаче, битката при Леняно и е принуден да признае привилегиите на Ломбардската лига.

В годините на неговото управление Свещената римска империя достига най-големия си разцвет.

Трети кръстоносен поход

През 1189 г. взима участие в Третия кръстоносен поход като повежда армията си към Константинопол. По време на преминаването през византийска територия Фридрих преговаря с пратеници на братята Асен и Петър, които му предлагат армия от 40 000 българи и кумани, ако гарантира освобождението на България от Византия. Императорът не се съгласява, но последвалия конфликт между него и византийския император Исак II Ангел, има значение за объркването и отслабването на Константинопол, подпомогнало и победата на Въстанието на Асен и Петър, освободило България от Византийско владичество.

През март 1190 г. войските на Фридрих I преминават Босфора и се отправят през Киликия в Мала Азия към Светите земи. Но през юни при преминаването през река Салеф в Лидия, конят на императора е отнесен от буйните води и той се удавя.

Легенди

Фридрих Барбароса остава да живее в паметта на германските народи, тъй като се превръща в герой на многобройни легенди и поверия, прославящи храбростта, силата и безсмъртието му.

Съгласно едната легенда, императорът не умрял, а спит в пещера под планината, за да се върне в някой момент. Неговата дълга брада продължава да расте.

Според друга легенда, когато Фридрих пътувал оглавявайки войската, го нападнали асасини и го убили. Телохранителите за да не се разкрие този позор, разказали на всички, че Фридрих е потънал припреминаване през реката (което звучи крайно неубедително, защото той прекрасно можел да плува и е бил със свитата си).

По- нови споменавания

На нападението срещу Съветския съюз на 22 юни 1941 г. е дадено кодово название Операция Барбароса от Адолф Хитлер в памет на Фридрих І Барбароса.

Фридрих Барбароса е един от основните герои в романа Баудолино на Умберто Еко.

Бракове и деца

1-ви брак : през 1147 година за Аделхайд фон Фобург (1128—след 1187), дъщеря на маркграф Диполд III фон Фобург († 1146); бракът е анулиран през март 1153 г.

2-ри брак : На 17 юни 1156 г. във Вюрцбург за Беатрис Бургундска (1140–1184), единствената дъщеря на граф Райналд III от Бургундия († 1148) (от Иврейска династия). Те имат децата:

• Беатрис (* 1160/1162, † 1174)
• Фридрих V (* 16 юли 1164, † 1168/1170), 1167 херцог на Швабия
• Хайнрих VI (* 1165, † 1197), немски крал и император, крал на Сицилия, ∞ Констанс Сицилийска (* 1154, † 1198)
• Конрад (* 1167, † 1191 при Акон), като Фридрих VI херцог на Швабия
• Гизела (* 1168, † 1184)
• Ото I (* 1170, † 1200), пфалцграф на Бургундия, ∞ Маргарета († 1230), пфалцграфиня на Бургундия, графиня на Блоа
• Конрад (* 1172, † 1196), херцог на Швабия
• Райналд (* 1173; † като дете)
• Вилхелм (* 1176; † като дете)
• Филип (* 1177, † 1208), херцог на Швабия, немски крал, ∞ 1197 Ирина Ангелина
• Агнес (* 1178/1179, † 1184)

Литература

• Данчов, Н.Г. и И.Г.Данчов. Българска енциклопедия. С., Ст. Атанасов, 1936.
• Успенский, Ф. История на кръстоносните походи. С., Мария Арабаджиева, 2005.
• Васил Нинов. Gesta Federici I. imperatoris in expeditione sacra. - Mediaevalia, 1, 2011, № 3, 137-158.
• Knut Görich, Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, speziell S. 256–262* Knut Görich, Kaiserin Beatrix. In: Frauen der Staufer (Schriften zur staufischen Geschichte und Kunst 25). Karl-Heinz Rueß. Göppingen 2006, S. 43–58
• Joachim Ehlers: Friedrich I. In: Bernd Schneidmüller/Stefan Weinfurter (Hrsg.): Die deutschen Herrscher des Mittelalters, Historische Porträts von Heinrich I. bis Maximilian I. München 2003, ISBN 3-406-50958-4, S. 232–257.
• Knut Görich: Friedrich Barbarossa: Eine Biographie. Beck, München 2011, ISBN 978-3-406-59823-4.

Външни препратки

• Шаблон:DNB-Portal
• MSN Encarta – Frederick I (Holy Roman Empire) (Archived 2009-10-31)
• Famous Men of the Middle Ages – Frederick Barbarossa
• Charter given by Emperor Frederick, Lichtbildarchiv älterer Originalurkunden, Marburg University