Пол Рикьор: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
смяна на шаблон и дребни
Ред 1: Ред 1:
{{Философ
{{Биография инфо
| Философска_област= Философия 20 век
| име = Пол Рикьор
| Епоха =
| портрет = Paul Ricoeur.jpg
| color = #B0C4DE
| описание = Френски философ
| image_name = Paul Ricoeur.jpg
| наставка =
| image_size = 200px
| роден-дата = [[27 февруари]] [[1913]]
| image_caption = Пол Рикьор
| роден-място = [[Валанс]], [[Франция]]
| Име = Пол Рикьор
| починал-дата = [[20 май]] [[2005]]
| починал-място = [[Шатне-Малабри]], [[Франция]]
| Рождена_дата = {{др|1913|2|27|1}}<br />[[Валанс]], [[Франция]]
| Умира_на = {{дсг|2005|5|20|1913|2|27|1}}<br />[[Шатне-Малабри]], [[Франция]]
| Школа_и_традиция = [[Континентална философия]]
| Основни_интереси = [[философия]], [[феноменология]]
| Основни_идеи =
| Влияния_от = [[Мартин Хайдегер|Хайдегер]], [[Вилхелм Дилтай|Дилтай]], [[Габриел Марсел|Марсел]], [[Сьорен Киркегор|Киркегор]], [[Карл Ясперс|Ясперс]], [[Едмунд Хусерл|Хусерл]], [[Хана Аренд|Аренд]], [[Емил Бенвенист|Бенвенист]], [[Роман Якобсон|Якобсон]]
| Влияния_върху = [[Морис Мерло-Понти]], [[Жак Дерида]]
| Подпис =
}}
}}
'''Пол Рикьор''' ({{lang-fr|Paul Ricœur}}) – [[французи|френски]] [[философ]], един от водещите представители (заедно с [[Хайдегер]] и [[Гадамер]]) на [[философска херменевтика|философската херменевтика]] като клон на [[философия]]та, развил се като дял на [[феноменология]]та.
'''Пол Рикьор''' ({{lang-fr|Paul Ricœur}}, р. [[27 февруари]] [[1913]] п. [[20 май]] [[2005]]) е [[французи|френски]] [[философ]], един от водещите представители (заедно с [[Хайдегер]] и [[Гадамер]]) на [[философска херменевтика|философската херменевтика]] като клон на [[философия]]та, развил се като дял на [[феноменология]]та.


== Творчество ==
Творчеството на Пол Рикьор започва след [[Втора световна война|войната]] под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична хеременевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една [[поетика]] на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със [[Структурализъм|структуралисткото]] ограничение на [[език (лингвистика)|езиковата дейност]].
Творчеството на Пол Рикьор започва след [[Втората световна война]] под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една [[поетика]] на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със [[Структурализъм|структуралисткото]] ограничение на [[език (лингвистика)|езиковата дейност]].


„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.
„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.
Ред 17: Ред 25:
== Библиография ==
== Библиография ==
=== Трудове ===
=== Трудове ===
* Пол Рикьор, ''Пътят на разпознаването'', изд. СОНМ, София, [[2006]], прев. Тодорка Минева
* ''Пътят на разпознаването'', изд. СОНМ, София, [[2006]], прев. Тодорка Минева
* Пол Рикьор, ''Паметта, историята, забравата'', изд. СОНМ, София, [[2006]], прев. Тодорка Минева
* ''Паметта, историята, забравата'', изд. СОНМ, София, [[2006]], прев. Тодорка Минева
* Пол Рикьор, ''Самият себе си като някой друг'', ЕА, Плевен, [[2004]], прев. Тодорка Минева
* ''Самият себе си като някой друг'', ЕА, Плевен, [[2004]], прев. Тодорка Минева
* Пол Рикьор, ''Конфликтът на интерпретациите,'' изд. Наука и изкуство, София, [[2000]], прев. Иванка Райнова
* ''Конфликтът на интерпретациите,'' изд. Наука и изкуство, София, [[2000]], прев. Иванка Райнова
* Пол Рикьор, ''От текста към действието'', изд. Наука и изкуство, София, [[2000]], прев. Жана Дамянова
* ''От текста към действието'', изд. Наука и изкуство, София, [[2000]], прев. Жана Дамянова
* Пол Рикьор, ''Живата метафора'', изд. Лик, 1994
* ''Живата метафора'', изд. Лик, 1994
* Пол Рикьор, ''История и истина'', изд. Аргес, София, [[1993]]
* ''История и истина'', изд. Аргес, София, [[1993]]


=== Статии ===
=== Статии ===
* Пол Рикьор. История и реторика. - Страница, 2000, № 4, 49-59.
* „История и реторика“. - ''Страница'', 2000, № 4, 49-59.


=== За Рикьор ===
=== За Рикьор ===
Статии
'''Статии'''
* [[Боян Знеполски]]. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. - Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
* [[Боян Знеполски]]. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. - ''Социологически проблеми'', 1999, № 3-4,
* [[Боян Знеполски]]. Пол Рикьор и френската философия. - В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
* [[Боян Знеполски]]. Пол Рикьор и френската философия. - В: ''Езикът на желанията''. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
* Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
* Красимира Бенкова. ''Лекции по съвременна етика''. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
* Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. - http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.
* Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. - http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.


