Тадеуш Косцюшко: Разлика между версии
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
| Ред 28: | Ред 28: | ||
Косцюшко е роден през февруари, 1746 г. в Полско-литовската държава в селце, което в момента се намира в Беларус; точната му рождена дата е неизвестна. На 20 години завършва Корпуса на кадетите във [[Варшава]], но след избухването на гражданска война, включваща [[Барска конфедерация|Барската конфедерация]] през 1768 г., Косцюшко се мести във Франция в 1769 г., за да продължи обучението си. Връща се в Полша през 1774, две години след [[Първо разделение на Полша|първо ѝ разделение]], и заема позицията на преподавател в дома на [[Юзеф Сосновски]]. След опита на Косцюшко да избяга с дъщерята на работодателя си, бива жестоко пребит от васалите на баща си и се завръща във Франция. През 1776 г. се премества в [[Северна Америка]], където взема участие във Войната за независимост като полковник в [[Континентална армия|Континенталната армия]]. Изтъкнат военен архитект, той проектира и ръководи конструкцията на най-съвременните укрепления, включително тези в [[Военна академия на Съединените щати|Уест пойнт]], Ню Йорк. През 1783 г. в знак на признание на услугите му, Континенталният конгрес го издига в [[Бригаден генерал|генерал-бригадир]]. |
Косцюшко е роден през февруари, 1746 г. в Полско-литовската държава в селце, което в момента се намира в Беларус; точната му рождена дата е неизвестна. На 20 години завършва Корпуса на кадетите във [[Варшава]], но след избухването на гражданска война, включваща [[Барска конфедерация|Барската конфедерация]] през 1768 г., Косцюшко се мести във Франция в 1769 г., за да продължи обучението си. Връща се в Полша през 1774, две години след [[Първо разделение на Полша|първо ѝ разделение]], и заема позицията на преподавател в дома на [[Юзеф Сосновски]]. След опита на Косцюшко да избяга с дъщерята на работодателя си, бива жестоко пребит от васалите на баща си и се завръща във Франция. През 1776 г. се премества в [[Северна Америка]], където взема участие във Войната за независимост като полковник в [[Континентална армия|Континенталната армия]]. Изтъкнат военен архитект, той проектира и ръководи конструкцията на най-съвременните укрепления, включително тези в [[Военна академия на Съединените щати|Уест пойнт]], Ню Йорк. През 1783 г. в знак на признание на услугите му, Континенталният конгрес го издига в [[Бригаден генерал|генерал-бригадир]]. |
||
Завръщайки се в Полша през 1784 г., Косцюшко е направен [[генерал-майор]] в армията на Полско-литовската държава през 1789. Две години след като Полско-руската война от 1792 свършва с [[Второ разделяне на Полша|Второто разделяне на Полша]], той организира въстание срещу Русия през март, 1794, служейки като началник. Руските власти го залавят в Битката при Мацейовице през октомври същата година. Поражението на Косцюшкото въстание води до [[Трето разделяне на Полша|Третото разделяне на Полша]] през 1795 г., което слага край на независимото съществуване на Полша за 123 години. През 1796 г., след смъртта на царица [[Екатерина II|Екатерина ]]Велика, Косцюшко е помилван от нейния наследник - цар [[Павел I (Русия)|Павел I]], след което емигрира в Съединените щати. |
Завръщайки се в Полша през 1784 г., Косцюшко е направен [[генерал-майор]] в армията на Полско-литовската държава през 1789. Две години след като Полско-руската война от 1792 свършва с [[Второ разделяне на Полша|Второто разделяне на Полша]], той организира въстание срещу Русия през март, 1794, служейки като началник. Руските власти го залавят в Битката при Мацейовице през октомври същата година. Поражението на Косцюшкото въстание води до [[Трето разделяне на Полша|Третото разделяне на Полша]] през 1795 г., което слага край на независимото съществуване на Полша за 123 години. През 1796 г., след смъртта на царица [[Екатерина II|Екатерина ]]Велика, Косцюшко е помилван от нейния наследник - цар [[Павел I (Русия)|Павел I]], след което емигрира в Съединените щати. Близък приятел на [[Томас Джеферсън]], с когото той споделя идеалите за човешките права, Косцюшко пише завещанието си през 1798, посвещавайки го на образованието и освобождението на американските роби. |
||
== Външни препратки == |
== Външни препратки == |
||
Версия от 15:01, 8 ноември 2014
| Тадеуш Косцюшко | |
| полски и американски военен и политически деец | |
.jpg) | |
| Звание | генерал-лейтенант генерал-майор |
|---|---|
| Години на служба | 1765—1794 |
| Служи на | Жечпосполита Съединени щати |
| Род войски | |
| Битки/войни | Американска война за независимост Полско-руска война (1792) Косцюшкото въстание |
| Награди | Орден на Белия орел |
| Дата и място на раждане | 4 или 12 февруари, 1746 г.
|
| Дата и място на смърт | 15 октомври, 1817 г.
|
| Погребан | Краков, Полша |
| Подпис | Tadeusz_Kościuszko_Signature.svg |
| Тадеуш Косцюшко в Общомедия | |
Тадеуш Косцюшко или А̀нджей Тадѐуш Бонавенту̀ра Кошчю̀шко (Шаблон:Lang-pl, Шаблон:Lang-be, Шаблон:Lang-lt) е полски и американски военен и политически деец, който става национален Полша, Беларус и САЩ. Бори се в борбите на Жечпосполита срещу Русия и Прусия и на американска страна в Американската война за независимост. Като върховен главнокомандващ на полските национални въоръжени сили, той ръководи Косцюшкото въстание през 1794 година.
Косцюшко е роден през февруари, 1746 г. в Полско-литовската държава в селце, което в момента се намира в Беларус; точната му рождена дата е неизвестна. На 20 години завършва Корпуса на кадетите във Варшава, но след избухването на гражданска война, включваща Барската конфедерация през 1768 г., Косцюшко се мести във Франция в 1769 г., за да продължи обучението си. Връща се в Полша през 1774, две години след първо ѝ разделение, и заема позицията на преподавател в дома на Юзеф Сосновски. След опита на Косцюшко да избяга с дъщерята на работодателя си, бива жестоко пребит от васалите на баща си и се завръща във Франция. През 1776 г. се премества в Северна Америка, където взема участие във Войната за независимост като полковник в Континенталната армия. Изтъкнат военен архитект, той проектира и ръководи конструкцията на най-съвременните укрепления, включително тези в Уест пойнт, Ню Йорк. През 1783 г. в знак на признание на услугите му, Континенталният конгрес го издига в генерал-бригадир.
Завръщайки се в Полша през 1784 г., Косцюшко е направен генерал-майор в армията на Полско-литовската държава през 1789. Две години след като Полско-руската война от 1792 свършва с Второто разделяне на Полша, той организира въстание срещу Русия през март, 1794, служейки като началник. Руските власти го залавят в Битката при Мацейовице през октомври същата година. Поражението на Косцюшкото въстание води до Третото разделяне на Полша през 1795 г., което слага край на независимото съществуване на Полша за 123 години. През 1796 г., след смъртта на царица Екатерина Велика, Косцюшко е помилван от нейния наследник - цар Павел I, след което емигрира в Съединените щати. Близък приятел на Томас Джеферсън, с когото той споделя идеалите за човешките права, Косцюшко пише завещанието си през 1798, посвещавайки го на образованието и освобождението на американските роби.
