Иван Богданов (писател): Разлика между версии

Иван Богданов
	Иван Богданов
български писател, историк, архивист и библиограф
Роден	Иван Генчев Богданов 3 май 1910 г. Търново, България
Починал	6 август 1992 г. (на 82 г.) София, България
Учил в	Софийски университет
Семейство
Деца	Богдан Богданов

Интерактивен преглед на историята

← По-стара редакция По-нова редакция →

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание

ВизуаленУикитекст

Линейно

Версия от 16:01, 3 ноември 2014

Иван Богданов е български писател, историк, архивист и библиограф.

Биография

Иван Генчев Богданов е роден на 3 май 1910 г. в гр. Търново. През 1929 г. завършва гимназия в родния си град, а през 1936 г. право в Софийския университет. Той е виден изследовател на българската литература, архивист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946–1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. През 1946 г. издава политическата си книга „Между примирието и мира”, която в същността си е беседа с фиктивен опонент – комунист. Тази книга е една от причините Иван Богданов да бъде маргинализиран чак до 1960 г.

Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях – „Речник на българските псевдоними“, „Българска литературна периодика“, „Енциклопедичен речник на литературните термини“, „Тринадесет века българска литература“, „Българската книга през вековете“ и др.

Иван Богданов е автор на монографии за бележити исторически личности и събития, както и на романизирани биографии на хан Крум, Никола Пиколо, Василий Врач, Боян Магесника, Александър Македонски, Леонардо да Винчи, Авицена и много други.

Един от основателите на Съюза на свободните писатели (1990).

Баща на професора по класическа филология и създател на Нов български университет Богдан Богданов.

Умира на 6 август 1992 г.

Признание

На 17 май 2010 г. департамент „Нова българистика“ и Центърът за документи и архивни фондове към Нов български университет организират Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов.^[1], ^[2] В Нов български университет 2010 г. е обявена за Година на Иван Богданов. В Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ е открита изложба, курирана от Националния литературен музей.^[3]

Библиография

Информацията подлежи на допълване.

Романизирани биографии

Климент Охридски. София, 1967.
Василий Врач. София: Народна младеж, 1968, 210 стр.
- Василий Врач. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1988, 226 стр.
Патриарх Евтимий. София: Отечествен фронт, 1970, 263 стр.
Д-р Никола Пиколо. Биография. София, 1972.
Авицена. София: Медицина и физкултура, 1974, 188 стр.
- Авицена. 2 изд., София, 1977.
Симеон Велики. Епоха и личност. София: Народна просвета, 1975, 250 стр.
Хан Аспарух. София: Отечествен фронт, 1975, 295 стр.
- Хан Аспарух. Книга за неговите прадеди и неговото време. 2 изд. София: Отечествен фронт, 1981, 260 стр.
Другото лице на Леонардо да Винчи. Исторически очерк. София: Медицина и физкултура, 1979, 206 стр.
Хан Крум. Романизован животопис. София: Народна младеж, 1980, 189 стр.
Кирил и Методий. Романизован животопис. София: Български писател, 1987, 270 стр.
Александър Македонски. Романизована биография. Пловдив: Христо Г. Данов, 1988, 308 стр.
Боян Магесник. Романизован животопис. София: Отечество, 1989, 211 стр.

История, краезнание

Илия Блъсков (1839-1913). Народен просветител и писател. София: Хемусъ, 1940, 226 стр.
Няколко думи върху добиването на лични сведения за нуждите на литературното изследване (Първи проносъ къмъ изворознанието). София: Печатница "Т. Т. Драгиевъ" и с-ие, 1940, 24стр.
Стоян Михайловски. Поет, трибун и мислител. София, 1947.
Спътници на първенците. София, 1960.
Забравени реалисти. София, 1960.
Чудомир. Литературно-критически очерк. София, 1961.
Жанровото многообразие на литературата. София, 1962.
Българската комедия — развой и съвременно състояние. София, 1962.
От наблюдение към творчество. София, 1963.
Елин Пелин — художник на българското село. Очерк. София, 1964.
Живият въглен на словото. София: Народна просвета, 1965, 92 стр.
И те са хора. Трагикомични истории с български писатели. София: Профиздат, 1965.
Велико Търново. Градът-чудо. София: Отечествен фронт, 1968, 78 стр.
Български твърдини. София: Народна просвета, 1971, 166 стр.
Прабългари. Произход, етническо своеобразие, исторически път. София: Народна просвета, 1976, 245 стр.
По българската земя (исторически пътепис). София: Медицина и физкултура, 1976, 229 стр.
Трявна през Възраждането. Исторически принос. София: Отечествен фронт, 1977, 215 стр.
Безсмъртни слова. София: Отечествен фронт, 1980, 320 стр.
Именник на българските ханове. Критично издание с коментар и обяснителни бележки. София: Отечествен фронт, 1981, 122 стр.
Залог за историческо безсмъртие. Единение вековно между земя, народ, държава и култура. София: Отечествен фронт, 1985, 215 стр.
Веда Словена и нашето време. София, 1991.

