Марин Дринов: Разлика между версии

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м доуправяне
м доб. шаблон нормативен контрол, бележки и други
Ред 67: Ред 67:


==== Последни години и смърт ====
==== Последни години и смърт ====
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от [[туберкулоза]].
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.<ref>[http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. ''Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание''. Пловдив, 1906 г., стр. 23]</ref> след продължително боледуване от [[туберкулоза]].


На негово име е наречено [[Издателство „Проф. Марин Дринов“|издателството на БАН]].
На негово име е наречено [[Издателство „Проф. Марин Дринов“|издателството на БАН]].
Ред 91: Ред 91:


== Външни препратки ==
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Marin Drinov}}
{{commons|Marin Drinov}}
* [http://ia700304.us.archive.org/15/items/sbornichezaiubi00dringoog/sbornichezaiubi00dringoog.pdf Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов 1869-1899. Нареди и издаде Българското книжовно дружество в София. С., 1900]
* [http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906, с. 23]
* [http://www.math.bas.bg/digi/drinov Дигитален архив „Марин Дринов“] на ИМИ-БАН
* [http://www.math.bas.bg/digi/drinov Дигитален архив „Марин Дринов“] на ИМИ-БАН
* [http://www.pravoslavieto.com/history/19/1838_Marin_Drinov/index.htm Марин Дринов] в Православието.ком
* [http://liternet.bg/publish10/nfilipov/mdrinov.htm Статия на Никола Филипов за Марин Дринов]
* [http://baspress.com Академично издателство „Проф. Марин Дринов“]
* {{ref-ru}} [http://www.rulex.ru/01050104.htm Марин С. Дринов] - Руски биографичен речник
* {{ref-ru}} [http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?id=37914 Дринов Марин Степанович] - биографична бележка


== Източници ==
== Бележки ==
{{мъниче}}
{{reflist}}
{{пост списък|Председател на БАН|1}}
{{пост списък|Председател на БАН|1}}
{{Пост списък|Министър на културата на България|1}}
{{Пост списък|Министър на културата на България|1}}
{{пост списък|Председател на БАН|3}}
{{пост списък|Председател на БАН|3}}
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119380692|VIAF=40187028}}

{{СОРТКАТ:Дринов, Марин}}
{{СОРТКАТ:Дринов, Марин}}
[[Категория:Родени през 1938 година]]
[[Категория:Починали през 1906 година]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Български историци]]
[[Категория:Академици на БАН]]
[[Категория:Академици на БАН]]

Версия от 12:35, 26 октомври 2014

Марин Дринов
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела
Мандат8 май 1878 – 5 юли 1879
НаследникГеорги Атанасович
Председател на БАН
Мандат1869 – 1882
НаследникВасил Стоянов

Втори мандат1884 – 1894
НаследникВасил Друмев
Лична информация
Роден
Починал
13 март 1906 г. (на 67 г.)
ПогребанЦентрални софийски гробища
Родства
Найден Дринов
Пейо Дринов
ОбразованиеХНУ „Василий Каразин“
Професияисторикфилолог
Портал Портална икона Политика
Марин Дринов в Общомедия

Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.

Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация

Марин Дринов

Биография

Детство и образование

Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.

Държавническа кариера (1878-1879)

Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.

Последни години и смърт

След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.

На негово име е наречено издателството на БАН.

Библиография

  • Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
  • Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
  • Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
  • Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
  • Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
  • Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
  • Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
  • Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
  • Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885

Вижте също

Литература

  • Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
  • Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
  • Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) - Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.

Външни препратки

Бележки