Русенска епархия: Разлика между версии
| Ред 71: | Ред 71: | ||
* [[Сяновски манастир|Сяновски манастир „Света Марина“]] |
* [[Сяновски манастир|Сяновски манастир „Света Марина“]] |
||
== |
==Храмове== |
||
=== Катедрален храм === |
|||
* [[Света Троица (Русе)| |
* „[[Света Троица (Русе)|Света Троица]]“, [[Русе]]. |
||
=== Храмове по духовни околии === |
|||
* [[Русенска духовна околия]] |
|||
* [[Разградска духовна околия]] |
|||
* [[Тутраканска духовна околия]] |
|||
* [[Поповска духовна околия]] |
|||
=== Други храмове === |
|||
* [[Свети Георги (Русе)|Русенски храм „Св. Георги“]] |
* [[Свети Георги (Русе)|Русенски храм „Св. Георги“]] |
||
* [[Света Богородица (Русе)|Русенски храм „Успение Пресвятия Богородици“]] |
* [[Света Богородица (Русе)|Русенски храм „Успение Пресвятия Богородици“]] |
||
Версия от 11:14, 31 октомври 2014
| Русенска епархия | |
 | |
| Файл:Sveta-troica-ruse.jpg Катедрален храм "Света Троица" Русе. | |
| Църква | Българска православна църква |
|---|---|
| Страна | България |
| Център | Русе |
| Катедрална църква | „Света Троица“ |
| Архиерейски наместничества | Разград Тутракан Попово |
| Предстоятел | Николай |
| Сан | митрополит |
| Брой манастири | 4 |
| Брой църкви | 229 |
| Русенска епархия в Общомедия | |
Русенската епархия е сред новоформираните епархии на Българската православна църква.
Епархията е формирана по силата на решенията на Петия църковно-народен събор от 17 декември 2001 г. след разделянето на Доростоло-Червенската епархия на Русенска и Доростолска епархия.
Седалището на епархията е в гр. Русе, а принадлежащите и архиерейски наместничества са в Разград, Попово и Тутракан.
История
Християнското учение се разпространява в Русенския регион около 3-4 век. Към 370–380 г. съществува епископия в Сексагинта Приста (дн. Русе), на която предстоятел е еп. Поликарп. На територията на днешната Русенска епархия през IV – VI век освен епископията в Сексагинта Приста епископии съществуват и в градовете Апиария (дн. с. Ряхово), Абритус (дн. Разград) и Трансмариска (дн. Тутракан). Те са включени в района на митрополитския и административен център Марцианопол (дн. Девня). Участници от тези епархии взимат участие във Вселенски и поместни събори на Православната църква.
След основаването на автономна, след това автокефална Българската архиепископия–патриаршия, просъществувала до 1018 г., Червенската епископия влиза в състава й. Единственият известен Червенски епископ от периода е епископ Николай, светителствал през 871 г., за който намираме писмени сведения от средновековен каменен надпис. Няма ясни сведения за положението на епископията по време на Византийското владичество, но вероятно е била подчинена на Охридската архиепископия.
Червенски епископи (митрополити от май 1865)
- Еремия (споменат през май 1590 г.) [1]
- Григорий (споменат през 1616 г.)[2]
- Калиник (споменат на 04.11.1620 г.)[3]
- Григорий (споменат през май 1635 г.)[4]
- Гавриил (споменат на 24.09.1638[5], в 1643[6] и от декемви 1651 до юни 1653[7] г.)
- Йосиф (споменат през юли 1668-януари 1671 г.)[8]
- Дионисий (споменат в 1703 г.)[9]
- Козма (споменат в 1708 г.)[10]
- Серафим (споменат в 1710 г.)[11]
- Неофит I (споменат през 1769, отстранен в 1772 г.)[12]
- Неофит II (назначен през януари 1772 г.)[13]
- Теоклит (споменат през май 1829 г.)[14]
- Неофит (ръкоположен на 21.10.1832,[15] починал в 1840[16] г.)
- Кирил (избран през май 1840, отзован през 1842 г.)[17]
- Синесий (избран през октомври 1842, преместен на 15 април 1865 г.,[18] като родоски[19]
- Паисий (избран на 01.05.1865, преместен на 11.03.1868 г.)[20]
Доростоло-червенски митрополити (със седалище в Русе)
.jpg)
- Григорий (Немцов) (1872-1898)
- Василий (Михайлов) (1899-1927)
- Михаил (Чавдаров) (1927-1961)
- Софроний (Стойчев) (1962-1994)
- Неофит (Димитров) (1994-2001)
Русенски митрополити
- Неофит (Димитров) (2001-2013)
- Наум (Димитров) (2014-)
Манастири
- Басарбовски скален манастир „Свети Димитрий Басарбовски“
- Каранвърбовски манастир „Света Марина“
- Копривецки манастир „Света Петка“
- Сяновски манастир „Света Марина“
Храмове
Катедрален храм
- „Света Троица“, Русе.
Храмове по духовни околии
- Русенска духовна околия
- Разградска духовна околия
- Тутраканска духовна околия
- Поповска духовна околия
Други храмове
- Русенски храм „Св. Георги“
- Русенски храм „Успение Пресвятия Богородици“
- Русенски храм „Св. Архангел Михаил“
- Русенски храм „Св. Николай“
- Русенски храм „Св. Петка“
- Русенски храм „Св. Възнесение Господне“
- Русенски храм „Св. Василий Велики“
- Русенски храм „Всех Святих“
Бележки
- ↑ Γερμανός, μιτρ. Σάρδεων. Επισκοπικοί κατάλογοι των επαρχιών της βορείου Θράκης και εν γένει της Βουλγαρίας από της Αλώσεως και εξής. – Θρακικά, 8, 1937, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 173
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Fedalto, G. Hierarchia ecclesiastica orientalis: series episcoporum ecclesiarum christianarum orientalium. Padova, 1988, 353
- ↑ Христова, Караджова, Узунова, № 308
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Тютюнджиев, Ив. Търновската митрополия през 17. и първата половина на 18. век. Велико Търново, 1999, 40-42.
- ↑ Тютюнджиев, 28-31.
- ↑ Тютюнджиев, 31-32.
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Снегаров, Ив. Търновски митрополити в турско време. – Списание на Българската академия на науките, 52, 1935, 207
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174
- ↑ Γερμανός, σ. 174-175
- ↑ Καλλίφρονος, Β.Δ. Εκκλησιαστικά η Εκκλησιαστικόν δελτίον. Κωνσταντινούπολις, Ανατολικού Αστέρος, 1867. с. 239. Посетен на 2014-09-07.
- ↑ Γερμανός, σ. 175
Външни препратки
| |||||||||||||||||||