Илия Чавчавадзе: Разлика между версии
Vodnokon4e (беседа | приноси) микромъниче |
Редакция без резюме |
||
| Ред 1: | Ред 1: | ||
Принц Илия Чавчавадзе (грузински: ილია ჭავჭავაძე) е бил грузински писател, поет, журналист и адвокат, който допринася за възраждането на Грузинското национално движение през втората половина на XIX в. по време на руската власт в Грузия. Днес той е считан за един от основоположниците на съвременна Грузия. |
|||
{{микромъниче|14:15, 11 ноември 2014 (UTC)}} |
|||
[[Принц]] '''Илия Чавчавадзе''' |
|||
Неговите най-известни творби са "Хермит", "Призракът", "Вдовицата Отараант", "Крадецът Како", "Щастливата нация", "Писмата на един пътник" и "Човекът човек ли е?" Бил е главен редактор в периодиката Сакартвелос моамбе (1863–1877) и Иверия (1877–1905). Тема на повечето му произведения са Грузия и грузинците като цяло. Чавчавадзе е бил предан защитник на грузинския език и култура от Русификацията. |
|||
Чавчавадзе е фатално ранен Цицамури, извън Мцхета от банда убийци. Наследството му спечелва дълбоко възхищение и адмирация. |
|||
През 1987 г. е канонизиран като Свети Илия Праведен (груз. წმინდა ილია მართალი) от страна на Грузинската православна църква. Днес грузинците го наричат Некоронясаният крал (груз. უგვირგვინო მეფე) и "Баща на отечеството". |
|||
Версия от 14:17, 11 ноември 2014
Принц Илия Чавчавадзе (грузински: ილია ჭავჭავაძე) е бил грузински писател, поет, журналист и адвокат, който допринася за възраждането на Грузинското национално движение през втората половина на XIX в. по време на руската власт в Грузия. Днес той е считан за един от основоположниците на съвременна Грузия.
Неговите най-известни творби са "Хермит", "Призракът", "Вдовицата Отараант", "Крадецът Како", "Щастливата нация", "Писмата на един пътник" и "Човекът човек ли е?" Бил е главен редактор в периодиката Сакартвелос моамбе (1863–1877) и Иверия (1877–1905). Тема на повечето му произведения са Грузия и грузинците като цяло. Чавчавадзе е бил предан защитник на грузинския език и култура от Русификацията.
Чавчавадзе е фатално ранен Цицамури, извън Мцхета от банда убийци. Наследството му спечелва дълбоко възхищение и адмирация.
През 1987 г. е канонизиран като Свети Илия Праведен (груз. წმინდა ილია მართალი) от страна на Грузинската православна църква. Днес грузинците го наричат Некоронясаният крал (груз. უგვირგვინო მეფე) и "Баща на отечеството".