Сборници
'''Сборници'''
* Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
* Пол Рикьор. ''Философията пред предизвикателствата на промените''. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
* Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
* ''Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг''. С., Дом на науките за човека, 2000.
* [[Ивайло Знеполски]]. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
* [[Ивайло Знеполски]]. ''Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор''. С., Агата-А, 2004.
* Поль Рикер - философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.
* ''Поль Рикер - философ диалога''. М., Инст. философии РАН, 2008.


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
* Пол Рикьор, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/122/lv0122008.htm ''Универсално и историческо''], в. Литературен вестник, бр. 22, 6 юни 2001 г.
* Пол Рикьор, [http://www.slovo.bg/old/litvestnik/122/lv0122008.htm ''Универсално и историческо''], в. [[Литературен вестник]], бр. 22, 6 юни 2001 г.
* [http://www.dailymotion.com/video/xwxnom_yyy-yyyyyy-yyyyy-y-yyyyyyy_creation Рикьор, ''Смърт и Вечност '' (видео)], кратък откъс от интервю (1969 г.), Публикувано на 24.05.2012 от Nikolay Pavlov
* [http://www.dailymotion.com/video/xwxnom_yyy-yyyyyy-yyyyy-y-yyyyyyy_creation Рикьор, ''Смърт и Вечност '' (видео)], кратък откъс от интервю (1969 г.), публикувано на 24.05.2012 от Nikolay Pavlov



{{СОРТКАТ:Рикьор, Пол}}
{{СОРТКАТ:Рикьор, Пол}}

Версия от 19:23, 24 октомври 2014

Пол Рикьор
Paul Ricœur
философ
Роден
Починал
20 май 2005 г. (92 г.)
ПогребанФранция

РелигияПротестантство
Учил вРенски университет[1]
Парижки хуманитарен факултет[2]
Парижки университет
НаградиНагради Балзан (1999)
Награда Оскар Пфистер (2000)
Семейство

Уебсайтwww.ricoeursociety.org
Пол Рикьор в Общомедия

Пол Рикьор (Шаблон:Lang-fr, р. 27 февруари 1913 – п. 20 май 2005) е френски философ, един от водещите представители (заедно с Хайдегер и Гадамер) на философската херменевтика като клон на философията, развил се като дял на феноменологията.

Творчество

Творчеството на Пол Рикьор започва след Втората световна война под знака на „Философията на волята“ (1950) и социалната етика („История и истина“, 1964). Пътят му го води от феноменологията на действието до една критична херменевтика („За интерпретацията, есе за Фройд“, 1966, и „Конфликтът на интерпретациите“, 1969), а после до една поетика на времето и действието („Живата метафора“, 1975, „Време и разказ“, 1983-1985, „От текста към действието“, 1986), която скъсва със структуралисткото ограничение на езиковата дейност.

„Самият себе си като някой друг“ (1990) предлага вариации върху чувстващия, говорещия и действащия субект. В този труд откриваме артикулирана една морална и политическа философия, продължена в редица сборници с текстове, разглеждащи проблема за справедливостта като добродетел и като институция („Прочити 1“, „Справедливото“ 1 и 2, 1991-2001). Същевременно Рикьор продължава да изследва нефилософските извори на философията, най-вече в библейските текстове („Прочити“ 3, 1994, „Да мислим Библията“, 1998). През 2000 г. той публикува „Паметта, историята, забравата“, разглеждаща въпроса за една точна представа за миналото, а през 2004 г. „Пътят на разпознаването“, който поставя тази представа за миналото, с нейната несигурност и трудна споделимост, в центъра на социалната връзка.

Библиография

Трудове

  • Пътят на разпознаването, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Паметта, историята, забравата, изд. СОНМ, София, 2006, прев. Тодорка Минева
  • Самият себе си като някой друг, ЕА, Плевен, 2004, прев. Тодорка Минева
  • Конфликтът на интерпретациите, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Иванка Райнова
  • От текста към действието, изд. Наука и изкуство, София, 2000, прев. Жана Дамянова
  • Живата метафора, изд. Лик, 1994
  • История и истина, изд. Аргес, София, 1993

Статии

  • „История и реторика“. - Страница, 2000, № 4, 49-59.

За Рикьор

Статии

  • Боян Знеполски. Посоки на съвременната социална философия: Рикьор и Хабермас. - Социологически проблеми, 1999, № 3-4,
  • Боян Знеполски. Пол Рикьор и френската философия. - В: Езикът на желанията. С., Дружество “Гражданин”, 1997.
  • Красимира Бенкова. Лекции по съвременна етика. Шумен, Аксиос, 2001, 120-141.
  • Александр Марков. К христианской политологии: Мишель де Серто и Поль Рикёр об идее равенства. - http://www.pravmir.ru/k-xristianskoj-politologii-mishel-de-serto-i-pol-rikyor-ob-idee-ravenstva/.

Сборници

  • Пол Рикьор. Философията пред предизвикателствата на промените. С., Дом на науките за човека и обществото, 1998.
  • Юрген Хабермас и Пол Рикьор: диалог един след друг. С., Дом на науките за човека, 2000.
  • Ивайло Знеполски. Херменевтични парадигми. Дилтай, Гадамер, Хабермас, Рикьор. С., Агата-А, 2004.
  • Поль Рикер - философ диалога. М., Инст. философии РАН, 2008.

Външни препратки