Ергативно-абсолютивен строй: Разлика между версии
Редакция без резюме |
|||
Ред 1: | Ред 1: | ||
'''Ергатив''' (егративен [[падеж]] от [[древногръцки език|древногр.]] ἐργασία — действие; "действителен падеж") е [[Падеж (граматика)|падеж]], който идентифицира съществителното като [[подлог]] на преходен глагол в [[Ергативно-абсолютни езици|ергативно-абсолютните езици]]. |
|||
{{обработка}} |
|||
Според строежа на изречението езиците в света се разделят на две основни групи - номинативни и ергативни. |
|||
== Характеристики == |
|||
Думата номинативност произхожда от nominativus- названието на именителния падеж в латинския език. За номинативните езици като основа се явява извършителят на действието (агенс). В повечето от случаите той е подлогът и стои в "основен" падеж, принципно лишен от предлог: "Вася лови риба". |
|||
⚫ | За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието ([[пациенс (граматика|пациенс]]). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "[[Абсолютив|абсолютив]]", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като [[български език|българският]] е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието). |
||
Към този тип се отнасят в частност индоевропейските, семитските, алтайските езици. |
|||
⚫ | За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието). |
||
⚫ | Ето пример от |
||
⚫ | В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция. |
||
В [[Гренландски език|гренландския]] ергативът се използва, за да се означи подлога на преходните глаголи и притежателите на предметите. |
|||
⚫ | |||
Други езици, които използват ергатив са [[грузински език|грузински]], [[чеченски език|чеченски]] и други [[Кавказки езици|кавказки]] и [[Маянски езици|маянски]] езици, както и [[Баски език|баски]], [[бурушаски]], [[Ягнобски език|ягнобски]], [[хинди]] и [[урду]]. |
|||
⚫ | Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието '''''-k''''' след определителния член: ''hiztariak otsoa harrapatu du'' ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж. |
||
⚫ | В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: ''Otsoa etorri da'' (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция. |
||
⚫ | |||
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. |
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. |
||
Ред 14: | Ред 17: | ||
Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната. |
Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната. |
||
Следи от ергативни форми в съвременните езици |
==== Следи от ергативни форми в съвременните езици === |
||
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. |
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. |
Версия от 18:58, 16 октомври 2014
Ергатив (егративен падеж от древногр. ἐργασία — действие; "действителен падеж") е падеж, който идентифицира съществителното като подлог на преходен глагол в ергативно-абсолютните езици.
Характеристики
За разлика от номинативните, ергативните езици предполагат построение около обекта на действието (пациенс). Той се явява подлог, поради което в повечето случаи изречението започва с него. Стои в "абсолютен" падеж, или "абсолютив", без предлог: "Рибата се лови от Вася" (тъй като българският е номинативен език, ергативността може да се предаде приблизително със страдателен залог, доколкото при него подлог е не извършителят, а обектът на действието).
В гренландския ергативът се използва, за да се означи подлога на преходните глаголи и притежателите на предметите.
Други езици, които използват ергатив са грузински, чеченски и други кавказки и маянски езици, както и баски, бурушаски, ягнобски, хинди и урду.
Ето пример от баския език, в който пациенсът в абсолютив в единствено число има нулево окончание, докато агенсът в ергатив получава окончанието -k след определителния член: hiztariak otsoa harrapatu du ("Ловецът хвана вълка", дословно "Вълкът се хвана на ловеца") - вижда се, че в основата на изречението е пациенсът, който приема абсолютния падеж. В ергативните конструкции агенсът е вторичната, по-слабата фигура спрямо пациенса. При непреходните глаголи, при които по дефиниция няма пряко допълнение, т.е. няма пациенс, агенсът е подлог както при номинативните, така и при ергативните езици: Otsoa etorri da (Вълкът дойде). Другояче казано, номинативните конструкции разглеждат еднакво извършителя на действието както при преходните, така и при непреходните глаголи, като го отличават от обекта на действието, докато ергативните конструкции третират еднакво извършителя при непреходните глаголи и обекта, а извършителят при преходните глаголи остава на второстепенна позиция.
= Предполагаема история на ергативните системи
В науката няма единно становище за причините за появата на ергативния строеж. Според една от теориите ергативът е резултат от особено развитие на страдателния залог, който постепенно е ограничавал употребата на деятелния залог. Друга теория счита ергативния строеж за исторически по-древен. Тази теория се опира на факта, че ергативни езици се говорят преди всичко в географски или политически изолирани райони (ергативни например са баският, грузинският, повечето австралийски езици и отчасти тибетският). В този случай се предполага, че отделянето на агенса се е случило по-късно, дълго време той е бил "разтворен" в сказуемото и затова пациенсът е по-добре развитата форма. Според тази теория ергативната система постепенно изчезва, отстъпвайки място на номинативната.
= Следи от ергативни форми в съвременните езици
Забележително е, че много номинативни езици носят в себе си остатъци или следи от ергативните форми. В руския език такива са падежните конструкции като "мне нравятся цветы" ("харесват МИ цветята") или "у меня есть собака" ("имам куче"). При тези примери агенсът е в косвен падеж поради пълното изчезване на ергативната форма, а пациенсът - в именителен. Във френския и испанския език също има подобни конструкции: "Me gustan flores" (исп.) и "Les fleures me plaisent" (фр.), което означава "харесват МИ цветята". В японския език ергативната следа се наблюдава в конструкцията за принадлежност: 私に犬があります (Ватаси-ни ину-га аримасу) — букв. "имам куче", като "ину" ("куче") стои в именителен падеж, а "ватаси" ("аз") - в дателен, т.е. пак е видимо пълното отсъствие на древния ергатив.