Марин Дринов: Разлика между версии
м доуправяне |
м доб. шаблон нормативен контрол, бележки и други |
||
Ред 67: | Ред 67: | ||
==== Последни години и смърт ==== |
==== Последни години и смърт ==== |
||
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г. след продължително боледуване от [[туберкулоза]]. |
След 1881 г. живее в [[Харков]] и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на [[Руска академия на науките|Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките]]. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.<ref>[http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. ''Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание''. Пловдив, 1906 г., стр. 23]</ref> след продължително боледуване от [[туберкулоза]]. |
||
На негово име е наречено [[Издателство „Проф. Марин Дринов“|издателството на БАН]]. |
На негово име е наречено [[Издателство „Проф. Марин Дринов“|издателството на БАН]]. |
||
Ред 91: | Ред 91: | ||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
{{commons| |
{{commons|Marin Drinov}} |
||
* [http://ia700304.us.archive.org/15/items/sbornichezaiubi00dringoog/sbornichezaiubi00dringoog.pdf Сборниче за юбилея на професора Марин С. Дринов 1869-1899. Нареди и издаде Българското книжовно дружество в София. С., 1900] |
|||
* [http://ia700301.us.archive.org/1/items/panagiurishtene00manegoog/panagiurishtene00manegoog.pdf Манев, Т. Панагюрище, неговото заселвание, битие и възстание. Пловдив, 1906, с. 23] |
|||
* [http://www.math.bas.bg/digi/drinov Дигитален архив „Марин Дринов“] на ИМИ-БАН |
* [http://www.math.bas.bg/digi/drinov Дигитален архив „Марин Дринов“] на ИМИ-БАН |
||
* [http://www.pravoslavieto.com/history/19/1838_Marin_Drinov/index.htm Марин Дринов] в Православието.ком |
|||
* [http://liternet.bg/publish10/nfilipov/mdrinov.htm Статия на Никола Филипов за Марин Дринов] |
|||
* [http://baspress.com Академично издателство „Проф. Марин Дринов“] |
|||
* {{ref-ru}} [http://www.rulex.ru/01050104.htm Марин С. Дринов] - Руски биографичен речник |
|||
* {{ref-ru}} [http://www.biografija.ru/show_bio.aspx?id=37914 Дринов Марин Степанович] - биографична бележка |
|||
== |
== Бележки == |
||
{{ |
{{reflist}} |
||
{{пост списък|Председател на БАН|1}} |
{{пост списък|Председател на БАН|1}} |
||
{{Пост списък|Министър на културата на България|1}} |
{{Пост списък|Министър на културата на България|1}} |
||
{{пост списък|Председател на БАН|3}} |
{{пост списък|Председател на БАН|3}} |
||
{{Нормативен контрол|TYP=p|GND=119380692|VIAF=40187028}} |
|||
{{СОРТКАТ:Дринов, Марин}} |
{{СОРТКАТ:Дринов, Марин}} |
||
[[Категория:Родени през 1938 година]] |
|||
[[Категория:Починали през 1906 година]] |
|||
[[Категория:Български историци]] |
[[Категория:Български историци]] |
||
[[Категория:Академици на БАН]] |
[[Категория:Академици на БАН]] |
Версия от 12:35, 26 октомври 2014
Марин Дринов | |
упр. Отдел за народно просвещение и духовни дела | |
Мандат | 8 май 1878 – 5 юли 1879 |
---|---|
Наследник | Георги Атанасович |
Председател на БАН | |
Мандат | 1869 – 1882 |
Наследник | Васил Стоянов |
Втори мандат | 1884 – 1894 |
Наследник | Васил Друмев |
Лична информация | |
Роден | |
Починал | |
Погребан | Централни софийски гробища |
Родства | Найден Дринов Пейо Дринов |
Образование | ХНУ „Василий Каразин“ |
Професия | историк • филолог |
Портал Политика | |
Марин Дринов в Общомедия |
Проф. Марин Стоянов Дринов (на руски: Марин Степанович Дринов) е български възрожденски историк и филолог, работил през по-голямата част от живота си в Русия. Той е един от основоположниците на българската историография, член-съосновател и първи председател на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Брат на Найден Дринов.
„ | Със своя чист ум ние лесно можем да ся дигнем и да тръгнем по пътя на истинната цивилизация | “ |
Марин Дринов |
Биография
Детство и образование
Марин Дринов е роден през 1838 г. в град Панагюрище. Заминава в Русия, за да продължи образованието си. Там учи в Духовната семинария в Киев, а впоследствие - в Московския университет, където се дипломира през 1865 г. Между 1865 и 1871 г. пътува и работи в Австрия и Италия. През 1869 г. става един от съучредителите и активен член на Българското книжовно дружество. През 1872 г. получава докторска степен и от 1873 г. е доцент по славянска филология в Харковския университет. В края на 1876 г. е признат за редовен професор.
Държавническа кариера (1878-1879)
Между 1878 и 1879 година Дринов завежда отдела за народното просвещение и духовните дела в рамките на Временното руско управление на България. В този период участва активно в изграждането на държавното устройство на Третата българска държава. Един от съставителите на Търновската конституция. Негово е предложението София да е новата столица на възстановената Българска държава.
Последни години и смърт
След 1881 г. живее в Харков и продължава своята научна и преподавателска дейност до края на живота си. През 1898 г. е избран за член-коренспондент на Императорската Санкт-Петербургска Академия на науките. Марин Дринов умира в Харков през 1906 г.[1] след продължително боледуване от туберкулоза.
На негово име е наречено издателството на БАН.
Библиография
- Избрани съчинения. Т. I-II. Под ред. на Иван Дуйчев, София, 1971
- Съчинения. Т. I. Трудове по българска и славянска история. София, 1909 pdf
- Съчинения. Т. II. Трудове по българска църковна история. Трудове по езикознание, литературна история, етнография и народни умотворения. София, 1911 pdf
- Съчинения. Т. III. Публицистични статии. София, 1915 pdf
- Поглед върху произхождението на българския народ и началото на българската история., Пловдив-Русчук-Велес, 1869 pdf
- Исторически преглед на Българската църква от самото ѝ начало и до днес., Виена, 1869 pdf
- Заселение Балканскаго полуострова славянами (1872)
- Южные славяни и Византия в Х веке. – Чтения в Императорском обществе истории и древностей российских при Московском университете, 1875, № 3, III. Материалы славянские, 1-152, pdf
- Новый церковно-славянский памятник с упоминанием о славянских первоучителях. – Журнал Министерства Народного Просвящения, Ч. 238. Санкт-Петербург, 1885
Вижте също
Литература
- Изследвания в чест на Марин Стоянов Дринов. София, 1960.
- Кирило-Методиевска енциклопедия. Т. I. София, 1985, 614-616.
- Gjuzelev, V. Marin Drinov (1838-1906) - Begründer der bulgarischen Slawistik und Mediävistik, Palaeobulgarica, XVII (1993), № 4, 107-126.
Външни препратки
- Дигитален архив „Марин Дринов“ на ИМИ-БАН
Бележки
|
|
|