Речници, справочна литература

Речник на българските псевдоними. София, 1961.
- Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Наука и изкуство, 1978, 575 стр.
- Речник на българските псевдоними. 3 изд. София, 1989.
Българската литература в дати и характеристики 817-1965. София: Народна просвета, 1966, 632 стр.
Кратка история на българската литература в две части. Част 1. София: Народна просвета, 1969, 549 стр.
Кратка история на българската литература в две части. Част 2. София: Народна просвета, 1970, 694 стр.
Българска литературна периодика. София: Отечествен фронт, 1972, 380 стр.
- Българска литературна периодика. 2 изд. София: Литературен форум, 1995, 399 стр.
Българската книга през вековете. Издателство: Народна просвета, 1978, 320 стр.
- Речник на българските псевдоними. 2 изд. София: Петър Берон, 1989, 528 стр.
Тринадесет века българска литература. София: Наука и изкуство, 1983, 1074 стр.
Енциклопедичен речник на литературните термини. София: Петър Берон, 1993, 495 стр.

Източници

↑ „Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов“, Дарик нюз, 12 май 2010 г.
↑ „НБУ отбелязва века на писателя Иван Богданов“, в. „Монитор“, 12 май 2010 г.
↑ „Памет за Енциклопедията Иван Богданов“, Vesti.bg, 23 октомври 2010 г.

Външни препратки

Иван Богданов, Из „Енциклопедичен речник на литературните термини“, София: Петър Берон, 1993 г., качено в мрежата на 7 май 2012 г.
Литературен кабинет „Иван Богданов“, Национален литературен музей.
Юбилейна програма Иван Богданов 2010 (във връзка със 100-годишнината от рождението на Иван Богданов), сайт на Нов български университет
Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС

[1] „Национална конференция за 100-годишнината от рождението на Иван Богданов“, Дарик нюз, 12 май 2010 г.

[2] „НБУ отбелязва века на писателя Иван Богданов“, в. „Монитор“, 12 май 2010 г.

[3] „Памет за Енциклопедията Иван Богданов“, Vesti.bg, 23 октомври 2010 г.

[1]

[2]

[3]

@@ Ред 90: / Ред 90: @@
 * [http://nlmuseum.alle.bg/%D1%81%D1%82%D1%80%D1%83%D0%BA%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0/%D0%BB%D0%B8%D1%82%D0%B5%D1%80%D0%B0%D1%82%D1%83%D1%80%D0%BD%D0%B8-%D0%BA%D0%B0%D0%B1%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D1%82%D0%B8/ Литературен кабинет „Иван Богданов“], Национален литературен музей.
 * [http://www.nbu.bg/PUBLIC/IMAGES/File/departments/new%20bulgarian%20studies%20/Events/Microsoft%20Word%20-%20programa_IBogdanov100g_site.pdf Юбилейна програма Иван Богданов 2010 (във връзка със 100-годишнината от рождението на Иван Богданов)], сайт на Нов български университет
+* [http://primo3.nalis.bg:1701/primo_library/libweb/action/search.do?dscnt=0&vl(1UI0)=contains&scp.scps=scope%3A%28ALL%29&vl(28101403UI1)=all_items&frbg=&tab=default_tab&dstmp=1415030471222&srt=rank&vl(12610808UI0)=any&ct=search&mode=Basic&dum=true&tb=t&indx=1&vl(freeText0)=%D0%98%D0%B2%D0%B0%D0%BD+%D0%91%D0%BE%D0%B3%D0%B4%D0%B0%D0%BD%D0%BE%D0%B2&fn=search&vid=NALIS_VIEW Национален каталог на академичните библиотеки в страната НАБИС]
 {{СОРТКАТ:Богданов,Иван}}