Витализъм: Разлика между версии
Нова страница: '''Витализъм''' е философското медицинско разбиране и доктрина, че "живите организми са корен... |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Витализъм''' е философското медицинско разбиране и доктрина, че "живите организми са коренно различни от неживата природа, защото те съдържат някои не-физични елементи или са управлявани от различни принципи, за разлика от |
'''Витализъм''' е философското медицинско разбиране и доктрина, че "живите организми са коренно различни от неживата природа, защото те съдържат някои не-физични елементи или са управлявани от различни принципи, за разлика от неодушевените неща" <ref>{{en икона}} [http://mechanism.ucsd.edu/teaching/philbio/vitalism.htm Bechel, William и Robert C. Richardson (1998). Vitalism. В E.Craig (ред.), Routledge Encyclopedia of Philosophy. London: Routledge. Vitalism]</ref> Когато това философско разбиране за витализма изрично се позовава ''жизнения / витален принцип'', този елемент е често наименуван "жизнена искра", "енергия", съответно прана, чи, които са свързани с [[душа|душата]]. |
||
Днес витализмът е по-скоро част от философията на алтернативната и комплементарна медицина, но той има и дълга история в мейнстрийм медицинската философия (където днес е по-скоро отхвърлен като принцип) <ref>Elizabeth Ann Williams, ''A Cultural History of Medical Vitalism in Enlightenment Montpellier'', Ashgate, 2003</ref>, също така често в [[традиционна медицина|традиционната медицина]] и лечебни практики, в техните инварианти, се постулира, че заболяванията са резултат и са причинени от някакъв ''дисбаланс в жизнените сили''. В западната традиция основана от [[Хипократ]] тези жизнени сили са свързани с [[четири темперамента|четирите темперамента]] (исторически в древногръцката традиция и [[[хуморизъм|четирите хумори]]) , а в източните традиции се приема като постулат идеята за дисбаланс или блокиране на [[ци]] (или [[прана]]). |
|||
== Източници == |
|||
<references/> |
|||
{{Превод от2|en|Vitalism|626433556}} |
{{Превод от2|en|Vitalism|626433556}} |
||
Версия от 07:20, 16 октомври 2014
Витализъм е философското медицинско разбиране и доктрина, че "живите организми са коренно различни от неживата природа, защото те съдържат някои не-физични елементи или са управлявани от различни принципи, за разлика от неодушевените неща" [1] Когато това философско разбиране за витализма изрично се позовава жизнения / витален принцип, този елемент е често наименуван "жизнена искра", "енергия", съответно прана, чи, които са свързани с душата.
Днес витализмът е по-скоро част от философията на алтернативната и комплементарна медицина, но той има и дълга история в мейнстрийм медицинската философия (където днес е по-скоро отхвърлен като принцип) [2], също така често в традиционната медицина и лечебни практики, в техните инварианти, се постулира, че заболяванията са резултат и са причинени от някакъв дисбаланс в жизнените сили. В западната традиция основана от Хипократ тези жизнени сили са свързани с четирите темперамента (исторически в древногръцката традиция и [[[хуморизъм|четирите хумори]]) , а в източните традиции се приема като постулат идеята за дисбаланс или блокиране на ци (или прана).
Източници
- ↑ Шаблон:En икона Bechel, William и Robert C. Richardson (1998). Vitalism. В E.Craig (ред.), Routledge Encyclopedia of Philosophy. London: Routledge. Vitalism
- ↑ Elizabeth Ann Williams, A Cultural History of Medical Vitalism in Enlightenment Montpellier, Ashgate, 2003
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Vitalism в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |