Четири темперамента: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 7: Ред 7:
== История ==
== История ==
Теорията за четирите темперамета има своите корени в древната теория за [[хуморизъм|четирите хумори]]. Тя вероятно има своя произход в [[Древен Египет#Медицина|древноегипетската медицина]] <ref name=Sertima-17>{{en икона}} {{Cite book
Теорията за четирите темперамета има своите корени в древната теория за [[хуморизъм|четирите хумори]]. Тя вероятно има своя произход в [[Древен Египет#Медицина|древноегипетската медицина]] <ref name=Sertima-17>{{en икона}} {{Cite book
|last=van Sertima|first=Ivan |authorlink=Ivan van Sertima|year=1992|title= The Golden Age of the Moor|page=17|publisher= Transaction Publishers }}</ref> или [[Месопотамия]] <ref>{{en икона}} {{Cite document |last=Sudhoff|first=Karl|authorlink=Karl Sudhoff|title=Essays in the History of Medicine|pages=67, 87, 104|year=1926|publisher=Medical Life Press, New York|postscript=}}
|last=van Sertima|first=Ivan | year=1992|title= The Golden Age of the Moor|page=17|publisher= Transaction Publishers }}</ref> или [[Месопотамия]] <ref>{{en икона}} {{Cite document |last=Sudhoff|first=Karl| title=Essays in the History of Medicine|pages=67, 87, 104|year=1926|publisher=Medical Life Press, New York|postscript=}}
</ref>, но в действителност гръцкия лекар [[Хипократ]] (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от екцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): [[кръв]], жълт [[жлъчен сок]], черна жлъчка и [[флегма]]. По-нататък [[Гален]] (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация ''De temperamentis'' и търси за [[физиология|физиологическо]] обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като '''топли/студени''' и '''сухи/влажни''', което е взето от [[основни елементи|Четирите елемента]] <ref>{{en икона}} {{cite web
</ref>, но в действителност гръцкия лекар [[Хипократ]] (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от екцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): [[кръв]], жълт [[жлъчен сок]], черна жлъчка и [[флегма]]. По-нататък [[Гален]] (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация ''De temperamentis'' и търси за [[физиология|физиологическо]] обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като '''топли/студени''' и '''сухи/влажни''', което е взето от [[основни елементи|Четирите елемента]] <ref>{{en икона}} {{cite web
|last=Boeree|first=C. George|title=Early Medicine and Physiology|url=http://webspace.ship.edu/cgboer/neurophysio.html|accessdate=21 февруари 2013}}
|last=Boeree|first=C. George|title=Early Medicine and Physiology|url=http://webspace.ship.edu/cgboer/neurophysio.html|accessdate=21 февруари 2013}}

Версия от 08:09, 16 октомври 2014

Холерик, меланхолик, сангвиник и флегматик, четирите темперамента

Четири темперамента е прото-психологическа теория, която предполага, че има четири основни личностни типове, сангвиник (който е търсещ удоволствие и е общителен), холеричен тип (който е амбициозен и с лидерски качества и темперамент), меланхоличен (който е аналитичен и тих) и флегматичен (който е спокоен и омиротворен). Повечето формулировки включват възможността за смесване на различните видове темпераменти.

Гръцкият лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.), вгражда четирите темперамента в своите медицински теории като част от древното медицинско понятие и разбиране за хуморизъма или четирите телесни течности, които повлияват върху чертите на характера и поведението. По-късните открития в биохимията са довели до отхвърлянето от съвременната медицинска наука на теорията за четирите темперамента, въпреки че някои системи за определяне на типа личност, особено в психологията, с различна степен на научно приемане, продължат да използват четирите или добавят още категории и типологии от подобен характер.

История

Теорията за четирите темперамета има своите корени в древната теория за четирите хумори. Тя вероятно има своя произход в древноегипетската медицина [1] или Месопотамия [2], но в действителност гръцкия лекар Хипократ (460–370 г. пр.н.е.) е който развива тази идея в медицинска теория. Той вярвал, че определени човешки настроения, емоции и поведения са причинени от екцеса или недостатъчността на телесни флуиди (наречени "хумори"): кръв, жълт жлъчен сок, черна жлъчка и флегма. По-нататък Гален (131–200 след Хр.) развива първата типология на темпераментите в неговата дисертация De temperamentis и търси за физиологическо обяснение за различните поведения при хората. Той ги класифицира като топли/студени и сухи/влажни, което е взето от Четирите елемента [3]. Може също така да има "баланс" между качествата, давайки общо 9 темперамента. Самата дума "темперамент" произлиза от латинското "temperare", разбърквам. В идеалната личност комплементарните характеристики или топло-хладно и сухо-влажно са идеално балансирани.

Източници

  1. Шаблон:En икона van Sertima, Ivan. The Golden Age of the Moor. Transaction Publishers, 1992. с. 17.
  2. Шаблон:En икона Sudhoff, Karl. Essays in the History of Medicine // {{{journal}}}. Medical Life Press, New York, 1926. с. 67, 87, 104.
  3. Шаблон:En икона Boeree, C. George. Early Medicine and Physiology // Посетен на 21 февруари 2013.
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Four temperaments в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​