Богатството на народите: Разлика между версии
външни препр. |
+ {{Некатегоризирана статия}} |
||
Ред 1: | Ред 1: | ||
{{Обработка|форматиране}} |
{{Обработка|форматиране}} |
||
{{Некатегоризирана статия}} |
|||
'''„Богатството на народите”''' е най-известният труд на британския икономист и философ [[Адам Смит]]. |
'''„Богатството на народите”''' е най-известният труд на британския икономист и философ [[Адам Смит]]. |
Версия от 03:07, 3 октомври 2006
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: форматиране. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, използвайте опцията редактиране в горното меню над статията, за да нанесете нужните корекции. |
Тази статия трябва да се включи в една или повече категории. Моля, направете го – категоризирайте статията при подобните ѝ. |
„Богатството на народите” е най-известният труд на британския икономист и философ Адам Смит. В него Адам Смит за първи път застъпва дедуктивния метод, който тръгва от природата на човека, неговите егоистични мотиви, които управляват общественото производство. Прилага с успех индуктивния метод, започвайки с отделни съществени подробности, от които извежда общи заключения. Служи си с емпирично - описателния метод - изхождайки от външното, емпирично изследване и описание, категоризира и изследва явленията и процесите в икономиката. По този начин, редувайки различни методи, обяснява едни и същи процеси.
Смит свързва истинското богатство не с парите, а с жизнения стандарт на домакинството. Философията на Смит следва основните положения на трудовата теория за стойността. Заедно с това, той разкрива основите на доходите от факторите за производство. Внимание заслужават два възгледа. За личните интереси на индивида, Смит взема за начало на системата произвеждащия индивид, при който главният мотив е егоистичният интерес. Чрез умелото съчетаване на различни интереси, хората спомагат за развитието на обществото. Във връзка с първия мотив е и вторият мотив за „невидимата ръка”, тоест когато индивидът „има предвид собствената си изгода, бива насочван от невидима ръка, да съдейства за една цел, която съвсем не е влизала в неговите намерения”. Което ще рече, че ако на хората се даде икономическа свобода на действие, те заедно с преследването на своите интереси ще умножат както индивидуалното, така и общественото богатство.
„Богатството на народите” се състои от 5 книги. Първата разглежда разделението на труда и пазара, теориите за стойността, същността на парите, цената, работната заплата, печалбата, рентата и пр. Втората анализира същността и делението на капитала на основен и оборотен, видове капитал, парите като форма на проявление на капитала и паричното обръщение и на възпроизводството на обществения продукт. Третата разглежда икономическата политика като фактор за нарастване на богатството. Четвъртата разглежда различните теории за стопанската политика. Петата критикува недостатъците на феодалната данъчна система и показва принципите, в/у които да се изгражда капиталистическата данъчна система.