Гръцки езиков въпрос: Разлика между версии
Нова страница: thumb|400px|Териториалното разширение на [[Гърция (1832 - 1947)]] '''Гръцкият ез... |
м. |
||
| Ред 29: | Ред 29: | ||
* [[Операция Марита]] |
* [[Операция Марита]] |
||
* [[Битка при Термопилите (1941)]] |
* [[Битка при Термопилите (1941)]] |
||
{{Портал Македония}} |
|||
[[Категория:Диглосия]] |
[[Категория:Диглосия]] |
||
Версия от 17:12, 29 октомври 2014
Гръцкият езиков въпрос е етнонационален спор за това дали Димотики или Катаревуса да е официалния език на Гърция.
Спорът датира още от началото на 19 век и е засега окончателно е решен през 1976 г., когато за официален език и обявен Димотики. Въз основа на този езиков феномен, наблюдаван и на други места по света, се оформя концепцията за Диглосията.
Гръцкият езиков въпрос изплува на сцената под влиянието на Просвещението и т.нар. Гръцки проект. В този контекст, Адамандиос Кораис класифицира и обособява три исторически периода в развитието на гръцкия език:
- Античен на койнето
- Средновековен на византийския език
- Съвременен нему, но османски - на новогръцкия език
В актуалния исторически контекст на т.нар. Гръцка война за независимост, на преден план изплува въпроса за това кой и какъв да е официалния език на възстановената гръцка суверенност. Просветения Адамандиос Кораис предлага архаичен прочит и на актуалния езиков въпрос, което се превръща в езиков спор с футурологичен план.
Sitz im Leben
До 1870 г. по план нещата донякъде вървят безоблачно с наложената Катаревуса в аспекта на т.нар. Мегали идея. Учредената на 28 февруари 1870 г. Българска екзархия разгаря езиковия въпрос до невиждани дотогава размери и при уговорката, че въобще дотогава съществува политически контекст по лингвистичен въпрос. Предходно през 1857 г. в гръцкото кралство започват да се полагат някакви усилия по примера на Хердер и братя Грим да се събира собствено народно творчество от Николаос Политис, който публикува в две части през 1871-74 г. изследване върху културата на съвременните му гърци. От 1870 г. бързо набират скорост сред гръцките учени изследванията за т.нар. национален идентитет, свързвайки го по подразбиране с Древна Елада - най-вече териториално. От друга страна, зад този стремеж прозира нескрития гръцки апетит към усвояването на Тесалия, Епир, Македония и Тракия на Балканите, в който контекст се прави и откритието за многобройни славяногласни елини или казано направо - българи по тези земи. Гръцките учени от 1870 г. стават нетърпеливи да демонстрират културното си превъзходство на древногръцка основа от една страна, в контекста на защитата на териториалната цялост на гръцкия народ дори в родината си още от древни времена. Това е в контекста на актуалната политическа ситуация, след като Руската империя след злополучния за нея Парижки мирен договор (1856) се отказва в балканската си политика от "гръцката карта" на Екатерина Велика.
През 1874 г. Константинос Папаригопулос издава монументална История на гръцката нация, представяйки по примера на нишката на Ариадна гръцката история "от Агамемнон на Георгиос I" (както Хадзидакис се изразява съвсем точно по-късно). Проблемен в тази общогръцка история се оказва не само османския, но и византийския период. Акцентът е древен и античен с оглед на съвремието. Укорите са основно насочени към "ориенталския средновековен деспотизъм".
На Берлинския конгрес древногръцките маски с картагенски оттенък падат и новогръцката политика придобива изцяло прагматична насоченост, изисквайки присъединяването към гръцкото кралство на етническите територии на южен Епир и Тесалия, с апетит насочен основно към Македония, чието антично наследство е обявено несъмнено за древногръцко. В крайна сметка, при безмерната подръжка на Бенджамин Дизраели на Берлинския конгрес, през 1881 г. на Кралство Гърция са преотстъпени от Османската империя Тесалия и Епир без епархиите на Елисонската и Артенските митрополии от двете области.
От 1881 г. насетне гръцкият езиков въпрос се води на плоскостта на отричането на теорията на Якоб Фалмерайер и срещу "Славяните в Гърция", които са обявени за славяногласни елини.
